Решение № 12954 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12923/2018 г.

Решение № 12954 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12923/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ДИНО" ЕООД, със седалище гр. Раковски, чрез процесуалния му представител адвокат Й. Дамбулев, против решение № 1783/06.08.2018 г. постановено по адм. дело № 1401/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу заповед № 03-РД/6962/19.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хинкова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "ДИНО" ЕООД, против заповед № 03-РД/6962/19.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със заповедта, на основание чл. 42, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е отказано финансиране, поради недостатъчен бюджет по мярката. Въз основа данните от представената административна преписка, съдът обосновано е приел, че със заповед № РД 09-755/04.10.2016 г., министърът на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/ е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата - 07.12.2016 г., фиксирайки размера на финансовата помощ за приетите заявления в периода на прием на левовата равностойност на 237 000 000 евро. Установено е, че дружеството е подало заявление за подпомагане с искане за финансиране на инвестиционен проект, с наименование "Изграждане на нова ферма за отглеждане на патици в с. Белозем, община Раковски, област Пловдив и закупуване на специализирана техника и оборудване за нуждите на стопанството", което при първоначалното класиране е получило 61 точки, за което липсва спор по делото. В приложение № 8 - Заявления за подпомагане с редуциран брой точки /под 52 на окончателен ранкинг в резултат на текуща обработка, дружеството е вписано под номер 4, с оценка от 52 точки. Списъкът е приложен към докладна записка от 12.12.2017 г. относно окончателното класиране по критериите за подбор на заявленията за подпомагане по подмярка 4. 1, и утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу атакуваната заповед, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Счел е, че органът правилно не е присъдил на кандидата 9 точки по критерий 6. 5 "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000" от приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г., доколкото предвиденият за инвестицията имот в с. Белозем не попада в границите на защитени зони от мрежата Натура 2000, нито в защитени територии, съгласно Закона за защитените територии. Съдът е приел, че оценката на административния орган е правилна с оглед установените по делото факти, при което отхвърлил жалбата на дружеството. Постановеното решение е правилно. В процесната заповед е посочен периодът за прием на заявленията и размерът на сумата, предвидена по тази мярка, а именно - левовата равностойност на 237 000 000 евро, както и броя подадени заявления за подпомагане по мярката и размера на заявената с тях сума за подпомагане - 3 165 броя, от които 2 926 броя нови заявления и 239 броя заявления, подадени на основание чл. 42б от Наредба № 9/2015 г., на обща стойност 1 497 406 525. 03 лева. Заявленията за подпомагане са разгледани в низходящ ред, според броя на получените при предварителната им оценка точки, до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е отразено, че обработването на заявленията става в процедура с ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления многократно надвишава определения от министъра бюджет, достатъчен за пълно финансиране на заявленията, получили при класирането оценка най-малко 56 точки. Видно е също, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявленията, получили най-малко 55 точки. След запитване от страна на ДФЗ, министърът на земеделието, храните и горите е отговорил, че в проведените два периода на прием по подмярка 4. 1 е ангажиран планираният ресурс по мярка 4 и ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата. В заповедта са посочени и получените от дружеството брой точки - 52, които не позволяват одобряването му за финансиране. Според чл. 30, ал. 5 от Наредбата тежестта на приоритетите по ал. 1 се определя в съответствие с критерии за оценка на проекти по приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане, с оглед приложените към него документи. Действително, съгласно критерий 6. 5, за "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000" е предвиден максимален брой от 9 точки, но видно от подадения от дружеството бизнесплан, инвестиционното намерение е за изграждане на нова ферма за отглеждане на патици и закупуване на специализирана техника в имот, находящ се в с. Белозем. За доказване на съответствие с изискването по чл. 30, ал. 7 от Наредбата, следва най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ да се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на министъра на околната среда и водите, а в случаите, когато проектът е за инвестиции, изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или инвестиции, свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000. В тази връзка ДФЗ е изискал от кандидата, решение за оценка за съвместимостта на проекта с предмета и целите на опазване на защитените зони и документи, установяващи, че имотът попада в Натура 2000. По преписката е представено решение № ПВ-24-ПР/2017 г., издадено от директора на РИОСВ-Пловдив за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда, според което имотът в землището на с. Белозем, в който се предвижда изграждането на ферма за патици, не попада в границите на защитени зони от мрежа Натура 2000, нито в защитени територии, съгласно Закона за защитените територии. Така, с оглед заложеното в заявлението и бизнес плана намерение за изграждане на ферма, предмет на инвестицията, обосновано от административния орган не са присъдени претендираните 9 точки по приложение № 7 от Наредбата. Още повече, че видно от представена от кандидата обяснителна записка, при подаване на заявлението дружеството е считало, че инвестицията се намира на територията на защитена зона, но след постановяване на решението на РИОСВ е узнало, че той не попада в обхвата на Натура 2000. Събраните по делото доказателства изключват възможността да се приемат за основателни твърденията на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изяснил спора от фактическа страна. Видно от решението на РИОСВ, имотът не попада в Натура 2000, поради което правилно заявлението на кандидата не е получило полагащите се за това 9 точки, с оглед нормативно установените критерии за оценка на проектите, уредени в приложение № 7 от Наредбата. Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е издадена при правилно установени факти, в съответствие с приложимия материален закон. В раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане" към Глава трета "Ред за кандидатстване" от Наредба № 9/2015 г. е разписан реда за оценяване и класиране на заявленията за подпомагане, който в случая е спазен. В заповедта изрично е посочено, че по дани от извършените проверки по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, наличният бюджет по мярката, определен със заповед № РД 09-755/04.10.2016 г. е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването, като е налице и частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки. Проектът на дружеството е получил 52 точки по критериите за оценка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., посочени в Приложение № 7, а съгласно чл. 42, ал. 1 от същия нормативен акт, изпълнителният директор на ДФЗ се произнася със заповед за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане, на което основание е издадена оспорената заповед. Нормата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата изрично урежда класирането на заявленията според получените точки и одобряването им в низходящ ред, до размера на определения за съответния прием бюджет. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 100 лв, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение