Решение № 17124 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2013 г.

Решение № 17124 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 2401 от 11.04.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 23 състав по адм. д. № 1786/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърдено оспореното уведомително писмо. Ответникът - "Чери Трейд" ЕООД, с представено по делото писмено становище излага, доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, формиран по жалба срещу уведомително писмо /УП/, изх. № 02-220-2600/1432 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ -Разплащателна агенция /РА/. Уведомителното писмо е оспореното в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП - за разликата от 1236.71 лева до размера на поисканата сума от1522.11 лева и по НДП за разликата от 676.53 лева до размера на поисканата сума от 832.65 лева. Съдът е отменил като незаконосъобразен административния акт в оспорената част. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че от приетите по делото експертни заключения и писмените доказателства по преписката е установено, че изводите на ДФЗ за недопустимост на БЗС 20208-36-5-1, с площ от 0.52 ха са обосновани с констатациите по протокол за оценка на физически блокове - трайни насаждения от 3.06.2010 г. в землището на Дворище, на служители на ОСЗ - Кюстендил. Съдът е приел, че указанията от министъра на земеделието и храните за начина на извършване на проверката - на цял физически блок, а не на отделните БЗС, от които се състои, очертани от различни кандидати е било порочно и не е позволило установяването на действителното фактическо състояние за конкретния кандидат. Извършилите проверката служители, разпитани като свидетели, сочат в показанията си, че е проверяван цял физически блок и че може в него да има очертани БЗС на различни заявители, и целият физически блок да е засят с една и съща култура - трайни насаждения от череши, но оценката от тях се поставяла на целия физически блок. Поради това, било възможно да има БЗС, което е в отлично състояние, но тъй като то се намира във физически блок, в който от 30 до 50 процента има изсъхнали насаждания, то за целия физически блок да се даде най-ниската оценка - 4 - трайно изоставен. Отделно от това, извършващите проверката служители не са били обезпечени и с технически средства, а са извършвали проверката окомерно. По делото е приета и агрономическа експертиза, която е дала заключение, че насаждението е перспективно и има много добър продуктивен потенциал. Екологичното и земеделското му състояние може да се определи като много добро. То отговаря на определението за добра земеделска практика за млади черешови насаждения. Висока тревна и плевелна растителност, увивни храсти и дървесна растителност в насаждението няма. Изсъхналите дървета за цялото насаждение са от порядъка на 2 %, на цялата терасирана площ, а на процесната площ от 0,52 ха /5,2 дка/ е от порядъка на 2 до 3 %. Получените стойности на изсъхналите дървета са минимални за млади черешови насаждения. Оглежданите черешови насаждения в никакъв случай не могат да бъдат определени като трайно изоставени. Напротив те са в много добро агробиологично, физиологично, фитосанитарно и агротехническо състояние. Сегашното състояние на насаждението /към момента на извършване на огледа на вещото лице/ е функция и резултат от прилаганите грижи /агротехнически и растителнозащитни/ и в предходните години. Това е целият период от създаването /засаждането/ му през есента на 2008 г., в това число включително и към месец юни на 2010 г., а и след това. При преценка на доказателствата, събрани в хода на производството по оспорване на уведомителното писмо, решаващият съд е приел, че неправилно установената от органа фактическа обстановка е в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на закона - чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. При този правен извод, съдът е приел, че уведомителното писмо, в оспорената му част следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващият съд, че в хода на производството пред съда са оборени констатациите на административния орган относно установените площи, недопустими за подпомагане. Съдът прецизно е преценил събраните в хода на производството доказателства и е извел обосновани правни изводи. Въпреки неясното формулиране на фактическите основания за постановяване на оспорения административен акт, съдът е преценил всички събрани в хода на административното производство доказателства, приложени към административната преписка, и е установил фактите, дали основание на административния орган да постанови отказ. В хода на производството са изслушани заключения на съдебно-техническа и агротехническа експертизи, които са дали заключение относно състоянието на БЗС с идентификатор 20208-36-5-1, за който е отказано финансово подпомагане. Съобразявайки тези доказателства обосновано съдът е приел, че е опровергано приетото от административния орган по отношение на състоянието на парцела за процесната година на подпомагане. Освен тези доказателства, които не са били оспорени от ответната страна, в хода на производството са разпитани като свидетели служителите на ОСЗ Кюстендил, които са извършили оценката на физически блокове с трайни насаждения. Именно изготвеният протокол при тази оценка е дал основание да се приеме, че заявения от оспорващата страна парцел не е допустим за подпомагане, тъй като е в състояние трайно изоставен. Преценени показанията на тези свидетели, ведно със заключението на агротехническата експертиза, обосновават правен извод, че парцелът, заявен за подпомагане на оспорващата страна не е в състояние, което да го изключва от допустимия за подпомагане слой. С разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК е предвидено разпределението на доказателствената тежест в съдебно-административното производство. Съобразно този текст административния орган носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на оспорения акт. В случая фактическите констатации от оценката на физическите блокове са опровергани в хода на производството от събраните по делото доказателства. Други доказателства, установяващи фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо не са представени в хода на производството, поради което правилно решаващият съд е приел, че не се установяват недопустими за подпомагане площи, така както е прието от административния орган. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че оспореното уведомително писмо е издадено при условията на обвързващата сила на данните в системата за идентификация на земеделските парцели, поради което не е допустимо в хода на производството по оспорване да се променят или проверяват тези данни. Смисъла на производството по оспорване на административен акт е да се даде възможност на страната, за която акта е неблагоприятен, да се защити, като оспори констатациите на административния орган. Именно в тази насока съдът е преценил събраните по делото доказателства и е стигнал до обоснования извод, че фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо са опровергани в хода на производството. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,