Решение № 15445 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2020 г.

Решение № 15445 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Трифонов против решение № 371/30.06.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 37/2020 г., с което е отменена заповед № ФК-772-0029819/11.11.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от [фирма] търговски обект - бензиностанция, находяща се в [населено място], Околовръстен път и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и за несъобразяването й с целите по чл. 22 ЗАНН. Твърди, че е установено извършването на нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и са налице предпоставките по материалния закон за налагане на мярката. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - [фирма], [населено място], чрез адв. К. Толев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като недопустима, алтернативно неоснователна, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Възраженията на ответника по касация за недопустимост на касационното оспорване поради отпаднал правен интерес са неоснователни. Недопустимостта на касационната жалба се преценява на основанията по чл. 215 АПК. В случая предмет на касационната проверка е съдебно решение, с което е отменен издаденият от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП индивидуален административен акт и е неблагоприятно за страната, подала касационната жалба. Прекратяването действието на принудителна административна мярка, наложена със заповед № ФК-772-0029819/11.11.2019 г. на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не представлява оттегляне на административния акт в хода на съдебното производство. То е от значение за изпълнение на мярката, не и за законосъобразността на акта за налагането й и е неотносимо към допустимостта на касационното обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-772-0029819/11.11.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на [фирма] е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в [населено място], Околовръстен път и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. Административният орган е приел, че за периода от 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г., включително, дружеството не е предавало данни от всяка издадена касова бележка автоматично чрез фискалното устройство по установената дистанционна връзка към НАП, съгласно приложение № 17 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите. В тази връзка приема, че в качеството си на лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., [фирма] е извършило нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 5, изр. 3 от Наредба № Н-18 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС. Този извод е обоснован след извършена проверка в търговския обект на 30.10.2019 г. Съдът след преценка на представените доказателства по делото е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че при издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че същата не е съобразена с материалния закон и целта на закона. В мотивите си е посочил, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, според състава не отговаря на нито една от целите на ПАМ, закрепени в чл. 22 от ЗАНН. От фактическа страна е приел за установено, че за процесния период от въведената в експлоатация в обекта ЕСФП са генерирани Z отчети и оборотът е регистриран по надлежния ред, но в действителност не са предавани данни. На следващо място, за безспорно установено приема и обстоятелството, че след посочения период 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г. е въведена нова система и към момента на извършената от органите по приходите проверка тя е функционирала, т. е. към датата на извършването на проверката търговецът е предприел своевременно мерки за внедряване на нова ЕСФП. С оглед на това съдът намира, че въпреки невъведената в срок нова система на регистриране и отчитане на продажбите, информацията за извършваната дейност и осъществения оборот е била налична и изпращана в НАП и в случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на търговеца, дотолкова доколкото дейността му е приведена към законовите изисквания още преди извършването на проверката. Другият аргумент на съда за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка е излагането на общи мотиви относно срока, за който се налага. Счита, че не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В случая в оспорената заповед е посочено неспазване на изискването за подаване на данни от всяка фискална касова бележка автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17, за периода от 01.10 – 13.10.2019 г., квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 5, изречение последно от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 ЗДДС. Органът, издал оспорената заповед, е приел, че това се дължи на неизпълнение на задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. да приведе дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 31 юли 2019 г., регламентирано в пар. 22, ал. 1 от от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на същата /ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г./. Видно от съдържанието на самата заповед и от приложените по делото доказателства, в изпълнение на ал. 2 от същия параграф, към 31.07.2019 г. дружеството има сключен договор от 25.07.2019 г. за внедряване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисвания от него обект, но не е спазен предвидения в закона срок – до 30.09.2019 г. Същевременно от работещото в обекта ФУ са подавани Z отчети по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП. При извършената в търговския обект проверка на 30.10.2019 г. е установено, че въведената в експлоатация ЕСФП отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и неизпълнението на изискванията за подаване на данни от фискалните касови бележки на всеки 5 минути е преустановено след 13.10.2019 г. При така установените факти правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 22 ЗАНН. По делото е установено, че нарушението на чл. 118, ал. 4 ЗДДС е преустановено към момента на извършване на проверката на 30.10.2019 г. и към момента на издаване на оспорената заповед. В случая запечатването на обекта за срок от 7 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 9541/14.07.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 5056/2020 г., решение № 7796/18.06.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 2008/2020 г., решение № 7198/14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. По тези съображения, следва да се приеме за правилен крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 22 от ЗАНН и решението да се остави в сила. С оглед изхода от спора на [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,