Решение № 6768 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2013 г.

Решение № 6768 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № 7210/21.12.12 г. по адм. д. № 658/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София и кмет на Столична община не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на преценка за законосъобразност по жалбата на касатора "ЧЕЗ Разпределение България" АД в първата инстанция е Заповед № РД 18-48/12.10.11 г. на Изп. директор на АГКК-София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на район "Надежда", Столична община, обл. София в частта относно имот с идентификатор 68134.1372.2010.3, "в който не е отразена сграда за енергопроизводство-трансформаторен пост с диспечерски номер 32-681". С обжалваното решение с мотиви относно неоснователност на оспорването жалбата е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че оспорващият не е доказал в хода на административната преписка собствеността си върху претендирания обект с посочените в чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗКИР писмени доказателства. Този решаващ правен извод е възприет в нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е, че претендираният обект на кадастъра представлява "енергиен обект" по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ДР ЗЕ/, който като като елемент от електропреносната мрежа съгласно, § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР ЗЕ/ е собственост на съответно лицензирано енергийно предприятие. Липсва спор относно легитимацията на оспорващия като лицензирано енергийно предприятие-видно от представените по делото писмени доказателства /л. 19-28,л. 29-34 и л. 80/ "ЧЕЗ Разпределение България" АД е правоприемник на част от активите на "НЕК" ЕАД, в които е включен и процесния трансформаторен пост с диспечерски номер 32-681, район "Надежда", ул. "Б. Нейков" № 5, актуван с Акт за частна държавна собственост № 04549/29.03.05 г. В преписката е приложен опис на актовете за държавна собственост върху трафопостовете, постъпил в АГКК с вх. № РД-27-636/01.12.08 г., от което следва, че оспорващият е спазил изискването на чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗКИР. Ето защо и с оглед императивните разпоредби на специалния закон, ЗЕ, административният орган е следвало да впише в кадастралния регистър оспорващият като собственик на сградата с идентификатор 68134.1372.2010.3. По така изложените съображения заповедта в частта относно одобрения кадастрален регистър за сградата се явява незаконосъобразна, а решението, с което оспорването срещу нея е отхвърлено - постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва в тази част решението да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което процесната заповед се отмени в тази й част и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението в частта, с която е постановено спрямо Столична община, конституирана като заинтересуваната страна, е процесуално недопустимо. В определението си от 6.03.12 г. съдът не е изложил съображения относно правния интерес на общината да участва в производството, още повече, че в кадастралния регистър /л. 60/ данни за собствеността върху имот с идентификатор 68134.1372.2010.3 не са отразени. Налага се извод, че съдът механично е възприел приложения от административния орган /л. 61/ списък на заинтересуваните лица. Този списък обаче касае не процесния имот с идентификатор 68134.1372.2010.3, а имот с идентификатор 68134.1376.1083. Ето защо в тази част решението следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо. Наред с това Върховният административен съд констатира служебно, че решението е постановено при и неясно редактирана жалба. В същата се сочи, че предмет на оспорване е заповедта на изд. директор АГКК по чл. 49, ал. 1 ЗКИР в частта "за имот 68134.1372.2010.3, в който не е отразена сграда за енергопроизводство-трансформаторен пост с диспечерски номер 32-681". От приложената на л. 59 скица № 1159/10.01.12 г. е видно, че обектът е отразен с идентификатор 68134.1372.2010.3, посочен с квадратура 27 кв. м. и предназначение "промишлена сграда"- в този смисъл е и писменото заключение на в. л. инж. Трифонов, неоспорено от страните и прието по делото в съответствие с разпоредбите на чл. 195-203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание чл. 144 АПК. При тези установявания за оспорващия е налице правен интерес да оспори заповедта само в частта относно записаното предназначение на сградата в поземлен имот 68134.1372.2010, обозначена с цифра "3", както и кадастралния регистър в частта относно данните за собственост върху този обект на кадастъра. В останалата част относно неотразяването на сградата в кадастралната карта жалбата се явява без предмет, респ-. процесуално недопустима. Отхвърляйки я изцяло първоинстанционното решение, като постановено по лишено от правен интерес в тази част оспорване, е също недопустимо и подлежащо на обезсилване. При този резултат претенцията за присъждане на деловодни разноски, своевременно заявена в двете съдебни инстанции и надлежно доказана, както следва ДТ 75 лв. /общо за двете инстанции/, възнаграждение за в. лице 102 лв. и юрисконсултско възнаграждение 300 лв. /общо за двете инстанции/ съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде уважена в редуциран размер от 350 лв., платим на основание чл. 143, ал. 1 АПК от АГКК-София Воден от изложеното, на основание с чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. с чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение