Решение № 6599 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2011 г.

Решение № 6599 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Симеон Генов Караколев от гр. Велико Търново, подадена чрез процесуален представител адв. Г. Христанова, против решение № 305/21.07.2011 г., постановено по адм. д. № 322/2011 на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена неговата жалба против Заповед РД-14-23/22.02.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - гр. В. Търново. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло подадената жалба. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие"-Велико Търново не изпраща представител или становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид наличие на всички материалноправни предпоставки на чл. 34, ал. 1, вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед. Намира, че при изяснени за правния спор факти обосновано съдът е приел наличие на неправомерно ползване на процесния земеделски имот, за което жалбоподателят и настоящ касатор не е установил с надлежни доказателства правното основание, т. е. не е доказал да е собственик или ползвател посредством сключен договор за конкретната част от имота, който е собственост на държавата и е включен в държавния поземлен фонд. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд- Велико Търново е образувано по жалба на настоящия касатор против Заповед РД-14-23/22.02.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. В. Търново с която, на основание чл. 34, ал. 1, вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ, е наредено изземането на 13 броя имоти - ниви с обща площ 43,009 дка, земеделска земя от държавния поземлен фонд, намиращи се в землището на с. Сливовица, общ. Златарица, индивидуализирани в заповедта с посочени местонахождение, идентификатор, площ и начин на ползване, които се ползват без правно основание от жалбоподателя и на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е определена сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година, за спиране изпълнението на заповедта. Твърденията са били за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ с конкретни оплаквания, че обжалваната заповед е немотивирана, без посочени фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването й, както и че били нарушени разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй като на оспорващия не е предоставена възможност да участва в производството с обяснения и възражения, в резултат на което административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата по случая. По съществото на спора жалбоподателят твърдял, че не ползва посочените в процесната заповед земеделски земи, но е възможно да ги е заявил в заявлението за подпомагане на земеделски производител. Съдът е преценил като законосъобразен оспорения административен акт. Събрал относимите към спора доказателства и установил фактите по делото. С оглед представените доказателства приел, че обжалваната заповед на директора на ОДЗ - Велико Търново е издадена от компетентен орган - съгласно новосъздадената ал. 8 на чл. 34 ЗСПЗЗ, в съответната форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или на приложимия материален закон и неговата цел, които да доведат до нейната незаконосъобразност. Относно описаните в оспорената заповед 13 имоти от държавния поземлен фонд съдът приел, че не се установява наличие на правно основание за ползването им от жалбоподателя по делото, предвид приложените решения № 2937Б/30.01.2002 г., № 3700Б/29.04.2002 г., № 2872Б/16.01.2002 г., № 3046Б/1.04.2002 г., № 3101Б/8.04.2002 г., № 3024Б/6.02.2002 г., № 3018Б/1.02.2002 г., № 2938Б/7.05.2002 г., № 2958Б/1.02.2002 г. и № 3077Б/25.04.2002 г. на Поземлена комисия - гр. Златарица, установяващи, че земеделските земи - предмет на заповедта, са държавна собственост към ДПФ, след приключила с обезщетяване с поименни компенсационни бонове на бившите им собственици реституционна процедура. Установил, че видно от констативен протокол от 12.11.2010г, издаден в изпълнение на Заповед № РД-14-373/29.10.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. В. Търново за извършена на основание чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ проверка за състоянието и ползването на земите от Държавния поземлен фонд на територията на Област Велико Търново, назначената с тази заповед комисия констатирала, че процесните тринадесет имота с обща площ 43,009 дка - земеделски земи /ниви/, всички в землището на с. Сливовица, общ. Златарица се ползват неправомерно от Симеон Генов Караколев, който ги обработва и е засял върху тях многогодишни фуражни култури. Посочил, че въз основа на установеното с констативния протокол, директорът на ОД "Земеделие" е издал оспорената Заповед РД-14-23/22.02.2011 г., с която наредил изземането от владението на Симеон Генов Караколев на 13-те броя имоти - земеделска земя от ДПФ, ползвани от него без правно основание. Относно описаните в оспорената заповед 13 имоти от държавния поземлен фонд съдът приел, че не се установява наличие на правно основание за ползването им от жалбоподателя по делото, а оттам и че са налице всички материалноправни предпоставки за издаване на заповед при условията на чл. 34 ЗСПЗЗ. Приел за неоснователни оплакванията за липса на изложени при издаването на административния акт мотиви, като посочил, че оспорената заповед съдържа посочване на правното основание за издаването й, така и фактическото основание, а именно, че към момента на издаването й описаните в нея земи от ДПФ се ползват от жалбоподателя без правно основание. По втората група възражения за неспазване на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК при издаването на оспорената заповед съдът приел, че тъй като по делото няма доказателства за уведомяването на С. Караколев по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство, респ. и не му е осигурена възможност да участва в тази фаза на процеса като изрази становище по събраните доказателства, прави писмени искания и възражения, това представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил го за несъществено, тъй като не се е отразило и не би могло да се отрази върху формираната от административния орган воля, обективирана в оспорената заповед. В тази връзка посочил, че и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на правно основание за ползване на имотите, откъдето извел извод, че дори и да са били събрани и обсъдени от директора на ОД "Земеделие" обяснения и възражения, те не биха установили фактическа обстановка, респ. обосновали правни изводи, различни от възприетите в обжалваната заповед. Така обосновал извод, че допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на административния акт и не е довело до неговото опорочаване. На следващо място посочил, че преценява като неоснователни и твърденията, че обжалваният административен акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка по съображения, че и в съдебното производство оспорващият не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на тезата си за наличие на факти, различни от установените в административното производство. Преценил тези възражения за некореспондиращи с фактите, отразени в Констативен протокол от 12.11.2010 г. на комисията, извършила проверката за състоянието и ползването на земите от ДПФ по съображения, че този протокол е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностни лица, определени със Заповед № РД-14-373/29.10.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. В. Търново, в кръга на тяхната служба и се ползва с установената от чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързваща съда материална доказателствена сила. При тези данни съдът извел извод за наличие на трите кумулативно изискуеми материално правни предпоставки за издаване на оспорената заповед, и след като обсъдил всички наведени възражения от значение за преценката на законосъобразността на обжалвания акт, съдът приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. В касационната жалба срещу него отново са релевирани оплакванията, подробно обсъдени от първоинстанционният съд, понастоящем под формата на възражения за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Мотивите, изложени в първоинстанционното решение, се възприемат от настоящата инстанция. Върховният административен съд намира за неоснователни доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд при преценка за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, а именно на тези по чл. 26, ал. 1 и 35 от АПК. Нарушенията не на всички правила представляват съществени пороци. Известно е, че е съществено само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В тази насока практиката на ВАС е постоянна и съдът е съобразил изводите си с нея. Освен това съдът е съобразил решението си с неоспорения от жалбоподетеля констативен протокол, изготвен по реда на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ /л. 9 от делото/, имащ характер на официален свидетелстващ документ. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената заповед. Правилно съдът е приел, че след като в нея е посочен Констативен протокол от 12.11.2010 г. на комисията, извършила проверката за състоянието и ползването на земите от ДПФ и в него са посочени обстоятелствата от значение за случая, а именно че С. Караколев е засял с многогодишни фуражни култури процесните 13 имота, обжалваният административен акт следва да се приеме за мотивиран. Възражението, че "това препращане не може да замести липсващите мотиви" не е съобразено ТР на ОСГК № 16/1975 г. на ВС и с постоянната практика на ВАС. Възраженията за "неправилност на изводите в този протокол" са неоснователни, предвид неоспорването му по надлежния ред, предвиден в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Решението е съобразено с материалноправните разпоредби на закона, противно на твърдяното във втората група оплаквания на касатора. Съдът правилно е приел, че относно земеделските земи от държавния поземлен фонд, ползвани без правно основание от Симеон Генов Караколев са налице всички предпоставки за издаването на заповед именно на посоченото в процесния административен акт правно основание по чл. 34 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, какъвто е настоящият случай, заповедта за изземване по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие", съгласно чл. 34, ал. 8 ППЗСПЗЗ. В особената хипотеза на посочената норма, за прилагането на административния ред за изземане на земеделски имоти, е необходимо кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: земеделските земи, предмет на административното разпореждане да са включени в държавния поземлен фонд, те да се ползват от други лица и това ползване да се извършва без правно основание. В случая жалбоподателят пред административния съд не оспорва факта, че имотите, предмет на нареждането за изземване, са възстановени на държавата по реда на земеделския закон и са държавна собственост, както и че ползва имотите, описани в заповедта, тъй като ги е заявил за получаване на суми по единните мерки за подпомагане на земеделски производители. По делото не са представени доказателства, установяващи наличието на правно основание за това. Писмени доказателства, които да установят надлежно правно основание, по силата на което жалбоподателят владее имотите, не са представени в производството пред първоинстанционния съд, а и пред настоящия състав, поради което е обоснован изводът на съда за липса на доказателства жалбоподателят да е собственик или ползвател на правно основание на имотите, предмет на заповедта. С оглед горното и противно на твърдяното в жалбата, в конкретния случай е установено кумулативното наличие на всички установени от законодателя условия за осъществяване на процедурата изземане по реда на чл. 34, ал. 1, вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ на имотите, включени в ДПФ. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. То е съобразено с материалния и процесуалния закон. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение