Решение № 7355 от 31.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15054/2013 г.

Решение № 7355 от 31.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15054/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тодор Стаматов Стоянов от гр. Ямбол, подадена чрез пълномощника адв. Христина Кожухарова, против Решение № 5673/26.08.2013 г. по адм. дело № 10225/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-020-6500/7419/10.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което бъде отменено уведомителното писмо. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрк. Милена Стоянова, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилността на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Тодор Стоянов срещу уведомително писмо изх. № 02-020-6500/7419/10.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изцяло подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за 2010 г. в размер на 33 751.77 лева. В мотивите на съдебния акт е посочено, че не се установява какви са конкретните мотиви на административния орган посочените от жалбоподателя площи да се приемат за недопустими за подпомагане "измежду различни възможни хипотези". Въпреки това съдът е направил извод, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган и в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; същото е в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Решение е неправилно. В него липсва каквото и да е обсъждане на представените по делото доказателства, с оглед установяването на релевантните за спора факти. Направено е обсъждане единствено на допуснатата от съда експертиза, чрез заключението на която съдът е "допълвал" и "дописвал" мотивите на административния орган. Не са обсъдени и възраженията на страните. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Съдът е констатирал отсъствието на мотиви в оспорвания пред него административен акт, т. е. фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не са изложени, но въпреки това е приел, че при постановяването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направените констатации в таблиците на уведомителното писмо, че е установена недопустима площ, заради което е отказано финансово подпомагане не внасят яснота как е формирана волята на административния орган; не изясняват защо административният орган е отказал финансово подпомагане на жалбоподателя и възпрепятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност. Като е игнорирал това и е приел, че уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя поради установена недопустимост за подпомагане на заявените площи, отговаря на изискванията на закона, първостепенният съд е постановил необосновано решение, което ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него - постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, (както в случая), да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе повторно по подаденото заявление за подпомагане, тъй като в противен случай процедурата по него би останала недовършена. С оглед изхода от спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции е основателна. В случая обаче тя не може да бъде уважена, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима субсидиарно в административния процес, страната не е представила на съдилищата списък на тези разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,