Решение № 13170 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15794/2014 г.

Решение № 13170 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15794/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, летище Варна, чрез упълномощения му представител юриск. Загорова срещу решение № 2630 от 17.11.2014 г. по адм. дело № 2746/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно заявява, че не е данъчно задължено лице с оглед изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от ЗУТ (ДВ, бр. 28/2013 г.). На следващо място твърди, че летище Варна не попада в границите на населеното място на община Аксаково, поради което дружеството не е ползвател на услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", както и че по делото не са представени доказателства за реалното предоставяне на услугата, вкл. и на услугата за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци. Заявява също, че неправилно е определен и конкретният размер на ТБО, тъй като Общински съвет Аксаково е определил различен размер промил в зависимост от това дали нежилищните имоти са застроени или незастроени, което не е отчетено от органа по приходите. Иска се отмяна на първоинстанционното решение с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесния АУЗД. Претендира се заплащане на разноски по делото -държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково чрез пълномощника си адв. Гюров в представен по делото писмен отговор по касационната жалба и лично в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и иска решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу АУЗД № 208 от 10.05.2014 г., издаден от старши експерт "МДТ" към отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, потвърден с решение № Ж-128 от 11.07.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при същата община. С процесния АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК са установени задължения на дружеството за ТБО за 2014 г. в общ размер на главницата 205 727,17 лв., от които за услугата проучване, проектиране, поддържане, експлоатация на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в размер на 138 642,22 лв. и за услугата почистване на териториите за обществено ползване в размер на 67 084,95 лв. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за установено, че "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е концесионер на недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково, представляващи земя и сгради. Последните сгради и имоти са декларирани от дружеството-касационен жалбоподател с декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подробно индивидуализирани в първоинстанционното решение. В рамките на задължителното оспорване на процесния АУЗД пред по-горестоящия административен орган същият е бил изцяло потвърден с решение № Ж-128 от 11.07.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково. По делото като доказателства са приети и представени извадка от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Аксаково, в частта относно определяне на ТБО, Заповед за определяне районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Аксаково № 801 от 28.10.2013 г., Разрешение за ползване на депо за неопасни отпадъци в ПИ 000207 по КВС на землището на с. Въглен № СТ-05-1584 от 10.09.2013 г., както и Препис от Решение № 34.6 по Протокол № 034 от 11.12.2013 г. на Общински съвет Аксаково. При така установената фактология, първостепенният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуално-правните и материално-правните разпоредби на ЗМДТ и на приложимите подзаконови нормативни актове. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ и на представеното по делото Разрешение на ползване на депо за битови отпадъци в с. Въглен, решаващият състав е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за недължимост на ТБО в частта й за компонента - поддържане на депо. Изложил е съображения, че таксата за този вид услуга се формира от всички разходи, включващи проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и т. н. на депата за битови отпадъци, а не само от таксата за депониране, която заплащат фирмите, поддържащи чистотата на територията на летищния комплекс. Административен съд Варна е приел за неоснователно възражението на дружеството за недължимост и на ТБО в частта й относно услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като е изтъкнал, че имотът на концесионера попада в район, в който се поддържа чистотата на териториите на обществено ползване, независимо от приетото за безспорно обстоятелство, че дружеството само поддържа чистотата на територията на летищния комплекс. