Решение № 7545 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. А. , гражданин на Сирия , против решение 6099/27.12.2024г., постановено по адм. дело 1203/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. А. А. против Решение 11131/25.10.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание Х. А. А., гражданин на Сирия не се явява лично и не се представлява от процесуалния си представител, който е инициирал касационното производство. Същият в допълнително депозирано писмено становище поддържа касационната жалба, на основанията, изложени в нея и желае отмяната на съдебния акт на първоинстанционния съд, като не възразява против разглеждане на спора в отсъствието му. Изразява становище, че обстановката в Сирия не се е променила значително към настоящия момент, поради което следва да бъде приложен принципа забрана за връщане , като се позовава и на наличие на предпоставките за закрила, възникнали след напускане държавата си на произход, поради влошената обстановка в провинция Дараа, поради израелска атака срещу сирийска военна база в близост до гр. Хама. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства за военната , политическата и икономическата обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Х. А. А., гражданин на Сирия против Решение 11131/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ , с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административния съд в Хасково е било инициирано по жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 11131/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел по делото административната преписка по издаване на оспореното решение. От фактическа страна по делото е установил, че заявителят е подал две молби за предоставяне на международна закрила с вх. 105400-2498/31.07.2024г. по описа на Дирекция Миграция, СДВНЧ София ( фигуриращ с имената Х. А. М.) и УП- 33693/05.08.2024г. при ДАБ, потвърдена и с молба 2137/05.08.2024г. на РПЦ Харманли. От заявленията и проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религиозната му принадлежност е [вероизповедание], по професия [професия], женен с две деца. В обективираното в Протокол рег. УП - 33693/16.08.2024г. интервю от същата дата заявителят излага кратки данни за обстоятелствата около напускане държавата си на произход. Сочи съществуващия конфликт като причина да тръгне и обяснява, че децата и съпругата му са останали там поради липса на средства. Не обяснява за какво са били нужни самите средства. Времето за което е преминал през Р. Турция се сочи като пет дн. Не дава конкретни обяснения за начинът на реализиране на нелегалното си влизане в страната, начинът на организиране придвижването му до София, начинът на залавянето му, нито за начинът на живот в Сирия. При липсата на конкретика в т.нар. бежанска история, първоинстанционният съд е приел, че в изложените данни липсват такива, които да сочат, че спрямо него е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, тъй като на така поставените въпроси е отговорил с категорично отрицание. При така събраните доказателства Съдът е обосновал извод за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях възприел за обоснован правния извод на органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание, а основно поради икономическа цел, да търси по-добри условия за живот. Според настоящата съдебна инстанция, така направените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са правилни и обосновани. Съдът ги възприема за съответстващи на информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, както и спрямо актуалната такава към момента на разглеждане на жалбата. Правилни са изводите за валидност на оспорения административен акт. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд и за липса на допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на активно и пълноправно участие в него. Интервюто е осъществено в присъствието на преводач, на разбираем за лицето език, такъв е ползван и в хода на съдебното производство.Чужденецът е бил запознат с всички междинни за производството документи на арабски, като административната процедура е била изпълнена правилно, вкл. в съответствие с изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ за предоставяне на писмено становище от ДАНС. В хода на съдебното производство му е предоставена правна помощ и преводач. Що се отнася до съществените за спора факти, от една страна, жалбоподателят действително не твърди, както поддържа това и административният орган, съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според проведеното интервю основна причина е общата обстановка в страната водените конфликти и икономическите затруднения. Правилно и обосновано се явява заключението на първата инстанция и за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), нито на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Самият той , макар да твърди, че в района на Деир Алзор се водели сражения, лично не е ставал свидетел на сражения в населеното място, което обитава. Правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и правилно е отчел като законосъобразно приложението на пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Всъщност в интервюто си той изобщо не представя конкретни подробности, свързани с личността му, общественото му положение, отношенията му с официалната власт, като единствено потвърждава, че не е бил подложен на гонения, не е бил съден, не е иимал проблеми и заради изповядваната от него религия и т.