Решение № 3481 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10732/2019 г.

Решение № 3481 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10732/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД- Бургас (ВиК-Бургас) срещу решение № 1156/12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 3553 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 25/2018 от 29.11.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и несъответно с целта на закона, поддържа също, че е постановено в нарушениe на материалния закон. Счита за неправилен изводът на съда, че количеството вода, ползвано за технологични нужди, впоследствие пречистено и върнато обратно във водоизточника, също трябва да бъде таксувано. Твърди, че последващото възстановяване на водата е релевантно за определяне на таксата, а след като няма въведена такса за временно ползване на водата, то неправилно е претендирането й под формата на такса за отнети количества. Моли решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район", надлежно уведомен за съдебното заседание, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените от страните доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Варна е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 25/2018 от 29.11.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от същи закон и във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 21, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. С актът на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД е установено задължение - непогасен остатък от такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. за правото на водовземане за питейно-битови нужди от воден обект язовир "Ясна поляна" по разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г. издадено от Министъра на околната среда и водите, в размер на 24 000 лева и съответните лихви. С атакуваното решение Административен съд–Варна, е отхвърлил жалбата на "ВиК" ЕАД-Бургас против посочения АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаването на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания и е спазена процедурата по неговото издаване. От фактическа страна е приел, че във връзка с подадени от касатора в БДЧР декларация по чл. 194б ЗВ и справка за източените и подадени водни количества от яз. "Ясна поляна" за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. от служители на административния орган е констатирано, че описаният отнет воден обем не съответства на наличната информация в БДЧР от ежемесечни проверки на служителите за използвани водни количества. Поради установеното и с цел определяне на дължимата такса, е извършена нарочна проверка на място, съгласно която иззетите от дружеството водни количества от язовира са в размер на 12 699 00 кум. м., от които 1 200 000 куб. м. за технологични нужди за ПСПВ и 11 499 000 куб. м. за питейно-битово водоснабдяване. Размерът на дължимата такса за питейно-битови нужди за 2017 г. в размер на 253 980 лв. е определен съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите за повърхностни води с единичен размер. Отчитайки извършеното от ВиК ЕАД плащане в размер на 100 000 лв. е определен дължимия размер на такси за 2017 г. в размер на 24 000 лв. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че таксата е правилно определена. Посочил е, че страните не спорят за количествата води, отнети от водния басейн за отчетния период, като е приел, че в оспорения акт относно данни за отнети водни количества са отразени констатаците съгласно Костативен протокол от 12.04.2018 г., съставен при извършената проверка на място, които съответстват на количествата по ежемесечни протоколи за ползвана от дружеството вода. Съдът е приел, че спорът е относно начина на изчисляване на дължимата такса по разрешителното за водоползване за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., както и относно тълкуването на употребеното в закона понятие "отнет воден обем". От изслушаната по делото съдебно-техническата експертиза, изцяло кредитирана от съда и неоспорено от страните, е изяснен технологичния цикъл по пречистване на водите в станцията като цялостен процес с отделни етапи, имащ за крайна цел доставяне на годна за потребление вода до абонатите. Установено е и количеството вода, който се ползва от Пречиствателната станция. По спорния въпрос съдът не е възприел възражението на "ВиК" ЕАД-Бургас относно твърденията, че таксата за водовземане включва само реално ползвания обем вода от абонатите, а не цялото количество иззета вода, което ползва водоснабдителното дружество. Както е анализирал относимата нормативна уредба, съдът се е мотивирал, че понятието "отнет обем вода", визирано в чл. 194, ал. 2 ЗВ включва цялото количество вода, което дружеството черпи от водоизточника, без да се прави разлика за това дали водата се подава до абонатите за питейни нужди или се ползва за технологичния процес по нейното пречистване, протичащ в пречиствателната станция на дружеството. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че оспореният АУПДВ е издаден при спазване на материалния закон, при правилно определяне размерът на дължимата такса, като е калкулирано изцяло отнетото от яз. "Ясна поляна" количество вода, а не само това което непосредствено е подадено до абонатите на дружеството. Решението е правилно. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е формиран спорният между страните въпрос по приложението на материалния закон. Възприема се от касационната инстанция, тълкуването на относимите нормативни разпоредби. АС-Варна е формирал обосновани и законосъобразни изводи за правилно определена такса за водоползване в установения с административния акт размер. Дължимата такса за водовземане от повърхностни води е определена след извършена нарочна проверка по Заповед № 52/22.02.2018 г. на директора на БДЧР, назначена за установяване на обстоятелства и определяне на действителния размер на дължимата такса водовземане за язовир "Ясна поляна" за 2017 г., при която са установени годишните иззети водни количества от язовира, вкл. за технологични нужди за ПСПВ и за питейно водоснабдяване за Бургас. Обосновано съдът е приел, че спорният момент е свързан с начина, по който следва да бъде изчислявана таксата за заплащане на правото на водоползване за 2017 г., като мотивите и изводите на АС-Бургас по спора се споделят от настоящия състав. Направеното от решаващия съд заключение, че понятието "отнет обем вода", визирано в чл. 194, ал. 2 ЗВ включва цялото количество вода, което дружеството черпи от водоизточника, без да се прави разлика за това дали водата се подава до абонатите за питейни нужди или се ползва за технологичния процес по нейното пречистване, протичащ в пречиствателната станция на дружеството и следователно таксата за водовземане следва да се изчисли на база на цялото количество вода, което е иззето, е правилно и се споделя от настоящата съдебна инстанция. В хипотезата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ дължимата такса е на базата на отнетия обем вода съгласно показанията на измерващото устройство, като включва не само реално използвания обем, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които дружеството ползва. Съгласно чл. 194а от ЗВ, отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, като "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемането на води от водните обекти /§ 1, ал. 1, т. 7 на ДР на ЗВ/. В чл. 194, ал. 11 от ЗВ, изчерпателно са изброени случаите при които не се заплаща такса за правото на използване на водите, като в разпоредбата не е включено използването на води за "технологични нужди". Съгласно разрешителното за водовземане, лимита на ползваната вода е в съответствие с месечните графици за използване на водите на комплексните и значими язовири. Според месечните графици, утвърдени от Министъра на околната среда и водите, в разрешеният лимит на ползваната вода за питейно-битово водоснабдяване е включено и количеството вода за технологични цели за пречиствателната станция, което е част от общото разрешено количество за питейно-битово водоснабдяване от язовир "Ясна поляна". С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Варна е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответник възниква право на разноски, но искане в този смисъл не е заявено пред касационната инстанция, поради което и не се дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,