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е неправилен. На първо място, настоящият състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че същият не е данъчно задължено лице, предвид изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от ЗУТ (ДВ, бр. 28/2013 г.). Правната регламентация на видовете местни данъци и такси, в това число и определянето на задължените лица за данък недвижими имоти (чл. 11 от ЗМДТ) и за ТБО (чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ), се съдържа в съответния материален данъчен закон, а именно Законът за местните данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ при концесия задължено лице за заплащане на ТБО е концесионерът, а касационният жалбоподател не оспорва това си качество по отношение на имотите, подробно индивидуализирани в процесния АУЗД, поради което "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е задължено за заплащане на ТБО лице, при положение, че са налице и останалите законовоустановени предпоставки, обосноваващи дължимост на ТБО. Позоваването на изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от ЗУТ е несъстоятелно, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУТ този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели, т. е. норми от този нормативен акт не могат да регулират обществени отношения, свързани с облагането с местни данъци и такси, още по-малко чрез препращане към тях да се обосновава, че дадено лице е освободено от облагане с ТБО, при наличие на изрична разпоредба в данъчен закон в обратен смисъл. На следващо място, основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, а именно нарушена е нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК. Видно от доказателствата по делото (л. 1 - на обратната страна) с определение в закрито заседание от 13.08.2014 г. съдът е дал "възможност на страните да сочат доказателства". В жалбата си "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД заявява, че Летище Варна не попада в границите на населеното място на община Аксаково и не е ползвател на услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поради което и не дължи заплащане на ТБО за този компонент. В подкрепа на изложеното представя договори за процесния период, от които е видно, че поддържането чистотата на територията на летищния комплекс се осигурява от дружеството чрез трети лица въз основа на горните договори. При това положение, верен е изводът на първостепенния съд, че не е спорно, че жалбоподателят сам осигурява поддържането на чистотата на територията на летищния комплекс. Необоснован и в нарушение на нормите на процесуалния закон, обаче, е изводът на Административен съд Варна, че е "общоизвестен фактът, че община Аксаково поддържа чистотата в териториите за обществено ползване, тангиращи с Летище Варна" - цитат от първоинстанционното решение. Съгласно чл. 155 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, не подлежат на доказване само общоизвестните и служебно известните на съда факти. Общоизвестни са тези факти, които са известни на неограничен кръг лица в съответното населено място, но трябва да става въпрос за установен факт, а не за мнение на определен кръг лица, още по-малко за частно знание (в случая това на ответната страна) или мнение на съда. На последните съдът не може да гради своите изводи. Наред с това, съдът е длъжен, съгласно чл. 155 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, да уведоми страните за приетите от него общоизвестни факти, за да им даде възможност да преценят процесуалното си поведение спрямо тях. В конкретния случай това не е сторено и допуснатото от съда нарушение е съществено, защото приетият от съда за общоизвестен факт е обосновал извода му за законосъобразност на процесния акт в частта за ТБО относно компонента "поддържане чистотата в териториите за обществено ползване". С оглед на принципа за служебното начало, визиран в чл. 171, ал. 4 от АПК решаващият съд е следвало да положи усилия за установяване на обективната истина, а именно - да насочи страните относно представяне на доказателства - гласни и писмени, вкл. СТЕ, за установяване на релевантните за спора обстоятелства - има ли поземлени имоти с предназначение за обществено обслужване, граничещи или в близост с концесионната територия на летище Варна, и дали услугата "поддържане чистотата в териториите за обществено ползване" се е предоставяла от община Аксаково в района около летището. Основателно е и оплакването в касационната жалба относно начина на определяне на конкретния размер на ТБО за услугата проучване, проектиране, поддържане, експлоатация на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. С Решение № 34.6 по Протокол № 034 от 11.12.2013 г. Общински съвет Аксаково е определил различен промил в зависимост от това дали става въпрос за застроени нежилищни имоти на търговски дружества - 1,55 на хиляда и незастроени нежилищни имоти на търговски дружества - 1,05 на хиляда. Видно от процесния АУЗД, за всички имоти, концесионирани от "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, противно на приетото в решението на местния Общински съвет, е начислена такса за депо в по-високия размер - 1,55 промила за всички имоти, без значение дали са застроени или незастроени. Първостепенният съд е следвало да назначи СИЕ, при която вещото лице да определи размера на ТБО за компонента депо съгласно Решение № 34.6 по Протокол № 034 от 11.12.2013 г. Общински съвет Аксаково и като съобрази характера на имотите по подадените декларации. С оглед всичко изложено по-горе, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира, че не са събрани достатъчно доказателства, постановено е необосновано решение, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага решението като неправилно да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящото решение. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,