Решение № 5642 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2008 г.

ВАСIII отделение29.04.2009 г.докладчик Йовка Дражева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 41/ 1.07.2008 г. по адм. д. № 248/ 2008 г. по описа на Административен съд Русе и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-01- 1065/ 31.03.2008 г. на Кмета на Община Русе, с която на основание чл. 46 от ЗОС е прекратено наемно правоотношение с Димитър Христов Ковачев. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5642 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Христов Ковачев против решение по адм. д. № 248/2008 г. по описа на АС Русе. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът не е обсъдил новонастъпили обстоятелства от значение за спорното право. Заповедта не му била връчена надлежно. Липсва мотивиране в заповедта за кои точно месеци не е плащал. Твърди, че наемът се плаща след изтичане на съответния месец, а неплащането на консумативите към доставчици, не е основание за прекратяване на договора. Административният орган и съдът са разширили понятието консумативни разходи. Други касационни основания са наведени с подадена допълнителна касационна жалба от 22.07.2008 г. Представя с втората касационна жалба писмени доказателства. Ответната страна Кметът на Община Русе оспорва касационната жалба и твърди, че производството е започнало на 12.03.2008 г., на 13.03.2008 г. на наемателя е дадена възможност да извърши плащане в определен срок, след изтичането на който е издадена заповедта. Налице е неплащане на наемна и консумативни разноски за повече от 6 месеца, за което има признание от жалбоподателя. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че решението е съобщено на 3.07.2008 г., а касационната жалба е подадена на 16.07.2008 г., намира същата за допустима. Втората касационната жалба от 22.07.2008 г. с допълнителни оплаквания и приложени към нея доказателства не следва да се обсъжда, защото е извън 14-дневния срок. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението е постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост. Производството е против заповед, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 (редакция ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007) поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца, е прекратено наемно правоотношение за ползване на общинско жилище. Двете основания при условията на алтернативност и е достатъчно да настъпи едно от тях. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че е доказано неплащане на наемна цена за периода от м. септември 2007 г. до м. февруари 2008 г., т. е. за шест месеца, а за м. март е следвало да заплати до датата 25.03.2008 г., изпълнението на задължението е закъсняло поради внасяне на наемната цена на 31.03.2008 г. За повече от 6 месеца жалбоподателят не е изпълнявал задълженията си за плащане на електроенергия, вода, отопление, телефон и др. 1. По отношение на заповедта, в частта, в която е прекратено наемно правоотношение поради неплащане на наемна цена повече от 6 месеца по чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОС. Не се доказва това правно основание, защото условието на закона е неизплатената наемна цена да е за "повече от 6 месеца", което означава, че към момента на издаване на заповедта на 31.03.2008 г. наемателят трябва да дължи наемна цена поне за 7 месеца. В случая това не е така, защото неизпълнението на задължението е за срока от 6 месеца от м. септември 2007 г. до м. февруари 2008 г., което не отговаря на изискването на закона за повече от шест месеца. Плащането на наемната цена за м. март е станало в рамките на същия календарен месец. Договорното задължение по т. 8 е това да става до 25-то число на текущия месец, поради което забавата от 6 дни е незначителна с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Налице е основание за отмяна на заповедта в тази част на основание чл. 146, т. 4 от АПК. 2. По отношение на заповедта, в частта, в която е прекратено наемно правоотношение поради неплатени консумативни разходи за повече от 6 месеца. Съгласно чл. 9 от договора за наем от 12.01.2005 г. консумативните разходи представляват: "електричество, стойност на топлинна енергия, топла и студена вода, разходи за чистач, портиер и вр. ". Това, че се дължат не на общината, а на доставчици, не означава, че наемателят няма поето задължение като наемател да ги плаща, защото собственик на имота е общината, а наемателят е длъжен да го ползва с грижа на добър стопанин. Видът на консумативните разходи са примерно изброени в т. 9 от договора и са неоснователни доводите на жалбоподателя, че тълкуването, което е направил административният орган на клаузата не съответства на волята на страните. В случая обаче в тази част заповедта страда от пороци, защото е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсват фактически основания. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Следователно, за да се доказва определен факт, първото условие е същият да е посочен в административния акт като фактическо основание. Не подлежат на доказване обстоятелства, на които административният орган не се позовава. В случая кметът на общината само е посочил, че има задължения за консумативни разходи за период по-дълъг от 6 месеца в размер на 1147, 85 лв. към Е. ОН България и 316 л. към ВиК ООД. Не е посочен спорният период от време, през който са натрупани задължения в посочения размер. Поради това е без значение какви са представените писмени доказателства, след като не са посочените месеците, за които кметът на общината твърди, че има неизпълнение. Това че заповедта съдържа текста на правното основание за прекратяване на наемно правоотношение не означава, че е посочено обстоятелството, което се подвежда под посочената правна норма. Налице е основание за отмяна на заповедта и в тази част по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което като неправилно следва да бъде отменено, а по същество заповедта бъде отменена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 46, ал. 1