Решение № 4330 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2010 г.

Решение № 4330 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джевизов" ЕООД с. Костиево, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от Костадин Димитров Джевизов, действащ чрез адв. Светла Даскалова против Решение № 450/25.03.2010 г., постановено по адм. дело № 32/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РР822/8.12.2009 г. за отнемане разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Стряма, № 32150004/18.04.2007 г. и изменение на разрешителното с № 32150004/6.12.2007 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите източнобеломорски район - Пловдив (БДУВИР). Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорения административен акт бъде отменен. Ответникът - Директора на Басейнова дирекция за управление на водите източнобеломорски район, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на "Джевизов" ЕООД с. Костиево против Решение № РР822/08.12.2009 г. за отнемане разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Стряма, № 32150004/18.04.2007 г. и изменение на разрешителното с № 32150004/6.12.2007 г., издадени от Директора на БДУВИР. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Изложени са мотиви, че при нарушаване на условията на разрешителното, какъвто е и настоящият случай, за административния орган възниква правомощие да постанови оспореното решение, с което да го отнеме. Крайният извод на съда е, че оспореното Решение № РР822/8.12.2009 г. е законосъобразно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Оспореният административен акт е издаден на 8.12.2009 г., на основание чл. 79, ал. 3, т. 3 и чл. 48, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), преди изменението им с ДВ, бр. 61 от 2010 г. Разрешително се издава от директора на басейновата дирекция за всички останали случаи за водовземане и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост, извън посочените в т. 2 - чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Редакцията на чл. 79, ал. 3, т. 3 от ЗВ, преди изменението й с ДВ, бр. 61 от 2010 г. предвижда, че органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при нарушаване на условията на разрешителното. От своя страна императивната норма на чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗВ, преди изменението й, регламентира задължението на водоползвателите да използват водите и водните обекти в съответствие с целите и условията на тяхното предоставяне. Прекратяването на правата от разрешителното произтича както от включената в него клауза - при реда и условията на чл. 79, ал. 1 от ЗВ, преди изменението му - при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект; при изтичане срока на издаденото разрешително; при смърт на физическото лице, съответно прекратяване на юридическото лице или заличаване на едноличния търговец и при естествено или изкуствено изчезване на водния обект, така и от изричната разпоредба на чл. 79, ал. 3, т. 3 от ЗВ. Осъществяването на релевантните за цитираната норма факти е установено при извършена от Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" проверка, съгласно констативни протоколи от 7.07.2009 г., 7.10.2009 г. и от 28.12.2007 г. Констатациите на контролния орган не са оспорени от жалбоподателя. Не са представени и доказателства, които да ги опровергават. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че са нарушени условията на разрешителното от страна на жалбоподателя - при извършения добив на инертни материали е допуснато разрушаване на предпазната дига на десния бряг на р. Стряма, граничеща с изкуствено езеро № 1 на "Кариери" АД; настъпили са изравнявания по левия бряг на реката в участъка на изземване на инертни материали; нанесени са поражения около устойте на моста на р. Стряма на общински път IV-64025 Калояново - Ръжево Конаре - Борец; добива материалите в сервитута на енергиен обект; създадена е опасност за съоръжение обект "Укрепителни мероприятия" след моста на р. Стряма в с. Ръжево Конаре. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на страните и е изпълнил задължението си за пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, поради което приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Обосновано е прието от съда, че в случая е налице системност в извършваните от жалбоподателя нарушения. Изложените в касационната жалба доводи са неоснователни и не обосновават изводи, различни от тези, до които е достигнал първоинстанционният съд. С оглед на този извод и по изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на материалния закон и административнопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. С оглед на този краен извод в полза на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150.00 лв., представляващи възнаграждение на юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,