Решение № 11965 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2014 г.

Решение № 11965 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 3074/4.12.2013 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 1629 по описа за 2013 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 031203508/2.01.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна в потвърдената с решение № 92/5.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна част. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на ИРМ Търговище с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в гр. Варна. Отрича компетентността на съда да тълкува волята на органа издал заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Блек сий яхт сервиз" ООД, чрез повереника си адв. Амуджиев, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна част от ревизионен акт /потвърдената и изменената му части при оспорването по административен ред/ са установени в тежест на "Блек сий яхт сервиз" ООД задължения за ДДС в общ размер 31 215.56 лева и за закъснителна лихва, заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в данъчни периоди м. 06 и 10.2008 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2009 г., 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09 и 10.2010 г. и 01, 02, 05 и 11.2011 г. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР от 1202393/3.07.2012 г., издадена от Геновева Койчева Атанасова. Същият орган е издал и ЗОКО № К1203508/28.11.2012 г., с която е определена Таня Николова - Стойчева за орган по приходите, който да издаде ревизионния акт на "Блек сий яхт сервиз" ООД. Според съда компетентността на Атанасова да издава заповеди за възлагане на ревизии, предоставена със заповед № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна, е териториално ограничена до ИРМ Търговище. С позоваване на разпоредбите на чл. чл. 119, ал. 2 от ДОПК, чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП е обосновал извод за възможно ограничаване на предоставената компетентност за възлагане на ревизии до територията на отделно ИРМ в обхвата на териториалната дирекция на НАП. Възлагането на ревизията от органа по приходите от ИРМ Търговище за данъчен субект със седалище в гр. Варна, както и участието на възложилия ревизията орган при издаването на РА, е извън компетентността му и има за последица нищожността на заключителния акт на ревизионното производство. Решението е неправилно. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните юридически лица, е тази по седалището им /чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органът, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено /в този смисъл е и т. 1 от ТР № 5/22.06.2015 г. на ВАС по дело № 4/2014 г. на ОСС от I и II колегия/. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение