Решение № 6021 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2012 г.

Решение № 6021 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Роман Миретски - гражданин на Узбекистан, срещу решение № 1762 от 2.04.2012 г., постановено по адм. дело № 11171 от 2011 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Роман Миретски срещу решение № 640 от 23.11.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на молителя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че административният акт е постановен при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби, след съобразяване с установените в ЗУБ процесуални правила и не са налице твърдените от оспорващия пороци. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя. Макар и нормите на ал. 2 и 3 на чл. 8 от ЗУБ да давали възможност за по-широко тълкуване на понятието "преследване" по смисъла на ал. 5 от същия текст, то следвало да бъде основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение - нещо, което не било доказано от търсещия закрила. От друга страна не били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Наличието на обстоятелства, визирани в чл. 9 от ЗУБ, се съдържало само в представената от чужденеца версия за причините да напусне страната си и същата съдържала противоречиви и необосновани твърдения. Липсвали каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Узбекистан жалбоподателят е бил подложен на преследване по причини, свързани с упоменатите в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци, както и за това, че ако се завърне там, съществува опасност за неговия живот и за здравето му. Административният орган обосновано бил приел, че твърденията на Роман Миретски не са подкрепени с доказателства. Решението е правилно. Доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на решението поради неправилното приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и 9 от ЗУБ не се споделя. При постановяване на решението си административният съд е изследвал и анализирал всички обстоятелства, свързани с приложението на горните разпоредби. На базата на информацията, дадена от жалбоподателя в проведените интервюта, и събраните към преписката доказателства е стигнал до обоснования извод, че липсват предпоставките по чл. 8 за предоставянето на статут на бежанец и по чл. 9 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. От доказателствата по делото не може да се установи, че в държавата си по произход касационният жалбоподател е бил преследван по някой от визираните в хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. Твърденията на жалбоподателя за преследване по политически причини са неоснователни. Същият твърди, че в резултат на успешен бизнес в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век е натрупал капитал, който е вложил по сметка в банка, и с част от парите се съгласил да създаде нова партия. Това е основанието, на което твърди, че е преследван по политически причини. Твърди също, че през 1990 г., когато вече бил в САЩ, научил, че неговите бизнес партньори са арестувани и по-късно са се самоубили в затвора, но предполага, че са били убити. Научил също, че в дома му са идвали хора от узбекистанското КГБ и са търсили нещо. Няма доказателства, които да подкрепят всички тези твърдения. Основанията, които изтъква, почиват само на негови предположения. От справките, приложени към първоинстанционното дело, е видно, че в Узбекистан свободата на движение в страната и в чужбина е гарантирана по закон, но се прилага с ограничения. Роман Миретски е напуснал Узбекистан с легален задграничен паспорт, издаден от официалните власти на държавата му по произход. Това, наред с противоречивата информация, давана от търсещия закрила в провежданите с него интервюта, буди основателни съмнения относно достоверността на представената от него бежанска история. Въз основа на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва обоснован страх, както и че не е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че липсват и основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Такъв се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По отношение на първите две хипотези (т. 1 и 2 на ал. 1) в бежанската история не се съдържат твърдения за опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезание или друго наказание. Основно изискване на закона е опасността да е реална. В случая отново се касае до твърдения от страна на касатора, почиващи на негови предположения, които не могат да обосноват наличието на реална опасност от такива посегателства върху личността му. От приложените по делото справки е видно, че обстановката в Узбекистан не може да се определи като наличие на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са и възраженията за процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни доказателства, като е съпоставил установените факти с хипотезите на приложимите материалноправни норми. В този смисъл неотносими като доказателства се явяват документ за пътуване на бежанец по Конвенцията от 1951 г., издадена на 2.05.2001 г. от Службата за емиграция и натурализация (СИН) при Министерството на правосъдието (МП) на САЩ, както и решение № А072-834-635 от 6.10.2008 г. и приложение към формуляр I-292 към него, издадено от СИН при МП на САЩ. Въпросите за предоставянето на статут са от изключителната компетентност на предоставящата го държава и се решават въз основа на конкретните за всеки частен случай обстоятелства, предвидени в законодателството на тази държава. По тези съображения съдът правилно не е събрал исканите от жалбоподателя допълнителни доказателства чрез Посолството на САЩ в България, явяващи се неотносими към настоящия спор. При направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход, обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение в касационната жалба пред настоящата инстанция не водят до правен извод, различен от този, направен от първоинстанционния съд. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,