Решение № 15387 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2014 г.

Решение № 15387 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2014 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано е касационна жалба на Йордан Йорданов, гр. Варна, срещу Решение № 1925/2014 г. по адм. дело № 4154/2013 г. на Административен съд Варна, съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-13-10-371/19.11.2013 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Варна. Твърди се за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт, поради което се иска отмяната му. Ответната страна - Директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Варна/ ОДЗ/ възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. Със Заповед № РД-13-10-371/19.11.2013 г. на Директора на ОДЗ Варна, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на ОДЗ и утвърденото длъжностно разписание на ОДЗ Варна, е прекратено служебното правоотношение на Йордан Йорданов, поради съкращаване на длъжността. В рамките на първоинстанционното производство, съдът е установил и приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Относно материалната законосъобразност на същата, съдът е установил, че с длъжностно разписание от 18.11.2013 г. е намален броят служители на длъжност "младши експерт" от 3 бр. на 1 бр., а в поименните разписания е отразено кое лице остава да изпълнява тази длъжност и това не жалбоподателят. В утвърденото разписание не фигурира длъжността и като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, като преките задължения на съществуващата длъжност "младши експерт" не съвпадат и не се припокриват с функциите и преки задължения на длъжността по длъжностна характеристика от 20.07.2011 г. Не е установено припокриване на функциите и с длъжностите "главен експерт", "старши експерт", "главен специалист" и "специалист", поради което приемайки, че заповедта е в съответствие с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Върховният административен съд е имал неведнъж възможността да подчертае, че "за да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки - длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията й, или респективно тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. /в този смисъл Решение № 51 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2012 г., 5-членен с-в, Решение № 675 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2013 г. и др./ Премахването на отделни длъжности, създаването на нови или промените в числеността на щатните бройки за отделна длъжност е част от правомощията на органа по ръководството на дейността на администрацията с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. Преценката на административния орган е такава по целесъобразност, тъй като се определя от конкретните приоритети в работата на ведомството и не подлежи на съдебен контрол /Решение № 1001 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10870/2013 г./. т.е. в рамките на правомощията на органа по назначаване е извършването на структурни промени без да се нарушават нормативно установените правила за това, включително закриването на определена длъжност, изваждането на част от дейностите, които покрива, от едно звено и прехвърлянето им в друго, дейности, които попадат изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа. От друга страна, "Запазването на функциите, задачите и задълженията на една съществуваща длъжност в дадена администрация, териториална структура или нейно административно звено, при намаляване на броя служители, които я изпълняват, също покрива критериите на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за "съкращаване на длъжността". Въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването е как да организира дейността на администрацията с цел оптимизиране на работата при спазване на нормативните разпоредби." /виж Решение № 1815 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2013 г./. Безспорно в конкретния случай е обстоятелството, че директорът на ОДЗ Варна е орган по назначението на основание чл. 3, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на ОДЗ, поради което същият разполага и с правомощията по чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. Вън от съмнение е и фактът, че последният, в качеството си на орган по назначението, но и на ръководител на съответното звено има правомощието да организира структурно и функционално дейността в управляваната от него административна единица. Това негово правомощие позволява и разкриване на управленческия и кадрови потенциал, който следва да притежава назначеният за ръководител. Трайната съдебна практика в тази насока приема, че "в правомощията на органа по назначаването е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на администрацията" /виж Решение № 2120 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2013 г. и др./. В случая, от приложените по делото доказателства се установява, че една част от функциите, задачите и компетенциите на съкратената длъжност са премахнати изцяло, други са разпределени като отговорност за изпълнение от други съществуващи длъжности в администрацията. В този смисъл и в унисон с горецитираната съдебна практика, следва да се приеме, че в резултат от утвърдената длъжностна характеристика и измененото длъжностно разписание, е налице съкращаване на длъжността по смисъла на закона, което съкращение, поради реорганизация е в компетенциите на ръководителя и органа по назначението. Във връзка с възражението, че с длъжностно разписание от 18.11.2013 г. е намален броят служители на длъжност "младши експерт" от 3 бр. на 1 бр., а в поименните разписания е отразено кое лице е останало да изпълнява тази длъжност следва да се посочи, че при липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол /Решение № 899 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2009 г., Решение № 945 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2013 г /. От значение за спора е реорганизацията и промяната във функциите, задачите и задълженията, изпълнявани от заемащия съответната длъжност, а не наименованието й. В тази връзка, освен материално законосъобразно, съдебното решение, като решаващи мотиви и краен извод е напълно обосновано и кореспондира с данните по делото, което налага оставянето му в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение