Решение № 11658 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6805/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Сайчев срещу Решение 386/10.05.2021г., постановено по адм. дело 149/2021г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 1012-22-5/1 от 14.04.2020г., издадено от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област и потвърденото с него Разпореждане 2113-22-145#13/09.03.2020г. на Ръководител "ПО". Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушение на административнопроцесуалните правила на чл.7, чл. 9, чл. 35, чл. 36 и чл. 49 АПК, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 69б, ал.1 и ал.2 КСО. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт от пенсионния орган. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-област не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-22-5/1 от 14.04.2020г. издадено от на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област и потвърденото с него Разпореждане 2113-22-145#13/09.03.2020г. на Ръководител "ПО", с което на Л. Сайчев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 - 2 КСО, чл. 68, ал.3 КСО и чл.69б, ал.1 и ал.2 КСО. От пенсионния орган е прието, че към датата на заявлението- 10.02.2020 г. лицето е навършило [възраст]. Съгласно представените документи към датата на заявлението, от административния орган е установено, че лицето има следния осигурителен стаж: I-ва категория труд - 00 години 00 месеца 00 дни; ІІ-ра категория труд - 07 години 04 месеца 03 дни; ІІІ-та категория труд - 21 години 07 месеца 09 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал.З,5,7 КСО - 09 години 00 месеца 13 дни, респективно общ осигурителен стаж от ІІІ - та категория труд - 57 години 10 месеца 22 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст - 112 точки. Прието е, че лицето отговаря на условията по чл.69б, ал.1 - 2 КСО по отношение на необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст - 100 т. за мъжете, но няма 10 г. по условията на І категория или 15 години по условията на II категория. Констатирано е, че заявителят отговаря на условията на чл. 104, ал.З,5,7 КСО по отношение на необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст-100 т. за мъжете, но няма 10 г. стаж при условията па чл. 104, ал.З,5,7 КСО. Пенсионният орган намира, че лицето отговаря на условията на чл.68 ал.1 - 2 от КСО - по отношение на необходимия осигурителен стаж 38 години и 10 месеца, но няма необходимата възраст 64 години и 3 месеца. Обоснован е извод, че лицето отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО по отношение на необходимия осигурителен стаж при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, но няма необходимата възраст 66 години и 6 месеца за 2020 г. Първоинстанционният съдебен акт е постановен в хипотезата на чл.226 АПК, като при новото разглеждане на делото са изпълнени указанията на ВАС, дадени с Решение 2328 от 19.02.2021г. на ВАС по адм. дело 10201/2020г., VI отделение, с оглед твърденията на лицето за наличие на предпоставките за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал.1 - 2 КСО. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза от вещо лице с необходимите специални знания, за да установи и изчисли на колко възлиза осигурителният стаж на касатора Л. Сайчев, съответно - от първа, втора и трета категория, както и превръщането им съобразно съответните приложими разпоредби на чл.104 от КСО. Вещото лице установява, че Сайчев е работил в Мина Антрацит ЕАД, гр. Своге и е заемал длъжност подземен ел. механо-шлосер и механик на подземен минен участък за периода от 06.11.1991г. до 08.10.1996г. Трудовият стаж от 04г. и 11м. е признат за първа категория труд. В тази връзка от Мина Антрацит ЕАД, гр. Своге е издаденото удостоверение 68/02.03.2004г., Вещото лице установява, че съгласно удостоверение 75/30.03.2010г, издадено на база изплащателните документи от ЕКО Антрацит ЕАД, гр. Димитровград трудовият стаж от 09.10.1996г. 19.11.2000г., възлизащ на 04г. 01м.11дни е от първа категория труд. Според вещото лице, за периода 01.01.2014г. - 10.02.2020г. трудовият стаж на жалбоподателя в размер на 06г. 01месец и 09 дни е от втора категория. Общият осигурителен стаж на Сайчев от трета категория е 38 г. 00м. и 27 дни. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието по делото, като обективно и компетентно изготвено. Въпреки, че въз основа на заключението по назначената съдебно икономическа експертиза, първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят има осигурителен стаж от първа категория труд общо 9г., 00м. 11 дни и осигурителен стаж в размер 06г., 01 месец, 09 дни от втора категория труд, то крайният извод за липса на предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето не е променен. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че жалбоподателят не изпълнява нормативно установените, кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 69б, ал.1 2 КСО, тъй като не доказва 10 години положен труд при условията на първа категория, респективно 15 години при условията на втора категория. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София-област, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. В съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно икономическа експертиза, извършена от вещо лице 153 от Списъка на вещите лица (Обн., ДВ, бр.47/2010г.). Заключението е изготвено по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и описани в констативно-съобразителната част. Същото е прието от първоинстанционния съд без оспорване от страните в съдебното производство. Предвид изложеното решаващият състав надлежно е възприел заключението на вещото лице като компетентно и обосновано. Фактическите констатации на пенсионните органи са проверени от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът го е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая чл.7, чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Пенсионното производство се провежда по специалните правила на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпоредбата на чл. 2 от НПОС възлага на заявителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст задължението да представи документи за осигурителен (трудов) стаж и осигурителен доход (оригиналните удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход, заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и др.). В тежест на заявителя на правото на пенсия е да представи и документи, удостоверяващи продължителността и категорията на положения от него труд. В същия смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси: Решение 803 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 8016/2020 г., VI о.; Решение 4967 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 593/2020 г., VI о., Решение 230 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 5246/2019 г., VI о., др. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на чл.69б, ал.1 -2 КСО, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето Л. Сайчев. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,