Решение № 14224 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2017 г.

Решение № 14224 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от "Фестстрой" ООД, гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 7682 от 19.06.2017 г., постановено по адм. д. № 5447 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменено Решение № 1723 от 12.03.2016 г. по адм. дело № 4691/2015 г. по описа на Административен съд С. град, I отделение, 20 състав, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на "Фестстрой" ООД срещу Ревизионен акт № 2251200129 от 22.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 562 от 16.04.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. относно установената солидарна отговорност на основание чл. 177 от ЗДДС по фактури № 347 от 31.10.2009 г., № 350 от 11.11.2009 г., № 357 от 11.12.2009 г. и № 1000000003 от 30.09.2009 г., издадени от ЕТ "Рекламна агенция Интер - Медия - И. С." с правоприемник "И. М. ТВ 1"ООД. Със същото решение е отменено и определение № 2033 от 07.04.2016 г. по същото дело, като е осъдено "Фестстрой" ООД да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3830 лева. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК. Твърди се, че заключението на вещото лице, въз основа на което е изграден първоинстанционният съдебен акт, не е било обсъдено от тричленния състав на ВАС. П. се отмяна на решението на Върховния административен съд, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по искането за отмяна - Директор на дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител Ж. Н., излага съображения за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, намира по допустимостта на същото следното: Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение 2 от АПК, е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. По отношение на отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК, посочено в искането за отмяна, следва да се отбележи, че текстът на разпоредбата предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата визира няколко хипотези, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав и е основание за отмяна на влязло в сила решение. Общото между тях е, че е нарушено процесуално право на страната да вземе участие лично или чрез надлежен представител в процеса, което е довело до нарушаване на правото й на защита и се е отразило върху правилността на постановеното от съда решение. Това тълкуване се налага и от правната същност и предназначението на производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове - да се възобнови висящността на съдебното производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е порочен поради наличието на някое от изчерпателно предвидените основания. Производството за отмяна не представлява инстанционно производство, в него не се обсъжда наличието на основания за неправилност на съдебния акт, посочени в чл. 208 АПК. В процесния случай от дружеството не се излагат обстоятелства същото да е било лишено от участие в съдебно заседание или да е налице някое от другите визирани основания по чл. 239, т. 5 АПК. Относно изложените доводи, че при постановяване на решението си ВАС е обсъждал част от заключението за първи път и е следвало да върне делото на АС за цялостно обсъждане на експертизата и като не е сторил това съдът е лишил дружеството от участие в делото, следва да бъде посочено, че по същество, претенцията на подателя на искането за отмяна представлява искане за преразглеждане на решението на ВАС по адм. дело 5447/2016 г., осмо отделение, по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Поради изложените съображения, не са налице твърдяните основания за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. С. е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно, поради което искателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 50 лв. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,