Решение № 627 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2008 г.

Решение № 627 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на Христо Кирилов Кръстев от гр. Сандански, против решение № 320/11.04.2008 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 289/2008 г., което се счита неправилно, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че съдът не е взел под внимание множество писмени доказателства, въз основа на които е следвало да направи изводът за нищожност на издадената заповед № 5/18.01.2008 г. на Главния архитект на община Сандански, (обективирала оттегляне на издаденото разрешение за строеж № 208/17.12.2007 г. и одобрените проекти № 221/17.12.2007 г.), тъй като само органите на ДНСК разполагат с правомощията за контрол за законосъобразност на издадените вече разрешения за строеж, или съответния съд след произнасянето им. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Баханов, който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Сочи в тази връзка, че законово са изброени правомощията на органите на ДНСК да упражняват контрол за законосъобразност на издадено разрешение за строеж - Главният архитект не разполага с такива права, поради което издадената от него заповед изхожда от некомпетентен орган и следва да се обяви за нищожна. Претендира се решението на Административния съд - Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо това да се прогласи за нищожна обжалваната заповед на Главния архитект на община Сандански. Ответните в касацията страни, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От адв. Тюлекова - пълномощник на Румяна Мудева, е депозирано възражение по касационната жалба, с подробни съображения за нейната неоснователност и с искане решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че обжалването на тези актове става единствено пред органите на ДНСК. Главният архитект, като е установил, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗУТ, съвсем основателно и правилно, в 7-дневен срок от подаването на жалбата, на основание чл. 91 от АПК, го е преразгледал и оттеглил. Това му действие е в кръга на неговата компетентност. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Настоящият съдебен състав не споделя оплакванията на касационния жалбоподател, тъй като в съответствие с чл. 168, ал. 1 и чл. 169 от АПК, както и във връзка с чл. 188 от ГПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, основал е решението си за отхвърляне на жалбата върху приетите от него за установени фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 91 АПК, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, като (съгл. ал. 2), новият акт подлежи на оспорване "по реда на АПК". С оглед съдържанието на цитираната норма, правилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение - обжалваният административен е постановен в съответствие с визираните в него изисквания. Изследвани са предпоставките за допустимост на преразглеждането на акта именно от издателя му. Правото на отзив е правна възможност за административния орган, което в случая, с процесната заповед от 18.01.2008 г., е упражнено законосъобразно, в указания седмичен срок от получаването на възражение от сестрата на жалбоподателя Румяна Мудева, (входирано в общината на 16.01.2008 г.), позовано е на издадените и цитирани констативен акт и заповед за забрана на ползването, подчинено е на целта за отстраняване на нарушение по чл. 38 ЗУТ, също посочено като основание, досежно изискуемото се съгласие на останалите съсобственици за преустройството, предмет на оттегленото разрешение за строеж. Обсъжданата правна възможност е предвидена от законодателя с цел процесуална икономия и отстраняване на допуснати при издаването на акта пороци от издателя му, това именно е духът на закона. И след като в случая с процесната заповед са спазени визираните предпоставки, първоинстанционният административен съд е изложил правилни изводи за законосъобразност, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са съдържащите се в касационната жалба оплаквания за нищожност на заповедта. Административните актове по устройство на територията, които подлежат на обжалване по административен ред, са изчерпателно посочени в чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. Този, с който се оттегля, по реда на чл. 91 АПК, оспорен акт по устройство на територията, в случая - разрешение за строеж, не е сред посочените в чл. 216 ЗУТ. Контролът за законосъобразност на този вид индивидуален административен акт се упражнява пряко от съдилищата, по силата на чл. 213, вр. ал. 2 от чл. 91 АПК, а не от административния орган по чл. 216, ал. 2 ЗУТ. Този "нов" акт подлежи на оспорване "по реда на АПК", т. е. по съдебен ред, тъй като РДНСК не се явява висшестоящ административен орган на издателя на акта по ал. 1. С оглед така изложеното, като е отхвърлил жалбата на Христо Кръстев срещу заповедта, съдът е постановил правилно решение, което, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да остане в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение,