Решение № 5026 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2009 г.

Решение № 5026 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2009 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Иво Лазаров Кунчев от гр. София за отмяна на влязло в сила определение, постановено по адм. дело № 15099 от 2008 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 9542 от 23.09.2008 г. по ахд № 8409 от 2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, и производството по делото е прекратено. В искането се твърди, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила определение на Върховния административен съд по смисъла на чл. 239, т. 4 и 5 АПК, но конкретни доводи за това не се сочат. Излагат се и други съображения, неотносими към искането за отмяна. Ответникът - кметът на СО - район "Овча купел", не взема становище. Върховният административен съд - седемчленен състав на I колегия, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема същото за неоснователно. От данните по делото не се установява наличие на основанията, посочени в разпоредбите на чл. 239, т. 4 и 5 АПК, за да бъде отменено постановеното определение. С последното петчленният състав на Върховния административен съд правилно е приел, че подадената пред него жалба срещу определение № 9542 от 23.09.2008 г. по ахд № 8409 от 2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, с което е оставено в сила определение на СГС по адм. дело 1167 от 2007 г., е недопустима. Обжалваното определение на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено в производство по частна жалба срещу определение на СГС и това определението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определението от 15.04.2008 г., не подлежи на обжалване на основание чл. 236 вр. чл. 223 от АПК. Твърдяните в искането за отмяна обстоятелства по чл. 239, т. 4 и 5 АПК изобщо не са доказани. Последните изискват между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, съответно определение, което противоречи на съдебния акт, чиято отмяна се иска, или страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Такива данни по делото липсват. Останалите доводи в искането за отмяна и в писмените бележки съдържат твърдения за неправилност на определението на тричленния и петчленния състав на Върховния административен съд, касаещи производството по чл. 208 и сл. АПК, но тъй като тези доводи не подлежат на инстанционен съдебен контрол за законосъобразност, то те не следва да бъдат обсъждани. Същите не могат да бъдат квалифицирани като основания от визираните в чл. 239 АПК за отмяна на влязлото в сила определение. Поради изложените съображения не са налице твърдяните основания за отмяна по чл. 239, т. 4 и 5 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд - седемчленен състав,