Решение № 15391 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2018 г.

Решение № 15391 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, гр. София, срещу решение № 489 от 31.05.2018 г., постановено по адм. дело № 387 по описа за 2018 г. на Административен съд Хасково. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът "Виана" ООД гр. Хасково, чрез пълномощника си адвокат Даскалова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по предявения от "Виана" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково против Агенция по вписванията гр. София на основание чл. 203 и сл. АПК иск за обезщетяване на причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по търговско дело № 156/2017 г. по описа на Окръжен съд Хасково, както и законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. С обжалваното решение административният съд е уважил така предявените искове при приетото, че са налице предпоставките на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), обуславящи обезщетяването на претендираните от ищеца имуществени вреди. Прието е от съда, че е налице отменен отказ на длъжностно лице при Агенция по вписванията, незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, от чиято отмяна произтичат като пряка и непосредствена последица претендираните вреди, сторени в съдебното производство по отмяната му, при изведена невъзможност за възлагането им в това съдебно производство поради приложението на чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Въз основа на представените по делото доказателства, договор за правна помощ и платежно нареждане за внесена държавна такса е приел иска за доказан в претендирания размер. Решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, чиито ред е приложим съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, на практика сторените от страната разноски в спорното производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Неправилно в случая при установения от специалния закон ред за обжалване, административният съд е приел недопустимост за присъждане на сторените разноски за нуждите на развилото се съдебното производство пред Окръжен съд Хасково от този съд, основавайки се на разпоредбата на чл. 541 ГПК, която гласи, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК. С т. 7 ТП № 2/2015 г., на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. Съгласно мотивите към решението регистърното производството е охранително, дейността по вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна, актовете, с които регистърното производство приключва не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие, тъй като не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Съответно обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър не може да се търси на основание чл. 1 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е приета след посоченото тълкувателно постановление с мотиви, че в Закона за търговския регистър е уредено самостоятелно регистърно производство, което по своя характер е административно, а дейността на длъжностните лица по регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър е административна дейност по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Следователно, в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство не е охранително, а такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществена административна дейност. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. По горните съображения решението, с което административният съд се е произнесъл по съществото на предявената претенция за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по т. дело № 156/2017 г. по описа на Окръжен съд Хасково, както и законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото прекратено. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение