Решение № 13492 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2018 г.

Решение № 13492 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Башкехайов и В. Башкехайов от [населено място], подадена чрез адвокат Захова против Решение № 180/21-03. 2018 г., постановено по административно дело № 564/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена Заповед № 889/30.06.2017 г. на Кмета на Община Велинград. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът необосновано е приел процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като същата е съобразена със съответните норми от ЗУТ и съдържа правни и фактически основания за нейното издаване. Жалбата се поддържа от адвокат Захова, която моли да бъде уважена и се присъдят съдебно-деловодни разноски по представен списък. Подадена е втора касационна жалба от Кмета на Община Велинград, в която се съдържат доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбата се поддържа от юрисконсулт Видаркинска, която моли да бъде уважена, както и се присъдят съответните разноски. Ответните страни С. Кандьова и М. Кандьов се представляват от адвокат Пашалиев, който оспорва касационните жалби и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, по съображения развити в писмена защита. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. От процесуален представител на ответника "Еко Хидро 90" ООД са постъпили отговори по двете касационни жалби, както и писмена защита, в които се изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде потвърден и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Останалите страни – П. Башкехайов, З. Башкехайова, И. Ахмед, Ф. Кандьова, А. Ахмед, С. Кандьова и Й. Главеев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е Заповед № 889/30.06.2017 г. на Кмета на Община Велинград, с която е одобрено частично изменение на плана за улична регулация, като улица тупик с о. т. № 1318 – о. т. № 1347 се скъсява до имот пл. № 8891, който се присъединява към УПИ № XX-5863 и се образува нов УПИ № XX-5863, 8891 с площ от 340 кв. м., и се изменя частично плана за застрояване, като се предвижда ново застроително петно на един етаж в рамките на имот пл. № 8891 с площ от 81 кв. м., свързано застрояване, съгласно червения цвят в проекта. Съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за несъответствието й със законоустановената форма и допуснати нарушения на относимите материално правни разпоредби. Възприетите в съдебното решение правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно се твърди в касационната жалба на Община Велинград, че административният съд недопустимо се е произнесъл по жалбата на "Еко Хидро 90" ООД, тъй като дружеството не притежава качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Не е спорно, че "Еко Хидро 90" ООД е собственик на УПИ VI-5955, явяващ се съседен по отношение на имот № 8891, предмет на процесното изменение, на който имот се променя предназначението – от улица за жилищно застрояване. Следователно, посоченото дружество е непосредствено засегнато от предвижданията на подробния устройствен план, и като такова е разполагало с право на жалба против заповедта, на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Действително, оспореният административен акт няма изискуемата се форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически основания за неговото издаване. Посочени са само правните основания, а именно чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1, връзка с ал. 2 ЗУТ. Тук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ не може да се обвърже с тази на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, тъй като всяка от двете норми регламентират самостоятелно основание за изменение на действащия подробен устройствен план. Съгласно чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, като когато се променят граници на урегулирани поземлени имоти - общинска собственост, договорът се сключва по пазарни цени от кмета на общината в писмена форма. Тоест, тези норми са приложими единствено при изменение на границите на урегулирани поземлени имоти по съгласие на собствениците им, така наречената "доброволна регулация". Съответно, неприложими са в конкретния случай, касаещ промяна на уличната регулация, тъй като улицата не представлява "урегулиран поземлен имот" по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Другото правно основание на чл. 134, ал. 1, т. 1, връзка с ал. 2 ЗУТ допуска изменение на подробния устройствен план, поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Правилно съдът е приел, че в случая не е посоченото фактическото основание за изменение на плана, което да съответства на посочената норма, поради което заповедта се явява немотивирана. Липсват мотиви в оспорената заповед относно това кои са конкретните факти и обстоятелства, обуславящи настъпили промени в обществените и устройствени условия, които промени следва да бъдат "съществени" и да налагат процесното изменение. Такива мотиви не се съдържат и предхождащите заповедта документи - заповед за разрешаване изработването на проекта, обяснителна записка, решения на ЕСУТ и др. Липсата на изложени в заповедта фактически основания за нейното издаване, представлява съществен порок във формата й, тъй като възпрепятсва съдебния контрол за законосъобразност, поради което е достатъчно основание за нейната отмяна. На следващо място, съдът е приел, че оспорената заповед не е съобразена с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, тъй като предвижданията на плана не са икономично осъществими и не дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти. Тези констатации са правилни, тъй като са основани на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, приета от съда като обективна, компетентна и пълна и имат отношение към преценката на законосъобразността на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Установено е, че с процесната заповед се променя пълноценното използване на съществуващия достъп до улицата – тупик на УПИ XV-5952, като също така се намалява лицето на този имот и се ограничават възможностите за застрояването му. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в съдебното производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, Община Велинград следва да бъде осъдена за разноски, претендирани от ответните по касация страни. На "Еко Хидро 90" ООД се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а в полза на С. Кандьова и М. Кандьов следва да се присъди частично заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като възражението за прекомерност на юрисконсулт Видаркинска е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид осъществената от адвокат Пашалиев защита пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,