Решение № 14247 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2020 г.

Решение № 14247 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2020 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 879 от 23.06.2020 г., постановено по адм. д. № 160/2020 г., Административен съд – Благоевград, е отхвърлил жалбата на "Транс мебел" ООД, ЕИК 101003413, със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ул. "Дунав" № 1, представлявано от управителя С. Близнаков, срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК – С280-0362033/10.01.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП – София, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – магазин за мебели, находящ се в гр. Банско, ул. Патриарх Евтимий" № 1, стопанисван от "Транс мебел" ООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 20 дни. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП – гр. София разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Транс мебел" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ул. "Дунав" № 1, представлявано от управителя С. Близнаков, чрез пълномощника му адв. А. Мейзинева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Благоевград е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба началник на Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд –Благоевград е отхвърлил жалбата на "Транс мебел" ООД, ЕИК 101003413 срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК – С280-0362033/10.01.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП – София, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – магазин за мебели, находящ се в гр. Банско, ул. "Патриарх Евтимий" № 1, стопанисван от "Транс мебел" ООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 20 дни. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Изложени са мотиви, че същата е издадена от компетентен орган, има изискуема писмена форма, спазени са процесуалните правила по издаването й. Решаващият съд е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както и на относимите разпоредби от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите относно задължението на лицата да регистрират и отчитат извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка. 2. Изложени са мотиви /стр. 6 от решението/, че от събраните по делото доказателства се установява, че от дружеството жалбоподател е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 и 3 от Наредба и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на касова бележка за извършена контролна покупка на 2 бр. възглавници на стойност 14 лв. 3. На отделен ред са изложени мотиви относно срока на налагане на ПАМ и защо съдът приема, че издадената заповед в тази си част е в съответствие на закона и е мотивирана. Цитирана е и съответна практика на ВАС в тази насока. 4. Първоинстанционният съд е изложил и аргументите си защо приема, че при издаване на заповедта е спазена целта на закона и принципа за съразмерност, 5. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че допуснатото нарушение е маловажно. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Благоевград е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на страната относно законосъобразността на оспорената заповед, в това число, че в случая следва да бъде приложена само имуществена санкция, но не е и наложеното кумулативно наказание "запечатване". Твърди се още, че административният съд не е отчел маловажния характер на нарушението, както и че неправилно е приел, че при издаване на заповедта е спазена целта на закона и принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че дружеството не е издало фискален бон за извършена продажба на стока – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е правомерна и в съответствие със закона. Настоящата инстанция споделя този негов извод при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, тъй като същият е обоснован на фактите по делото и е изграден при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай при извършена проверка на 06.01.2020 г., обективирана в протокол № F533306 от 08.01.2020 г. /л. 9 от първоинстанционното дело/ приходната администрация е установила, че дружество "Транс мебел" ООД, ЕИК 101003413 в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18/2006 г. на министъра на финансите не регистрирано и не отчита извършена продажба на стоки в размер на 14 лв. чрез въдено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Органът по приходите е приел, че в тази хипотеза дружеството е било задължено да издаде фискален бон за извършените продажби на основание чл. 3, ал. 1, чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н 18/2006. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон. Наведеното в касационната жалба оплакване, че решаващият съд не е отчел и обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя, не може да бъде споделено. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС при допуснато нарушение на посочените в ал. първа хипотези, освен предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага и принудителна административна мярка. Казано по друг начин, при установено нарушение на посочената разпоредба административният орган е длъжен да наложи такава мярка независимо от имуществената санкция, т. е. той действа при условията на обвързана компетентност и не разполага с правомощие за преценка. Наведените в жалбата оплаквания относно маловажност на нарушението също не могат да бъдат споделени. Решаващият съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид особените обществени отношение, регламентирани от процесните разпоредби на ЗДДС, неиздаването на фискален бон за извършена продажба на на стойност 14 лв. не може да бъде разглеждано като "маловажен случай". Най-накрая не намират подкрепа във фактите по делото и оплакванията, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. В допълнение на изложеното в оспореното решение следва да бъде посочено, че в заповедта за налагане на ПАМ е изложен мотиви, че дружеството е допускало същото нарушение и в предходни години, за което му е налагана ПАМ. Тогава последната явно не е изиграла своята превантивна функция, след като в последствие във времето отново е допуснато подобно нарушение. Това обстоятелство е и аргумент в подкрепа на изложеното по - горе, че извършеното не съставлява маловажен случай. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/лева. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,