Решение № 11118 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2014 г.

Решение № 11118 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Драгомир Иванов Драгиев против решение № 87 от 23.09.2014 г., постановено по адм. дело № 151/2014 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Сливен, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Драгомир Иванов Драгиев против заповед № Л-188/5.06.2014 г. на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Сливен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и правилника за приложението му (отм.), като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), като изложените фактически основания сочат на небрежност в служебната дейност, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3, предл. първо от ППЗМВР (отм.). Ето защо доводът на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган, който е разпоредил да се извърши проверка. В резултат на това на 20.05.2014 г. е изготвена писмена справка, с която служителят е запознат, като на същият е разяснено правото му да даде обяснения. От държавния служител са поискани обяснения и същият е дал такива на 3.06.2014 г. (л. 19), а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена в нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.), са неоснователни. Дисциплинарно наказващият орган е упражнил правото си по чл. 231, ал. 2 ППЗМВР (отм.) и е разпоредил извършването на проверка. Разпоредбите на чл. 223 от ППЗМВР (отм.) регламентират, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, което в случая е станало на 20.05.2014 г., когато е изготвената справката, а заповедта е издадена на 5.06.2014 г. т.е. в законоустановения срок. Твърдението в касационната жалба, че дисциплинарното нарушение е било известно на 3.04.2014 г., когато е изготвена докладна записка от командир на отделение в ареста в гр. Сливен, е неоснователно, тъй като към този момент не е извършена проверка и не са изяснени фактите относно извършеното нарушение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че при постановяване на заповедта не е взето предвид тежестта на извършеното нарушение, поради което неправилно е определен и видът на наложеното наказание т.е. твърди се нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Посочената разпоредба е спазена. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.), която норма императивно определя вида на наложеното дисциплинарно наказание при извършване на този вид нарушение, а наказанието е наложено в предвидения в закона минимален срок. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. По делото е установено, че на 3.04.2014 г. за времето от 02.30 ч. до 04.30 ч. Драгиев е бил постови на пост № 1, като в нарушение на служебните си задължения не е обхождал маршрута на поста, с което е проявил небрежност в служебната дейност. Възражението в касационната жалба, че за посочено в заповедта време на пост е следвало да бъде друг служител, тъй като в книгата за сдаване и приемане, е посочено, че жалбоподателят е бил на пост за времето от 0.30 ч. до 2.30 ч., е неоснователно и недоказано. Жалбоподателят не сочи колегата си, който го е сменил и е поел поста от 2.30 ч., нито пък твърди, че е изпълнил задълженията си по чл. 311, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е изпълнявал служебните си задължения във времето, посочено в заповедта, което е установено не само от системата за видео-наблюдение, а и от обясненията на полицай Кавалджиев, който сочи, че на 3.04.2014 г. около 2.00 ч. е бил сменен от Драгиев. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (отм.). С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,