Решение № 8612 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2015 г.

Решение № 8612 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ Подадена е жалба от Николай Симеонов Гемеджиев, съдия в Районен съд гр. Айтос, против решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/, взето по т. 9 по протокол № 7 от заседанието на ВСС, проведено на 12.02.2015 г., с които не е открита процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 ЗСВ от Районен съд гр. Айтос в Районен съд гр. Бургас, по предложението на Николай Симеонов Гемеджиев. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. В жалбата и в допълнителни молби, подадени от жалбоподателя на 24.03.2015 г. и 2.04.2015 г., се излагат подробни доводи и съображения, които по същество са изразяват в следното: за жалбоподателя са налице важни лични причини да бъде преместен като съдия в Районен съд гр. Бургас, като тези причини са свързани със сериозен здравословен проблем на едно от децата му, който налага непрекъснати специални грижи и внимание за детето, както и обективна възможност за бърза реакция при влошаване на състоянието или възникване на друг проблем, а изпълнението на тези родителски задължения за съдията е затруднено поради това, че семейството му живее в гр. Бургас. Поддържа, че решението на ВСС е взето при необоснована и неправилна преценка на действителното натоварване на Районен съд гр. Айтос. Жалбоподателят поддържа също, че Висшият съдебен съвет е нарушил изискването по чл. 8, ал. 2 АПК, тъй като е подходил по различен начин в случаите на други съдии, като на едни и същи заседания е вземал решения за закриване на щатни бройки за съдии и откривал такива в друг съд, като е премествал съдиите, които са поискали преместване при условията на чл. 194 ЗСВ; обръща внимание на два случая с преместване на съдии от Районен съд гр. Карнобат. Наред с това, ВСС е забавил произнасянето по искането на жалбоподателя с 20 месеца, а в други случаи е действал много по-бързо, като при това е нарушил и изискването по чл. 2, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, като не е спазил посочените в тази разпоредба принципи на равенство, бързина, прозрачност, последователност и предвидимост при осъществяване на дейността си. Ответната страна - Висшият съдебен съвет, представляван от пълномощника юрисконсулт Росалина Димитрова, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за законосъобразност на решението и се иска жалбата да бъде отхвърлена. Изложените доводи и съображения по същество са за това, че оспореното решение на ВСС е взето след обективна преценка за действителната натовареност в Районен съд гр. Айтос, която е съобразена с приетите от ВСС обобщени статистически данни за натовареност на съдилищата за цялата година. Относно твърденията за нееднакво третиране се поддържа, че такова не е допуснато, поради това че обсъжданите решения на ВСС за преместване на други магистрати по реда на чл. 194 ЗСВ са постановени при различна фактическа обстановка. Не е допуснато забавяне на произнасянето, тъй като в случая изобщо няма открита процедура по чл. 194 ЗСВ, съответно няма предложение за преместване без конкурс, в отговор на което да се подаде заявление за преместване, при обсъждането на което могат да бъдат преценявани личните мотиви за преместване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Жалбоподателят Николай Симеонов Гемеджиев е съдия в Районен съд гр. Айтос от 20.10.2003 г., преназначен от Районен съд гр. Тутракан, където първоначално е назначен за съдия на 2.07.2001 г.; през периода от 5.11.2012 г. до 15.03.2013 г. е бил командирован в Районен съд гр. Бургас. Съдия Николай Гемеджиев е подал молба до Висшия съдебен съвет, чрез председателя на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, заведена с вх. № 11-07-916/17.06.2013 г. по регистъра на ВСС, с искане за бъде преместен на длъжност по реда на чл. 194 ЗСВ в Районен съд гр. Бургас. В молбата са изложени подробни съображения за това, че съдията има дете с проблеми в развитието си и аутистични прояви, поради което е необходимо специално отношение и грижи за детето, непрекъсната готовност на родителите и в частност - неговата, да реагира бързо в определени ситуации, които са чести и непредсказуеми. Наред с това, в молбата съдията е изложил различни аспекти от специфичните нужди и грижи за болното си дете, както и необходимостта от полагане на грижи за другото дете на жалбоподателя /което е близнак/, за наличие на здравословни проблеми на съпругата му, както и на самия съдия и свързаните с това затруднения от всякакво естество. От съдия Николай Гемеджиев са подадени също: молба с вх. № 11-07-916/17.09.2014 г. до ВСС, с която е представил допълнително доказателство за състоянието на детето си и е изложил допълнителни съображения, налагащи преместването му като съдия в Районен съд гр. Бургас; молба с вх. № 11-07-916/11.11.2014 г., в която е напомнил за подадените две молби за преместване - от м. юни 2013 г. и от м. септември 2014 г., подробно е описал състоянието на детето си, неговите потребности, предписанията за условията на живот и за грижите, които трябва да се полагат за него, включително относно дължимото поведение на родителите и т. н., като отново е поискал да бъде преместен в Районен съд гр. Бургас. Към молбите са представени съответни медицински документи. По т. 2.1 от протокол № 5 от заседание на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, проведено на 28.01.2014 г., е взето решение, с което е отложено за следващо заседание разглеждането на т. Д-2 от дневния ред по заявлението на съдия Николай Гемеджиев за преназначаване на длъжност "съдия" в Районен съд гр. Бургас, на основание чл. 194 ЗСВ. Към това решение не са приложени мотиви. Предложението за преместване на съдия Гемеджиев е разгледано на заседание на КПА на 27.01.2015 г., като по т. 18.1 е взето решение да се предложи на Висшия съдебен съвет да не открие процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 ЗСВ от Районен съд гр. Айтос в Районен съд гр. Бургас по предложението на Николай Гемеджиев /в приложения на л. 10 от делото протокол на КПА, годината е вписана като "2014 г. ", но това по всяка вероятност е техническа грешка, видно от всички данни по делото, както и решението по т. 18.2 от същия протокол/. Към решението по т. 18.1 са изложени следните мотиви: "В чл. 194 ЗСВ е предвидено, че в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. В разпоредбата на т. 2 от приетите Правила за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ /решение на ВСС по протокол № 4 от 31.01.2013 г./ е посочено, че с решение на ВСС се намалява числеността на длъжностите в него след анализ на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт по критерии, действащи към момента на анализа, както и други фактори, които имат значение за осигуряване на правото на достъп до съд. В т. 3 от същите правила е посочено, че в случаите по т. 2 ВСС приема решение за разкриване на съответните длъжности и преназначаване на лицата, заети в закрития или с намалена численост орган, в еднакви по степен органи на съдебната власт с висока или свръхвисока степен на натовареност, по възможност от същия апелативен район. Липсва основание за откриване на процедура по чл. 194 ЗСВ за Районен съд - Айтос. Видно от посочените статистически данни, той е съд с висока натовареност, а именно - брой дела за разглеждане 36,46, при следна за страната 33,42 и брой свършени дела 33,38, при средна за страната 29,62. При съкращаване на една длъжност "съдия" показалите ще се променят по следния начин: брой дела за разглеждане 48,61, при средна за страната 33,52 и брой свършени дела 44,50, при средна за страната 29,70." С т. 18.2 от същия протокол е взето решение предложението по т. 18.1 да се внесе на заседанието на Висшия съдебен съвет на 12.02.2015 г. На заседанието на Висшия съдебен съвет по протокол № 7, проведено на 12.02.2015 г., по т. 9 е взето решение, с което ВСС не открива процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 ЗСВ от Районен съд гр. Айтос в Районен съд гр. Бургас, във връзка с предложението от Николай Симеонов Гемеджиев - съдия в Районен съд гр. Айтос. Видно от протокола на заседанието на ВСС, предложението е докладвано от председателя на Комисията по предложенията и атестирането; не са направени никакви изказвания от членовете на ВСС; решението е прието единодушно. От фактическа страна настоящият съдебен състав приема, че е доказано наличието на твърдяния от съдия Гемеджиев здравословен проблем на детето му Калоян, определен в медицинско направление за ТЕЛК от 15.01.2015 г., издадено от личен лекар, като "умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение". Предвид личния характер на данните и изричното искане на жалбоподателя в тази връзка /молба от 24.03.2015 г. и приложение към нея/, в настоящото решение не се излагат подробности относно състоянието на детето, проведената терапия, както и дадените предписания, а освен това за целите на настоящото производство такова изложение и не е необходимо. В тази връзка, съдебният състав, като обсъди подробно представените документи, приема за установено, че състоянието на детето на съдия Гемеджиев изисква непрекъснато полагане на специални грижи и внимание от страна на родителите, предполага възможност от възникване на спешни ситуации и необходимост от бърза реакция от страна на родителите, освен това налага необходимост от общуване с другия близнак, както и наличието на сигурна и спокойна обстановка в семейната среда. От представените резултати от лабораторни медицински изследвания на съдия Гемеджиев /л. 15-17 от делото/, които са приложени към молбата му до ВСС от 11.11.2014 г., се установява, че част от резултатите се отклоняват повече или по-малко от съответните референтни граници, но съдебният състав не може да изведе от тези документи извод, релевантен за правния спор, поради това че не притежава специални познания в областта на медицината. Жалбоподателят не е поискал назначаването на съдебно-медицинска експертиза, а съдът счита, че не е необходимо служебно назначаване на такава съгласно чл. 171, ал. 2 ГПК, тъй като не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна. Наред с горното, съдът приема, че статистическите данни за натовареността на Районен съд гр. Айтос и средната натовареност на районните съдилища в страната извън областните центрове са такива, каквито са посочени в таблицата - приложение към решение на КПА по протокол № 5 от 27.01.2015 г. /л. 11 от делото/. В същия смисъл са данните, съдържащи се в обобщените статистически данни за дейността на съдилищата, публикувани на официалната страница на Висшия съдебен съвет в Интернет и достъпни на тази страница, част от които са представени и на хартиен носител /л. 129-145 от делото/. Установява се, че към 31.12.2014 г., според данните, изнесени в обобщените таблици, има по-висока натовареност на Районен съд гр. Айтос, дори от тази, която е приета от ВСС в оспореното решение - действителната натовареност е: брой дела за разглеждане месечно 43,58 и брой свършени дела месечно на един съдия - 39,43, при средни данни за страната - дела за разглеждане - 33,37, свършени дела - 29,67 /данните по решението на КПА и съответно на ВСС са към 31.12.2013 г./. Настоящият състав намира, че оспореното решение на ВСС съответства на изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК. Решението е взето от компетентен орган и е прието при наличие на кворум и с необходимото мнозинство по чл. 34, ал. 1 и 2 ЗСВ. Решението на ВСС е мотивирано, като за мотиви се смятат и мотивите на вносителя на предложението /съгласно решението на Комисията по предложенията и атестирането от 27.01.2015 г./, съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, които да имат значение за съдържанието на акта. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. В чл. 194 ЗСВ е предвидено, че в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. Това правомощие на Висшия съдебен съвет доразвива общите му правомощия, регламентирани в чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСВ, според които, ВСС определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на или след съгласуване с министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната; за осъществяване на тази дейност Висшият съдебен съвет съобразно степента на натовареност може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата /т. 2/, определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности /т. 3/. С разпоредбата на чл. 194 ЗСВ е предвидена възможност Висшият съдебен съвет да преназначава без конкурс съдиите, прокурорите и следователите в отклонение от общото правило, че назначаването на такива длъжности става само чрез конкурс. Условията, за да упражни ВСС това правомощие също са предвидени в чл. 194 ЗСВ и те са следните: 1. да е налице закриване на съд, прокуратура или следствен орган или намаляване числеността на длъжностите в такъв орган и 2. да е налице разкриване на съответните длъжности в друг орган на съдебната власт /равен по степен и по възможност в същия апелативен район/. Закриването на орган на съдебната власт или намаляването на числеността на длъжностите в такъв орган следва да е осъществено обективно - със съответен нарочен акт на Висшия съдебен съвет за закриване на съд, прокуратура или следствен орган или за намаляване на длъжностите в такъв орган, взет в изпълнение на правомощията му по чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСВ. Следва освен това да се има предвид, че закриването на орган на съдебната власт или длъжност в такъв орган не е задължително свързано с последващо разкриване на съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт, тъй като решението за закриване и/или откриване се взема съобразно съответната необходимост, която е свързана с преценката за натовареност /"степента на натовареност", според израза, използван в чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСВ/. Едва след като има закриване на орган на съдебна власт или на длъжност в такъв орган и съответно разкриване на длъжност в друг орган, Висшият съдебен съвет има правомощието по чл. 194 ЗСВ да преназначи на разкритата длъжност без конкурс съдиите, прокурорите и следователите от закрития съд, прокуратура или следствен орган или от съответната закрита длъжност в такъв орган. Закриването /намаляване на числеността/ и разкриването /увеличаване на числеността/ на длъжности за целите на преместването на конкретен съдия, прокурор или следовател от един орган на съдебната власт в друг, не е предвидено като възможност в чл. 194 ЗСВ, нито в друга разпоредба на Закона за съдебната власт. В конкретния случая няма решение на ВСС, с което да е намалена числеността на Районен съд гр. Айтос и съответно да е увеличена числеността на Районен съд гр. Бургас, за да е възможно съгласно чл. 194 ЗСВ съдия Николай Гемеджиев да бъде преместен на разкритата длъжност. Само тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде