Решение № 3528 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2017 г.

Решение № 3528 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде обезсилено решение № 3975/13.06.2017 г. по адм. д. № 12266/2016 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-2210-1301172-091-01/02.10.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за определени задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и са определени други задължения за 2009 г. като недопустимо. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението в тази част да бъде обезсилено, тъй като РА в тази част не е бил обжалван в първото касационно производство и е влязъл в сила. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По жалбата на втория касатор поддържа, че е неоснователна. Вторият касатор Ж. М. моли да бъде отменено решението като РА бъде обявен за нищожен поради допуснати съществени процесуални нарушения при възлагане на ревизията, а при условия на евентуалност да бъде отменен РА в частта на определените задължения за 2007 г. като незаконосъобразен. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. Оспорва жалбата на първия касатор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-2210-1301172-091-01/02.10.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. данък над 1790,24 лв до 1911,76 лв и дължимите лихви, и за 2009 г. за данък над 882,35 лв до 971,94 лв ведно с дължимите лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В РА задълженията са определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 7 от ДОПК - неподадена декларация за доходи и доходите не съответстват на финансовото и имущественото състояние на ревизираното лице. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП"-С.: В РА са определени задължения по ЗДДФЛ на ревизираното лице по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. При първото разглеждане на делото с решение № 4765/08.07.2015 г. по адм. д. № 460/2015г на АССГ ревизионният акт е отменен в частта, с която са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и е отхвърлена жалбата в останалата й част. Първото касационно производство е образувано по жалба на директора на Дирекция "ОДОП"-С. против решението в частта, с която е отменен РА в частта за определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. Втора касационна жалба от ревизираното лице не е била подадена. С решение № 13430/06.12.2016 г. по адм. д. № 9604/2015 г. на ВАС касационният състав е отменил решението на АССГ, като в мотивите изрично е посочено, че са отменя решението в частта, с която са отменени задълженията за 2007 г. поради изтекла погасителна данвост, за която тричленният състав на ВАС приема, че не е изтекла за задълженията за 2007 г. Основателен е доводът на първия касатор, че РА е влязъл в сила в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2009 г. и 2010 г. В процесното решение съдът е отменил РА частично в частта за определени задължения с лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Видно от мотивите на решението съдът е разгледал жалбата на ревизираното лице в частта за определени в РА задължения с лихви по ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., в която част РА е влязъл в сила и постановеното решение е недопустимо. На основание чл. 209, т. 2 от АПК решението следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът е отменил РА в частта за определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. над 882,35 лв с дължимите лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата част на задължението с лихви за 2009 г. и в частта, с която е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2010 г. В тази част производството по делото следва да бъде прекратено. По жалбата на Ж. М.: Доводът за нищожност на РА поради продължаване на ревизията над законно допустимите срокове е неоснователен. Ревизираното лице цитирайки издадената заповед за взлагане на ревизия и последвалите заповеди за изменение на първата заповед за възлагане на ревизия пропуска да посочи заповед № 1300351/01.07.2013 г. за спиране на ревизията на основание чл. 34, ал. 1 и 2 от ДОПК поради възложена проверка на доходите и разходите за 2006 г. с резолюция № 1338217/28.06.2013 г., по която са събрани доказателства относно началното салдо за 2007 г. Със заповед № 1404206-В/26.05.2014 г. е възобновено ревизионното производство, като на същата дата е изадена ЗВР № 1404207/26.05.2014 г., с която е определено ревизията, възложена със заповед № 1305147/06.06.2013 г., да бъде завършена на 2.06.2014 г. При издаване на последната ЗВР е взет предвид оставащият срок от продължението на ревизията с един месец по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, извършено със заповед № 1304105/06.06.2013 г., по която ревизията е следвало да приключи на 8.07.2013 г. Неоснователен е доводът за нарушение на сроковете за провеждане на ревизията в чл. 114 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно провеждане на ревизията за 2007 г. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 7 от ДОПК. В декларацията за 2007 г. не са декларирани доходите в размер 897,62 лв от договор за управление и контрол, както и 54,90 лв доходи по трудово правоотношение. След направен паричен поток за 2007 г. в РА са установени приходи в размер 4761,66 лв и разходи в размер 15 367,57 лв, изчислени на годишна база, като е определено превишение на разходите над приходите в размер 11 473,73 лв. В паричния поток не са включени декларираните доходи от свободна професия в размер 789,42 лв, с която сума следва да се намали превишението на разходите над приходите. Обосновано съдът е включил признатото в решението по жалбата по административен ред начално салдо за 2007 г. в размер 2038,50 лв, но е намалил превишението на 8567,41 лв, а то е 9435,23 лв /11 473,73 - 2038,50 лв/. От превишение 9435,23 лв като се спаднат 789,42 лв доходи от свободна професия, остава данъчна основа по чл. 35 от ЗДДФЛ в размер 8745,81 лв. Към тях се прибавят данъчните основи за доходи от трудови правоотношения, доходи по договор за управление и контрол, и от свободна професия, и се получава годишна данъчна основа в размер 10 487,75 лв при определена от съда в размер 10 309,35 лв и съответен данък в размер 1790,24 лв. Не е подадена жалба от първия касатор против решението в частта за определените задължения за 2007 г., поради което и предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК решението в частта, с което са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касатора, че превишението на разходи над приходи е формирано само от разходите, изчислени по данни на НСИ за домакинството. Видно от паричния поток и събраните в преписката доказателства през 2007 г. ревизираното лице е внесло дружествен дял в "Пропърти консулт" ООД 2500 лв, а на 20.10.2007 г. е направило касова вноска в размер 3000 евро, равностойни на 5867,49 лв, които суми формират значителното превишение на разходите над приходите за 2007 г., поради което е неоснователен доводът за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Доводът, че разходите на домакинство в О. П. са по-ниски от статистическите данни за разходите на домакинство за цялата страна не е подкрепен с доказателства. С касационната жалба е представената справка за средни доходи в О. П., която е неотносима към спора по делото. Ревизираното лице има право на разноски за първата инстанция при първото гледане на делото в размер 9,01 лв. Данъчната администрация за частта от РА влязла в сила след първото гледане на делото има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 756,25 лв. За частта от задълженията в РА за 2007 г. първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото за една инстанция в размер 445,30 лв - затри инстанции общо в размер 1335,90 лв. За обезсилената част от решението във втората касация материалният интерес е 130,28 лв, който като се прибави към материалния интерес във второто касационно производство води до увеличение на дължимото юрисконсултско възнаграждение за една инстанция с 9,11 лв - за втората касационна инстанция дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер 454,41 лв. Общо за всички инстанции данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 2537,45 лв. По компенсация ревизираното лице следва да заплати на данъчната администрация 2526,44 лв юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,