н. В този случай, изискуемата степен на безогледно насилие следва да бъде изключително висока, т.е. такава, че да засяга всички хора, обитаващи съответната страна до степен да не ги разграничава по никакъв признак. Правилно е било съобразено и това, че така дадените указания за тълкуване на чл.15 от 2004/83/ЕО, макар и отменена, са валидни и за чл.15 на Директива2011/95/ЕС. В тази връзка от данните, които сам е предоставил по време на интервюто се установява, че в мястото където живее, не е ставал свидетел на въоръжени сблъсъци. Работил е , разполагал е със средство за препитание, т.е. участвал е пълноправно в обществения и икономически живот на страната. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на оспореното решение, във връзка с настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия. В този смисъл, според настоящия съдебен състав самата касационна жалба почива на данни, които не са актуални към настоящия момент, тъй като оплакванията касаят конфликтът за сваляне на режима на Б. ал А., който вече не е актуален. В момента не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни части от северните райони на страната, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, Военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. При излагане на следващите заключения съдът взема предвид и Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., който е протичал на територията на Сирия. Според актуалната информация на Amnesty International през ноември 2024 г. Hay'at Tahrir al- Sham (HTS) и съюзнически въоръжени опозиционни групи започват военна офанзива, която води до превземането на провинция Алепо, бързо след това са присъединени Идлиб, Латакия и Хама. До 8 декември 2024 г. въоръжените опозиционни групировки превземат Дамаск, а президентът Б. ал А. напуска страната. На 29 януари 2025 г. командването на военните операции в Сирия назначава бившия ръководител на HTS, Ahmad al-Sharaa, за държавен глава по време на преходния период. Същия ден преходните власти обявяват, че всички военни фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в държавните институции. На 6 март 2025 г. въоръжени лица, верни на бившето правителство на А., извършват нападение срещу сирийските държавни сили за сигурност в Латакия. В отговор сирийските власти, подкрепени от проправителствени милиции, контраатакуват. След това, според местни източници, нападението ескалира в Сирия от атаки в няколко провинции. До 10 март Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщава, че са убити повече от 973 цивилни, повечето от които алауити. Причината за това е , че семейство А., управлявало Сирия в продължение на десетилетия, е от малцинството на алауитите и към настоящия момент се опитва да възстанови политическата си власт в държавата. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2025/03/syria-horrific-killings-of-civilians-on-northwest-coast-must-be-investigated/. Касае се основно за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранична част на страната първата населена главно с алеуити, а втората с кюрди, където преки политически интереси демонстрира и Турция с цел възпрепятстването на установяване на местна кюрдска власт. В останалата част на страната обаче са налице ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Провинция Деир ез Зор (Даир Алзор), която се намира в източната част на Сирия най-общо по време на конфликта, предхождащ свалянето на А. се характеризира с разделение на територията на две. Назапад от р. Ефрат територията е била под контрола на А., иранските части и руските военни части, докато източната част е била контролирана от кюрдите. А., където е живял заявителят се намира на източния бряг на реката, която територия е била по-спокойната част от областта още преди падането на А.. С падането му от власт, западната част от територията е изцяло под управлението на новата политическа власт, чиято цел нормализиране на обстановката в страната и връщане към мирно ежедневие, а източната такава може да се приеме като поддръжник на новата политическа власт, която се стреми към пълно омиротворяване на страната. В тази връзка, що се отнася до преценката за наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на Х. А. А., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Правилно на следващо място поради краткото пребиваване на чужденеца в Р. Турция според бежанската му история, въпросът за наличието на трета сигурна държава, в която да бъде върнат, не е разглеждан. Въпреки съществуващата процесуална възможност да се яви и да изложи допълнителни аргументи, свързани с личното си положение в Сирия и с други съществени обстоятелства, свързани с бежанската му история, същият не се явява лично и не представя такива. Представените от страна на процесуалния представител данни за еднократно нападение, касаят, както се сочи в материала, сирийска военновъздушна база в близост до Хама, но не касаят самото населено място и мирното население. Освен това, поради липсата на други данни за продължаване на действията, може да бъде възприето като инцидент, а и се намира на повече от 500,00 км. от Даир Алзор. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката в почти цялата страна. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от Х. А. А., против оспореното съдебно решение 6099/27.12.2024г., постановено по адм. дело 1203/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата на му против Решение 11131/25.10.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,