Решение № 6292 от 27.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт П. Иванова Сотирова, против решение 1576 от 29.11.2021 г., постановено по адм. дело 1101/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на негово писмо изх. 19-01-126/01.04.2021 г. и административната преписката по подадено заявление вх. 19-01-126/30.03.3021 г. от Г. Петкова е изпратена на управителя на НЗОК за произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдено обжалваното писмо или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за производството и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. Петкова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Изложени са съображения, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно, не страда от пороци, съставляващи отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Административен съд Варна е оспорено писмо изх. 19-01-126/01.04.2021 г. на главния секретар на НЗОК, относно подадено от Г. Петкова заявление вх. 19-01-126/30.03.2021 г., с което същата е поискала да бъде назначена на длъжност "контрольор" в Регионална здравноосигурителна каса, която длъжност е била определена за заемане от държавен служител. Към заявлението са приложени документи описани в девет точки. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора. Извършил е проверка, за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, като е приел, че писмото е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Посочил е, че заявление вх. 19-01-126/30.03.3021 г. подадено от Г. Петкова до управителя на НЗОК, изпратено по пощата на 26.03.2021 г. с искане за назначаване на длъжност "контрольор в РЗОК Варна", която длъжност е определена за заемане от държавен служител е следвало да бъде разгледано от органа по назначаването. Съгласно чл. 19, ал. 7, т. 11а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), управителят на НЗОК упражнява функциите на: б. "а" - орган по назначаването по отношение на държавните служители и б. "б" - работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК, като длъжността "контрольор в РЗОК" е била определена за заемане от държавен служител, поради което орган по назначаването е управителят на НЗОК, а не издателят на писмото - главният секретар на НЗОК. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновано съдът е обявил нищожността на писмото на главния секретар на НЗОК, тъй като същото е издадено от некомпетентен орган. В касационната жалба се възразява против приетото от съда, че писмото е издадено от некомпетентен орган, като се твърди, че Петкова не е в кръга на правоимащите субекти да подава заявление за назначаване на длъжност по реда на § 36 от преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДСл (Обн. ДВ, бр. 24 от 2006 г.), според който когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител, като назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Също така се сочи, че съдът неправилно е приема, че правомощията по назначаване на държавни служители могат да се делегират само на директорите на РЗОК, но не на главния секретар. Направените оплаквания са неоснователни. Изводите на съда са напълно съобразени с данните по делото и с материалния закон. Видно от данните по делото с определение 10275 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело 9925/2021 г. Върховният административен съд, състав на Пето отделение е отменил определение 1874 от 26.07.2021 г. на Административен съд Варна постановено по адм. дело 1101/2021 г., в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на Г. Петкова срещу писмо изх. 19-01-126/01.04.2021 г. издадено от главния секретар на НЗОК и производството по делото е прекратено, и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с дадени задължителни указания да бъдат събрани доказателства за компетентността на издателя на писмо изх. 19-01-126/01.04.2021 година. В изпълнение на дадените указания с определение 1427 от 09.06.2021 г. постановено по адм. дело 1101/2021 г. по описа на Административен съд Варна да бъдат представи доказателства за компетентността на главния секретар на НЗОК да издаде писмо с изх. 19-01-126/01.04.2021 г., по делото е представена заповед РД-09-561/01.06.2020 г. издадена от управителя на НЗОК, с която на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК, във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител е наредено на Е. Велчовски главен секретар на НЗОК да изпълнява определени дейности, сред които не е посочено назначаване на държавни служители. Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 7 от Кодекса на труда на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията. Правилно първоинстанционният съд е приел че от посочената норма следва, че правомощията по назначаване на държавни служители могат да се делегират само на директорите на РЗОК, но не и на главния секретар на НЗОК. Следователно както правилно приема АС Варна главният секретар на НЗОК не е притежавал представителна власт да разгледа заявление вх. 19-01-126/30.03.2021 г. подадено от Г. Петкова, което е порок, обуславящ нищожността на издадения акт. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Петкова не е в кръга на правоимащите субекти да подава заявление за назначаване на длъжност по реда на § 36 от преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДСл, което прави заявлението й недопустимо, тъй като същото не намира опора в данните по делото. С горепосоченото определение 10275 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело 9925/2021 г. по описа на Върховния административен съд, състав на Пето отделение е очертан предметът на спора, като в мотивите на отменителното определение е посочено, че дали са налице предпоставките на § 36, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗДСл, вр. § 3 от ПЗР на ПМС 81/09.03.2021 г. и най-вече дали Г. Петкова към 12.03.2021 г. е заемала длъжността "контрольор в РЗОК", е въпрос по съществото на спора и е от решаващо значение за основателността или неоснователността на жалбата, но не и за нейната допустимост. Мотивите на писмо изх. 19-01-125/01.04.2021 г. издадено от главния секретар на НЗОК са, че Петкова не попада след лицата по § 3 от ПЗР на ПМС 81/09.03.2021 г., поради което същото няма уведомителен характер. Посочено е, че съдът дължи съдебна проверка дали изложените от органа съображения съответстват на действителната фактическа обстановка и въз основа на това да прецени дали правилно е отказано преназначаване на Петкова на длъжността "контрольор в РЗОК" в РЗОК Варна, доколкото по същество с обжалваното писмо се отказва преназначаване. Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, че съдът несъобразявайки се с доказателствата по делото не е отчел, че върху заявление вх. 19-01-126/30.03.3021 г. подадено от Г. Петкова до управителя на НЗОК е поставена резолюция от управителя на НЗОК. Със същата управителят на НЗОК се е разпоредил документите да бъдат върнати на подателя, като е насочил изпълнението му към г-жа Р. Йорданова, директор на Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване", поради което в касационната жалба се твърди, че се касае за организирането на чисто техническа работа за връщането на документите на заявителя, а писмото, с което ще бъде направено е с характера на уведомление. В настоящото производство е недопустимо обсъждането на възражения във връзка с поставената резолюция върху процесното заявление, какъвто опит се прави в касационната жалба, тъй като същото е недопустимо, с оглед нормата на чл. 220 АПК. Доводите на касатора не следва да се разглеждат защото предмет на производство е писмо изх. 19-01-126/01.04.2021 г. на главния секретар на НЗОК, а не поставената резолюция от управителя на НЗОК върху процесното заявление. С оглед пълнота и прецизност, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че видно от поставената резолюцията върху заявление вх. 19-01-126/30.03.2021 г. подадено от Г. Петкова до управителя на НЗОК в графата управител на НЗОК е положен подпис, който е визуално идентичен с подписа на главния секретар на НЗОК, положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. Предвид изложеното с решението правилно е прогласена нищожността на оспореното писмо, като при наличието на порок по чл. 146, т. 1 от АПК е безпредметно обсъждането на останалите основания за неговата незаконосъобразност, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация - Г. Петкова претендира, но не представя доказателства за реално сторени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,