оставено без уважение искането му за преместване, каквото по своето съдържание представлява оспореното от съдия Гемеджиев решение на ВСС по т. 9 от протокол № 7 от заседание на 12.02.2015 г. Същевременно, правомощията на ВСС по чл. 30, т. 2 и 3 ЗСВ в случая са упражнени в съответствие с предвидените в същите разпоредби рамки - при съобразяване със степента на натовареност на съответния орган на съдебна власт. При тази преценка е съобразено, че Районен съд гр. Айтос има по-висока действителна натовареност по критериите - дела за разглеждане и свършени дела на месец, спрямо същите критерии за страната, поради което не съществува и формално основание за закриване на щатна съдийска длъжност в Районен съд гр. Айтос. В същия смисъл е т. 2 от оповестените от Висшия съдебен съвет Правила за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ /приети с решение на ВСС по протокол № 4 от 31.01.2013 г./, в която е посочено, че ВСС приема решение за закриване на конкретен орган или намаляване на числеността на длъжностите в него след анализ на степента на натовареност на съответните органи на съдебна власт по критериите, действащи към момента на анализа, както и други фактори, които имат значение за осигуряване на правото на достъп до съд. Освен това, съгласно т. 6 от Правилата за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ, едва след като се вземат решенията за закриване на органа или за намаляване на числеността му, както и тези за преназначаване в друг равен по степен орган /несъмнено се има предвид /"разкриване"/, на работещите в него се прави предложение за преместване без конкурс, според т. 7, желаещите за преместване подават заявление, към което излагат личните си мотиви, а според т. 8, в случай, че желаещите за преместване са повече от броя на преместените длъжности, ВСС приема решение за преназначаване, съобразно следните критерии: комплексна оценка от атестирането, продължителност на юридическия стаж и значимост на личните мотиви. В този смисъл личните мотиви имат значение едва при преценката кой от няколкото кандидати за преместване /преназначаване/ да бъде преназначен, но не представлява самостоятелно основание за закриване на длъжност, за откриване на нова и за съответно преназначаване, дори и според приетите и оповестени от Висшия съдебен съвет Правила за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ. Предвид изложеното, след като в случая няма закриване на длъжност за съдия в Районен съд гр. Айтос и разкриване на длъжност за съдия в Районен съд гр. Бургас, личните мотиви на съдия Гемеджиев за преместване са без значение. Несъмнено, Висшият съдебен съвет може да вземе решение за закриване на една щатна длъжност "съдия" в Районен съд гр. Айтос и съответно да разкрие такава длъжност в Районен съд гр. Бургас, като отчете значимостта на личните мотиви на съдия Гемеджиев, както и съществуващите междуличностни отношения в Районен съд гр. Айтос /обстоятелство служебно известно на настоящия съдебен състав от разглеждането на адм. дело № 13653/2014 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по жалба на съдия Гемеджиев против акт на ВСС, поради което служебно известно и на жалбоподателя и на всички членове на Висшия съдебен съвет/, но кадровият орган няма такова задължение. Затова и отказът да го стори, по-точно да открие процедура, по която да го стори, не противоречи на закона. Следва предвид изложените доводи и съображения от жалбоподателя за различно прилагане на закона по отношение на други магистрати, да се отбележи следното: от данните по делото, както и от данните, съдържащи се в протоколи от заседания на Висшия съдебен съвет, публикувани на страницата му в Интернет, може да се направи извод, че Висшият съдебен съвет в други случаи е взимал решения за закриване и разкриване на длъжности в различни органи на съдебната система, за да премести /преназначи/ без конкурс конкретен магистрат. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да обуслови извод за незаконосъобразност на процесното решение, тъй като когато определна практика на административния орган /в случая ВСС/ е неправилна като несъответстваща на закона, приложението на принципа по чл. 13 АПК за последователност и предвидимост не може да обуслови утвърждаването на тази практика от съда, след като съдът я приема за неправилна. Наличието на практика на Висшия съвет съвет, която противоречи на изложеното по-горе тълкуване на чл. 194 ЗСВ, не променя и не може да промени съдържанието на посочената законова разпоредба. Наред с това, други решения на ВСС, освен това по т. 9 от протокол № 7/12.02.2015 г., не са предмет на настоящото производство, поради което тяхната законосъобразност поначало не може да бъде обсъждана, още повече, че липсват данни за конкретната фактическа обстановка и мотиви на ВСС, при които са взети тези решения. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразен акт и подадената жалба против него следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение