Решение № 13814 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2017 г.

Решение № 13814 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена В. Борисов срещу съдебно решение № 158 от 18.05.2017 г. постановено по адм. дело № 154 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - В.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Намира за неправилен направения от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Счита, че при постановяване на решението си съдът не е дал отговор на въпроса каква е целта на закона – превенция срещу неправоспособните водачи, които никога не са имали или им е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) или да се наказват правоспособните водачи, пропуснали да подновят своето СУМПС. С., че според пар. 1, т. 2, б. "ж" от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за българските лични документи (ЗБЛД), документът с изтекъл срок, включително СУМПС не е невалиден, а нередовен. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на направените в първоинстанционното и в касационното производство разноски. Ответникът – Началникът на Районно управление (РУ) - К. при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – В., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. Борисов против заповед за прилагане на ПАМ № 17-0288-000037 от 13.02.2017 г. издадена от началника на РУ – К., с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил "Д. Г. Ч. 2. 7 ЦРД" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 13.02.2017 г. на В. Борисов е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 175, затова че на същата дата, около 10, 15 ч. в гр. К., по ул. "Х. Д.", срещу блок ..., с посока на движение Автогарата, управлява собствения си лек автомобил "Д. Г. Ч. 2. 7 ЦРД" с рег. [рег. номер на МПС] с изтекъл срок на валидност на СУМПС, валидно до 21.12.2016 г. В АУАН е описана приетата за нарушена разпоредба от ЗДвП. Иззети са СРМПС № 005493955, 2 броя регистрационни табели с [рег. номер на МПС] и контролен талон № 3162731. Въз основа на така съставения акт, на същата дата - 13.02.2017 г. от началника на РУ – К. е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 17-0288-000037 от 13.02.2017 г. Със заповедта е прието, че водачът виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 22 от ЗАНН по отношение на В. Борисов е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на собственото му ППС лек автомобил "Д. Г. Ч. 2. 7 ЦРД" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца. Съдът е установил, че правомощието на началника на РУ – К. към ОД на МВР - В. да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от т. 1. 4 на заповед № 369 з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР – В.. Установил е също, че на оспорващия е издадено СУМПС на 16.02.2017 г., със срок на валидност до 16.02.2027 г. При така установеното и след анализ на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на заповед № 369 з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР – В. съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Посочил е, че той съдържа всички изискуеми реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и е мотивиран, като при издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, са се осъществили. Изложил е, че по делото е установено, че на посочените в АУАН и в заповедта дата и място Борисов е управлявал собственото си МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Следователно към датата на проверката водачът не е притежавал съответното свидетелство за управление на МПС. И. е, че документът с изтекъл срок на валидност е нередовен и не прави водача неправоспособен, но разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП изисква като предпоставка не правоспособността на водача, а непритежаването на съответно свидетелство за управление. След като срокът на предходно издаденото такова е изтекъл, то към момента на проверката, когато е установено, че управлява МПС, лицето не е притежавало СУМПС, валидно за съответната категория. Съдът е обсъдил, факта, че три дни след констатиране на нарушението на Борисов е издадено ново СУМПС, а приложената ПАМ е със срок от 6 месеца, но е посочил, че този срок е минимално предвиденият в закона, поради което заповедта не може да бъде отменена на това основание. Административният орган не разполага с право на преценка дали да приложи или не предвидената мярка, като преценката му е ограничена в случая само до периода на нейното действие. Съдът е счел също така, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в релевантната редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая АС – В. правилно е приел, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че на 13.02.2017 г. В. Борисов е управлявал личния си автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от ЗБЛД данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В пар. 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и е в минималния предвиден в закона срок. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,