Решение № 6062 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2017 г.

Решение № 6062 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса С., против решение № 118/15.03.2017 г. по адм. д. № 37 от 2017 г. по описа на Административен съд С., с което е отменена Заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-41/23.01.2017 г. издадена от директора на РЗОК С., в частта й по т. 2, с която е констатирано нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО и чл. 155 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Националния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НС на НЗОК/ и на МБАЛ "Д." ЕАД е наложена имуществена санкция "финансова неустойка" в размер от 200 лв., на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. С решението също е отхвърлено оспорването в т. 1 от Заповед № 21/РД-08-41/23.01.2017 г. на директора на РЗОК С., в частта по т. 1, с която за нарушение на чл. 54, ал. 9, и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на основание чл. 155 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Националния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НС на НЗОК/ на МБАЛ "Д." ЕАД е наложена имуществена санкция "финансова неустойка" в размер от 200 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Неправилно в мотивите на решението е прието, че административният орган е следвало да уточни квалификацията на нарушението една от трите хипотези в ал. 1 на чл. 155 от Решението на НС на НЗОК и че липсват мотиви като фактически и правни основания. Пациентът е бил с висока степен на вероятност с карцином на белите дробове и е следвало да бъде преведен в друго лечебно заведение за болнична помощ /ЛЗБП/ със съответната апаратура. Моли да се отмени решението на Административен съд С. и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърден обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - МБАЛ "Д." АД, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От изложеното фактическо и правно основание в т. 2 от заповедта не е видно на основание коя от трите възможни хипотези по чл. 155, ал. 1 от Решението на НС на НЗОК е следвало да бъде пренасочен пациентът в друго лечебно заведение, поради което съдът е направил обоснован извод, че заповедта е немотивирана. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд - гр. С., е отменил по жалба на лечебното заведение заповед за налагане на санкция, в частта й, с която му е наложена имуществена санкция неустойка в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 54, ал. 9, и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО и на основание чл. 155 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка от РЗОК С., назначена със заповед № 21/РД-08-428/14.11.2016 г. за периода от 14.11.2016 г. до 18.11.2016 г., със задача да се провери цялата отчетена месечна дейност за м. октомври 2016 г. във връзка с чл. 221, ал. 13 от Решението на НС на НЗОК. При проверката е установено че за ИЗ № 1480 на Д. Д. К., приет на 19.10.2016 г. и изписан на 25.10.2016 г. по КП № 39 с диагноза "Бактериална пневмония от неуточнен причинител", на 24.10.2016 г. е поискана консултация със специалист - кардиолог, която не е осъществена. В процеса на лечение при извършената контролна рентгенография на 24.10.2016 г. е разчетено от лекар рентгенолог: "емфизематозна дясна гръдна половина. Лявата белодробна основа, включително до трето ребро отпред е засенчена от изместената сърдечно-съдова сянка напълно в лявата гръдна половина, включително на големите въздухоносни пътища. Най - вероятно се касае за хипервентилация - ателектаза на долния ляв белодробен лоб". Препоръчано е срочно допълнително изследване. Според РЗОК С., поради настъпилото усложнение в хода на лечението, пациентът е следвало да бъде преведен в друго лечебно заведение. РЗОК е приел, че случаят представлява нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО и чл. 155 от Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. За констатациите е съставен протокол № 21/РД-11-208/16.11.2016 г., връчен на представляващия лечебното заведение. В законоустановения срок е постъпило възражение от изпълнителния директор срещу констатациите и становището е разгледано пред Арбитражната комисия към РЗОК С. /Протокол № 1/. В хода на обсъждането трима от членовете на арбитражната комисия /представители на ЛК и БЛС С./ са изразили становище, че приемат становището на изпълнителния. директор Р. Г. по т. 3 от Протокол № 21/РД-11-208/16.11.2016 г., касаещо пациента Д. К. Видно от представената медицинска документация не е възникнало усложнение в хода на лечение на пациента, което да налага спешно превеждането му в друго лечебно заведение, а са налице лабораторни данни за обратно развитие на възпалителния процес. Д. трима членове на Арбитражната комисия са изразили несъгласие. За нарушението във връзка с пациента Д. К. описано в протокола по т. 3 и в т. 2 от процесната заповед за налагане на санкции, не е постигнато решение от Арбитражната комисия, тъй като резултатът е бил 3 гласа "за" на 3 гласа "против". Исканата консултация с кардиолог е приета за пропуск на лечебното заведение от РЗОК. РЗОК не е приел становището на изпълнителния директор на МБАЛ "Д." ЕАД, като е сметнал, че пациентът трябва да бъде преведен в друго лечебно заведение, защото видно от представените медицински документи има голяма вероятност пациентът да е с карцином на белите дробове. Когато в хода на диагностично-лечебната дейност, лечебното заведение установи, че не може да изпълни определени медицински дейности, трябва да преведе пациента в друго ЛЗБП. РЗОК е извършил справка и е установил, че пациентът е лекуван в МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД, в периода 31.10.2016 г. - 04.11.2016 г. по КП № 43 "Бронхоскопски процедури с неголям обем и сложност в пулмологията" и му е поставена диагноза С340 - "Злокачествено новообразувание на главни бронхи", поради което РЗОК е приел, че е възникнало усложнение в лечението на пациента. Според РЗОК МБАЛ "Д." ЕАД не е изпълнило свое задължение по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО, във връзка с чл. 155, ал. 1 от Решението на НС на НЗОК, а именно да преведе пациента в друго лечебно заведение за болнична помощ с подходящо оборудване за лечението му. За това нарушение РЗОК е наложил санкция финансова неустойка в размер на 200 лв. по т. 2 от процесната заповед. Първоинстанционният съд е отменил заповедта за налагане на санкция в тази й част, като е приел, че в акта не е посочено на коя от трите предвидени в чл. 155, ал. 1 от решението на НС на НЗОК хипотези се позовава РЗОК. Съгласно чл. 155, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК: Изпълнителят на БМП превежда пациент по КП, АПр и КПр за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на изпълнение на ДЛА установи, че не може да изпълни определени медицински дейности поради: 1. промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което не може да лекува; 2. възникнал проблем с медицинската апаратура и оборудване; 3. липса на съответно квалифициран медицински персонал. В ал. 2 на чл. 155 е предвидено, че в случаите по ал. 1 изпращащият изпълнител на БМП попълва ново направление за хоспитализация. Според чл. 155, ал. 3 от решението на НС на НЗОК, изпращащият изпълнител на БМП задължително предоставя на приемащия изпълнител на болнична медицинска помощ писмена информация за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за превеждане в приемащото лечебно заведение за БМП. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесната заповед в оспорената й част. Правилно е прието от Административен съд С., че тъй като не е посочено, на основание коя от трите точки по чл. 155, ал. 1 от решението се издава заповедта за санкция, нито нарушението е конкретизирано от фактическа и правна страна в една от тези три хипотези, то е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на тази част от заповедта на РЗОК С. Неизясняването на фактическите и правни основания за издаване на акта за налагане на санкцията на лечебното заведение е довело до непълнота в мотивите, която може да бъде приравнена на липсата на такива. Не е спазено изискването на чл. 35 от АПК, а именно, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Решението на Административен съд С. е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,