Решение № 7155 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2016 г.

Решение № 7155 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ В., подадена чрез главен юрисконсулт П. С. против решение № 346 от 19.02.2016 г. по адм. дело № 2909/2015 г. на Административен съд В., с което е отменена заповед № РД-09-1377/24.07.2015 г., на директора на РЗОК В., с която е прекратен без предизвестие сключения с "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Джулия 2" ЕООД индивидуален договор № 030704/17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в действащия към момента на издаване на процесния административен акт НРД за медицинските дейности за 2015 г., липсва материално правна норма, която да определя финансови санкции, като за административния орган "при отчитане на дейност, която не е извършена" остава единствено законово предвидената възможност да прекрати договора без предизвестие. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу заповед № РД-09-1377/24.07.2015 г., на директора на Районна здравноосигурителна каса В.. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Джулия 2" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че между Националната здравноосигурителна каса и Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Джулия 2" ЕООД е сключен договор № 030704/17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакет очни болести. След постъпила жалба в Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/В. е назначена и извършена финансова проверка в лечебното заведение, при която е установено отчитането по електронен път на два амбулаторни листа на името на Д. М. А. - Амбулаторен лист № 38/13.01.2015 г. за извършен първичен консултативен преглед с основна диагноза старческа нуклеарна катаракта и придружаващи заболявания дегенерация на макулата и задния полюс, миопи и целулит на външното ухо и Амбулаторен лист № 78/23.01.2015 г. за извършен вторичен консултативен преглед с основна диагноза старческа нуклеарна катаракта. Видно от писмена декларация на пациента, същата е посетила еднократно д-р Николова и втори преглед не е осъществяван. Административният орган в издадения от него акт е приел, че по вторият амбулаторен лист е отчетена дейност, която не е извършена, поради което и на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО е прекратил договора без предизвестие. По делото са събрани гласни доказателства. Показанията на свидетелката Д. А., след приетото заключение на неврологична медицинска експертиза, са кредитирани от административния съд като обективни и кореспондиращи с другите доказателства по делото. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е приел, че заповед № РД-09-1377/24.07.2015 г. не е мотивирана по отношение на причината да се пристъпи към прекратяване на договора, а не да бъде наложена финансова санкция. Съдът е извел извод, че след като при първо и единствено отчитане на неизвършена дейност директорът на РЗОК е пристъпил към прекратяване на договора, вместо да наложи финансова санкция, то избраната от него възможност от предоставените му по закон се явява явно несъразмерна с преследваната цел, което води до извод за несъответствие на издадения акт с целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. Касационната инстанция намира този извод за неправилен. По делото няма спор по фактите, фактическата обстановка е изяснена изцяло, като извършеното от лечебното заведение нарушение, изразяващо се в отчитане на неизвършена дейност по втория амбулаторен лист е доказано безспорно. В случая спорът е правен и се свежда до отговор на въпроса при приложението на материалноправната норма на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО към момента на издаване на административния акт- съществувала ли е правната възможност за административния орган да избере дали да наложи финансова санкция или да прекрати договора с лечебното заведение без предизвестие? За да се даде отговор на този въпрос следва да се съобрази коя редакция на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО е приложима- тази преди изменението в ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г. или тази след тях ? Нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО преди изменението гласи, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ в следните случай: 1. при отчитане на дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. След горецитираните промени, законодателят придава следното съдържания на правната разпоредба на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО - директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в следните случай: 1. При отчитане на дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от пакета специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. Видно е, че след промените обнародвани в ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г текстът на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО е допълнен, като след думата "помощ" се добавя "или налагане на финансова санкция, определена в действащия НРД". Съгласно § 45, ал. 2 от ЗИД на ЗЗО обнародван в ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г., до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. А съгласно ал. 2 проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред. С тази норма се урежда прилагането на правила и норми на ЗЗО, променени с новия закон, спрямо висящи правоотношения и спрямо юридически факти, който са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. До приемането на нови национални рамкови договори, започналите проверки ще приключват по досегашния ред и при констатиране от страна на административните органи на отчитане на дейност, която не е извършена то ще следва да се ангажира отговорността на нарушителя прекратявайки договора с него. С оглед на гореизложеното следва, че в случая проверката е започнала при действието на стария ред предвиден в нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО преди промените обнародвани в ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г. и следва да завърши по него. В случая за административния орган не е съществувала правна регламентация и възможност да избира дали да наложи финансова санкция или прекратяване на договора, единствената законово предвидена възможност е била да прекрати договора без предизвестие. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е отменил заповедта на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Решението му следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Джулия 2" ЕООД срещу заповед № РД-09-1377/24.07.2015 г., на директора на РЗОК В., с която е прекратен без предизвестие сключения с лечебното заведение, индивидуален договор № 030704/17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Издателят на оспорената заповед е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Джулия 2" ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на Районна здравноосигурителна каса гр. В. разноски за касационната инстанция в размер на 125,00 /сто двадесет и пет/ лева, от които 25,00 лева заплатена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Административен съд В. сумата от 22,05 лева дължими за осигуровки за вещо лице. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение