Решение № 14439 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2020 г.

Решение № 14439 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение /ТП/ "Държавно горско стопанство /ДГС/ - Карнобат" "ЮИДП" ДП, Сливен чрез адв. Ж. Ранкова срещу решение № 148 от 03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2705/2019 г. на Административен съд – Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като е налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и се иска обжалвания административен акт да бъде оставен в сила. Представя писмено становище. Ответникът – "Дивамар" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – "Дъбрава" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Благоевград е била жалбата на "Дивамар" ЕООД срещу заповед № РД-10-328/05.11.2019 г. на директора на ТП ДГС Карнобат, с която на основание чл. 74е, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти, е определен купувач по проведения електронен таен търг с еднократно ценово предложение за обект, конкретно описан, като дружеството не е било допуснато до участие в търга. С обжалваното решение № 148 от 03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2705/2019 г. Административен съд - Бургас е отменил оспорваната заповед. За да постанови този резултат, съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като са констатирани съществени процесуални нарушения при провеждане на процедурата, които обосновават отмяна на крайния акт, с който е определен за спечелил конкурса участник "Дъбрава" ЕАД. За да достигне до този извод съдът е приел, че в заповедта за откриване на тръжната процедура административният орган не е посочил в коя от трите хипотези на чл. 9, ал. 2 от Наредбата се провежда процедурата. Съдът е установил, че в утвърдените условия т. 9. 13 и т. 10.19.4 е посочено, че до участие в процедурите, организирани и проведени в периодите по т. 1 и т. 2 та чл. 9, ал. 2 от Наредбата се допускат участници, които са преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от Закона за горите количества дървесина не по – малка от теза за обекта, за който участват, съответно трябва да показват такива доказателства – чл. 47, ал. 6 от Наредбата. Въз основа на така установеното съдът е приел, че административния орган е открил електронния търг с еднократно ценово предложение в една от двете хипотези на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, което води до обективна невъзможност да се прецени точно коя. От друга страна съдът е приел, че тръжната процедура е организирана, считано от 18.10.2019 г., когато е издадена заповедта за откриването й, поради което този период не се вмества нито в хипотезата на т. 1, нито в тази на т. 2 на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, т. е. съдът е приел, че процедурата проведена през месец октомври следва да се проведе на основание т. 3 от чл. 9, ал. 2 от Наредбата, за което е изискуемо представяне на решение за това от страна на органа, отделно че при този вид процедура не се изисква доказателството по чл. 47, ал. 6 от Наредбата. Въз основа на което съдът е заключил, че посочените нарушения по своя характер представляват съществени процесуални нарушения, тъй като от една страна е неясно коя хипотеза на чл. 9, ал. 2 административния орган е счел за приложима, за да се преценява спрямо нея приложението на материалния закон и от друга страна при извеждане на неговата воля от съдържанието на тръжните условия цитирани по – горе, то въведените там изисквания са неприложими в правилната хипотеза на приложение по т. 3 на чл. 9, ал. 2 от Наредбата. За вярно е прието от съда, че дружеството жалбоподател не е представило изисканите документи за участие в търга, но съдът извършва проверка въз основа на организирането на процедурата, считано от административния акт за нейното откриване. На следващо място съдът е приел, че приложение намира чл. 21, ал. 5 от АПК, и заповедта за откриване на процедурата попада в тази хипотеза, поради което вече се подлага на контрол за законосъобразност при обжалване на крайния административен акт. Съдът е приел за неоснователен довода за приложимост на чл. 16, ал. 9 от Наредбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил фактически установявания по всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи в съответствие с приложимите материални разпоредби, към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В настоящия случай правилно е прието, че е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административния орган в тръжните условия никъде не е конкретизирал коя е приложимата хипотеза на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, а е изискал да се представи доказателство по чл. 47, ал. 6 от Наредбата, което е неприложимо в случай, че в проведената тръжна процедура е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че е напълно достатъчно, позоваването в заповедта, с която е насрочен търга - 04.11.2019 г., без да е налице задължение за изрично позоваване на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В заповедта за откриване на тръжната процедура, респективно в утвърдените условия е разписан реда за провеждане на самата процедура, както и съответните изисквания към кандидатите. Недопустимо е по тълкувателен път да се приеме, че срока е този по чл. 9, ал. 2, т. 1 от Наредбата, предвид датата на която следва да се проведе тръжната процедура. Следователно наличието, респективно липсата на позоваване на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата следва да се преценява въз основа на изложените от административния орган мотиви, а не съдът да допълва мотивите със собствени съображения, още повече, че не е в правомощията на съда да замести волята на решаващия орган, като вместо него по тълкувателен път приеме за относими към съответната процедура конкретен срок. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,