Решение № 2573 от 13.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение 182 от 17.05.2019 г. постановено по адм. дело 101/2019 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16002118001941-091-001 от 18.10.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 39 от 22.01.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на Г. Щерев, [ЕГН] в качеството му на управител на ЩЕРЕВСТРОЙ ООД по чл.19 ДОПК са определени лихви за неплатени в срок данъчни задължения в общ размер на 423 400, 56 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ДОПК, очертаваща отговорността на задължените лица по реда на чл. 14, т. 3 ДОПК, включваща отговорността за данъци, задължителни осигурителни вноски, както и лихви и разходите за събирането им е приложима за всички производства по реда на ДОПК. Намира за неправилно стриктното тълкуване на нормата на чл. 19 ДОПК от състава на административния съд. Моли за отмяна на съдебното решени в оспорената част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационната инстанция. Ответникът Г. Щерев чрез процесуалния му представител адв. Б. Станоев в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА 16002118001941-091-001 от 18.10.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 39/22.01.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Г. Щерев, [ЕГН] по чл. 19 ДОПК в качеството му на управител на ЩЕРЕВСТРОЙ ООД, [ЕИК], за установени с влезли в сила PA Р-16002116008063-091-001/20.06.2017 г. задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, ДОО в размер на 1 150 839,48 лв. главници и лихви в размер на 423 400, 56 лв. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Първоинстанционият съд е приел, че задълженото лице е било управител на дружеството и по отношение на него са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска дейност на управител на задължено за данъци лице и въз основа на представените доказателства е приел, че е доказано извършването на вредоносната дейност от ревизираното лице чрез укриване на факти от орган по приходите, както и причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат препятстваната възможност да се съберат данъците. Приел е за основателни изводите в РА и за наличието на предпоставките по ал. 2 на чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството в посочените периоди е в пряка причинно-следствена връзка с действията на управителя по отчуждаване на имущество, собственост на дружеството на цени, значително по-ниски от пазарните. Така мотивиран административният съд е приел, че са доказани изводите на ревизиращите органи, че е изпълнен фактическия състав на чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и РА е законосъобразен поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. В тази част решението на Административен съд гр. Смолян не е обжалвано и е влязло в сила. От друга страна първоинстанционният съд е приел, че отговорността по чл. 19 от ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. Счел е, че в нея е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са по т. 1 на ал. 2 от чл. 162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия текст, т. е. става дума за различни публични държавни вземания и не е предвидено изрично, че отговорността обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Въз основа на това е приел, че такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана и е отменил РА, в частта, с която в тежест на ревизираното лице са определени лихви за неплатени в срок данъчни задължения в общ размер на 423 400, 56 лв. Решението в обжалваната част е неправилно. В чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях. В хипотезата на ал. 1 на чл. 19 ДОПК отговорността се ангажира, когато управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или пред публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. По ал. 2 на чл. 19 ДОПК фактическият състав, който поражда отговорността, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2. отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните или 3. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице, както и намаление на имуществото на задълженото лице (главния длъжник) и причинно-следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице. Настоящият касационен състав счита за неправилни изводите на първоинстационния съд, че обхванатата от чл. 19 ДОПК отговорност на третите лица не се разпростира и върху несъбраните вземания на държавата за лихви и доводите на касатора в тази насока следва да бъдат споделени. Отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва и лихвите за забава на главния длъжник по силата на изрична правна норма чл. 16, ал. 3 ДОПК. Тази норма предвижда, че отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Задължени лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК са физическите и юридическите лица, които отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2. Третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице от вида по чл. 14, т. 3 ДОПК, тъй като е лице, което отговаря за непогасените задължения на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2. Това е лице, което, съгласно дефиницията на чл. 16, ал. 1 ДОПК, отговаря за задълженията за данъци и осигурителни вноски на носителя на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъците или задължителните осигурителни, които не са внесени в срок. На основание чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на третото лице обхваща данъците, задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. При наличието на законова дефиниция, за да бъдат изключени лихвите от отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК, това следва да е предвидено изрично. Това разбиране е застъпено с тълкувателно решение 5/29.03.2021г. по тълкувателно дело 7/2019 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. В този смисъл е и решение от 13.10.2022 г. на СЕС по дело C-1/21 г. Като е приел друго и е отменил РА в оспорената част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора на Националната агенция за приходите следва да се присъдят деловодни разноски в общ размер на 17 224,42 лева, от които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК вр. Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения: юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 14 253,47 лв. и платената държавна такса за касационното обжалване в размер 1 700 лева. Юрисконсултското възнаграждение за първоинстанционното производство следва да се увеличи с 1 270, 95 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,