Решение № 14496 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2017 г.

Решение № 14496 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Министерството на здравеопазването, чрез процесуален представител, срещу решение № 8322/23.12.2016 г. по адм. д. № 10950/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ), с което е отменено негово решение № РД-01-306/05.10.2016 г. в частта, с която е отказано предоставяне на обществена информация по т. 1 от заявление с вх. № 93-00-79/26.08.2016 г. на К. А.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и излага подробни съображения. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че мненията на членовете на Националния съвет по наркотични вещества (НСНВ) не представляват лично мнение че предоставянето на същите не би засегнала лични интереси, не е бил налице надделяващ обществен интерес, определящ предоставянето на исканата информация, а дори и да е бил налице такъв, той не е следвало да се презюмира е изрично да се мотивира от заявителя. Иска се отмяна на съдебния акт. Досежно присъдените в първоинстанционното производство разноски на ответника алтернативно се иска изменение на съдебното решение в тази му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - К. А. А., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. От фактическа страна АС е приел, че административното производство е образувано по заявление вх. № 93-00-79/26.08.2016 г., подадено от К. А. А. до Председателя на Националния съвет по наркотични вещества, с което е поискал предоставяне на достъп до обществени информация, изразяваща се в предоставяне на всички устни експертни становища, касаещи употребата на марихуана за медицински цели, изразени на третото редовно заседание за 2015 г. на НСНВ, проведено 19.11.2015 г., в частност устните становища на националните консултанти: проф. д-р М. - нервни болести, доц. В. М.-психиатър, доц. д-р Х. К., председател на Българска психиатрична асоциация, доц. д-р М. П. - ръководител на катедра при МУ - гр. П.., проф. д-р К. К. - началник клиника "Спешна токсикология", доц. А. - началник "Токсикохимична лаборатория", д-р С. З. - началник клиника по токсикология. Към административната преписка са представени: становище от директора на Дирекция " Административно-информационно обслужване и човешки ресурси" при МЗ, съгласно което предвид чл. 8 от Правилника за организация и дейността на НСНВ според която заседанията на съвета са закрити, и съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ следва да бъде поискано изричното писмено съгласие на третите лица за изразените от тях становища, 6 броя писма, в които е обективирано несъгласие на изказалите се, като единствено доц. В. М. е дала съгласието си за предоставяне на писменото й становище, становище на директора на "АИОЧР" от 17.09.2016 г. Въз основа на така направеното искане и събрани доказателства, е издадено оспореното решение № РД-01-306/05.10.16 г., с което на основание чл. 2, чл. 3, чл. 28, ал. 2 и чл. 34, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, главния секретар на Министерството на здравеопазването е отказал достъп до обществена информация по т. 1 от заявлението като административният орган е приел, че предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, достъпът засяга интересите на третите лица, взели участие в заседанието на НСНВ. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. Правилна е преценката на АССГ, че исканата информация е обществена със служебен характер по смисъла на чл. 11 ЗДОИ и съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Легалната дефиниция на понятието "надделяващ обществен интерес" е дадена с § 1, т. 6 на ЗДОИ, съобразно който такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Такъв безспорно е бил налице. Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, че исканата информация досежно необходимостта и терапевтично значение на употребата на наркотични вещества за медицински цели дава възможност да се повиши прозрачността и отчетността в дейността на административния орган в една чувствителна за обществото дейност - употребата на наркотични вещества за медицински цели, поради което е била приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. Задължението на административния орган да обсъди липсата или наличието на надделяващ обществен интерес произтича от чл. 7, чл. 9 и чл. 35 от АПК, поради което не може да се счете, че изричното непосочване на такъв от заявителя презюмира липсата му. От една страна, исканата информацията би могла да се разкрие без да се посочват личните данни на изказалите се лица. От друга страна, изразеното мнение не следва да се квалифицира като лично. Самият касатор посочва в касационната жалба, че всеки от членовете на Съвета присъства на заседанията му в служебно качество. Касационната жалба в частта относно присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 610 лева (10 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение) е неоснователна. Видно от протокол от проведеното открито съдебно заседание от 14.12.2016 г. по адм. д. 10950/2016 г. няма данни ответникът да е направил възражение за прекомерност на претендираното и присъдено на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева . Не се съдържат и данни да е била поискана поправка на протокола по реда на чл. 151 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. На следващо място, предвид фактическата и правна сложност на спора, присъденото адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно според настоящата инстанция. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на осн. 143, ал. 1 от АПК в размер на 600 (шестстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение