Решение № 7077 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2012 г.

Решение № 7077 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Пластика - 85 - Ненко Радев", представен от адв. Румен Жеков, срещу решение № 1760/20.07.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2069 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161000844/17.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив в частта, с която на търговеца е отказан данъчен кредит в общ размер 179 338.92 лева и са начислени лихви за забава заради неправомерното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, както и по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив срещу определение № 2326/20.09.2012 г. на АС Пловдив по същото дело. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението с доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Към първата категория касационни основания се отнася несъгласието на дружеството с изводите на съда за липса на реалност на доставките, по който е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, както и за отсъствието на нарушения на административнопроизводствените правила в ревизионното производство. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Касаторът иска отмяна на оспореното решение и на РА. Претендират се деловодни разноски. Частният жалбоподател отрича правилността на оспореното определение. Според него неоснователно е отказано изменение на решението на административния съд в частта за разноските заради липсата на списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касация - директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата и за неправилност на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионния акт приходната администрация е отрекла правото на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Пластика-85-Ненко Радев" по издадени от "Ивелина 77" ЕООД, "Аквахим" ЕООД, "Тара - 07" ЕООД, ЕТ "Рикардо - Атанас Шуманов", "А-Комерс" ЕООД, "Аквилон-08" ЕООД и "Кръстьо Лазаров Комерс" ЕООД фактури в данъчни периоди на 2007, 2008 и 2009 г. Според органите по приходите доставките на стоки предмет на фактурите не са реално осъществени, поради което ДДС е начислен неправомерно. Позовали са се на чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е изследвал компетентността на органите по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма и спазването на административнопроизводствените правила и не е установил опущения. В решението е даден отговор на ревокираните и в касационната жалба оплаквания за ненадлежно връчване чрез прилагане към досието по реда на чл. 32 от ДОПК на ИПДПОЗЛ адресирани до преките доставчици на жалбоподателя. Прието е, че е спазена процедурата за установяване на отсъствието от адреса за кореспонденция на проверяваното лице. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Те са основани на доказателствени източници приобщени в административната преписка. Първостепенният съд е отказал да цени като информационен източник, установяващ реалността на доставките, приетата по делото ССЕ заради доказването с нея единствено на фактите на отразяване на фактурите по доставките в счетоводството на жалбоподателя. В оспореното съдебно решение са обективирани фактически и правни изводи за доставките по доставчици. Общото за всички доставчици е липсата на заети по трудово правоотношение лица за извършването на доставките; последващата доставките дерегистрация по ДДС; отсъствието на материална обезпеченост; с изключение на "Ивелина 77" ЕООД и "Аквилон 08" ЕООД доставчиците не са намерени на адресите за кореспонденция. За доставките на "Ивелина 77" ЕООД са издадени 12 бр. фактури в данъчни периоди на 2007 г. и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 36 237.64 лева. Предмет на доставките са плодове и зеленчуци без доставчикът да разполага с материални активи по счетоводния баланс към 31.12.2007 г. и при наето едно лице по трудово правоотношение на длъжност "консултант/промотьор/ продажби". Дружеството е наело стая в борса "Слатина". Касаторът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер 23 551.44 лева по 13 фактури, издадени от "Аквахим" ЕООД в 2008 и 2009 г. за доставка на плодове и зеленчуци и за отпечатване на етикети и изработка на рекламни материали. Декларираната от дружеството икономическа дейност е "производство на други химични продукти" и е наело па трудово правоотношение едно лице на длъжност "общ работник". За доставките на плодове и зеленчуци са представени приемо-предавателни протоколи, които не могат да се свържат с фактурираните количества; липсват доказателства за транспортиране на стоките. Доставките на "Тара-07" ЕООД са през 2008 г. с предмет плодове и зеленчуци. Издадени са 13 фактури и е ползван данъчен кредит в размер 35 293.47 лева. Дружеството не ползва зависим труд и няма декларирани обекти за извършване на стопанска дейност. Упражненото право на данъчен кредит по три фактури на ЕТ "Рикардо - Атанас Шуманов" е в размер 18 588 лева в данъчни периоди м. 11.2007 г. и м. 01.2008 г. Предмет на доставките са плодове и зеленчуци. Декларираната от доставчика икономическа дейност е "питейни заведения" и в процесния период полагащите за него зависим труд лица са на длъжност барман, сервитьор, чистач, мияч и касиер. Претендираното право на данъчен кредит по доставките на "А-Комерс" ЕООД е в общ размер 28 004.40 лева по 7 фактури и в д. п. м. 09 и 10.2009 г. Предмет на доставките са плодове и зеленчуци. Пет от фактурите не са отразени в дневника за продажбите и в СД. Икономическата дейност на доставчика и длъжностите на заетите по трудово правоотношение са неотносими към предмета на доставките. Доставчикът "Аквилон 08" ЕООД е без деклариран обект за извършване на стопанска дейност и наети работници/служители. Издадените от него 6 фактури са за доставка на плодове и зеленчуци в д. п. м. 11 и 12.2008 г. Упражненото по тях право на приспадане на данъчен кредит е 19 589.16 лева. Спорните доставки на "Кръстьо Лазаров Комерс" ЕООД са по три фактури в д. п. м. 06.2009 г. с предмет ягоди, череши и вишни. Претендираният по тях данъчен кредит е 10 400 лева. Доставчикът не притежава специална регистрация по ЗДДС, а издадените за доказване на плащането по фактурите касови бележки са от нерегистриран ЕКАФП. Общи са изводите на административния съд за това, че без доставка по чл. 6 от ЗДДС не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от закона и задължение за начисляване на ДДС, а съответно и право на данъчен кредит. Според съда наличието на облигационни правоотношения между доставчика и получателя не обуславя извод за преминаване на собствеността върху стоките щом липсват доказателства за индивидуализирането им по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. С решението съдът е присъдил в полза на приходната администрация деловодни разноски в размер на 3 883.29 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК във вр. с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След постановяване на съдебния акт по съществото на спора, с молба от 13.08.2012 г. на директора на ДОУИ е поискано изменение на решението в частта за разноските. Молбата сочи материален интерес в размер 228 556.30 лева, включващ главницата на отказания данъчен кредит в размер 171 664.38 лева и лихви в общ размер 56 891.92 лева, при което е изчислен размер на юрисконсултското възнаграждение 5 021.13 лева. За да отхвърли молбата за разноските, с определение № 2326/20.09.2012 г. съдът е приел, че пропускът на страната да представи списък по чл. 80 от ГПК изключва правото и да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Решението, както и определението по чл. 248 от ГПК, са правилни. Неоснователни са оплакванията на касатора за опущения на първостепенния съд в процеса на доказване. Тежненията му са за обсъждането на доказателствените източници и проверката и оценката на доказателствата. Всъщност проверката и оценката на доказателствата е проведена детайлно от съда, фактическите му изводи са логични и обосновани. Заключението на допусната ССЕ е обсъдено в съответните систематични места на решението. Обратно на тезата на касатора за съда не съществува пречка за извършване на оценка на заключението пи постановяване на решението. Задължението на съда при действието на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е да извърши оценката по чл. 202 от ГПК именно с акта решаващ спора по същество. Всъщност с допускането на две допълнителни съдебни експертизи съдът е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 201 от ГПК. Липсва процесуално задължение за огласяване на оценъчната дейност по доказателствата на съда при приемането на заключението. Изводите на АС Пловдив по фактите са съобразени с правилата за разпределение на доказателствената тежест. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Предмет на процесните доставки са плодове и зеленчуци. Доколкото иде реч за родово определени вещи, то за прехвърлянето на правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при тъждество на лицето прехвърлящо собствеността и доставчика издал данъчния документ. По повод на прехвърлянето на собствеността върху стоката, която чл. 25, ал. 2 от ЗДДС квалифицира като данъчно събитие, възниква задължението на доставчика да начисли ДДС, а елемент от фактическия състав на начисляването е издаването на данъчен документ /чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Приходната администрация оспорва факта на придобиване на процесните количества плодове и зеленчуци. Тя е провела в съдебната фаза на производството успешно насрещно доказване за нереалността на доставките като пречка за възникване на спорното право на приспадане на данъчен кредит. Индиции за липса на предаване на стоките по фактурите, като способ за индивидуализиране на вещите и преминаване на собствеността, са характерът на икономическата дейност на доставчиците, броят и длъжностите на полагащите зависим труд лица; отсъствието на информационна следа за преминаване на фактическата власт върху вещите, включително и чрез превозването им /предвид количеството и вида на вещите/. Неоснователен е доводът на касатора, че администрацията не е оспорила фактурите. Доколкото органът по приходите е такъв по ръководство и решаване в извънсъдебната фаза на производството, то очевидно няма как и пред кого да направи нарочно изявление за оспорване. Това оспорване се съдържа имплицитно в РД и РА с отказа на органите по приходите за зачетат убеждаващото въздействие на фактурите. Съдържанието на доказателствената тежест е правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните факти. Предвид неустановеното получаване от касатора на стоките по фактурите не е осъществен пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За доставките на "Кръстьо Лазаров Комерс" ЕООД основание за отичане на правото на данъчен кредит е и обстоятелството, че доставчикът няма качеството регистрирано за целите на ЗДДС лице - чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Неоснователен е касационният довод за противоречие на първоинстанционното решение с практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В т. 2 от диспозитива на решението на СЕС се визират недопустими хипотези на отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, когато са налице процесуалните и материалноправните предпоставки за упражняването му. В случая отказа е мотивиран с липса на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит. Правилни за изводите на съда за спазване на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК при връчване на ИПДПОЗЛ на доставчиците и съответствието на изготвяните при посещенията на адресите им за кореспонденция протоколи с изискванията на чл. 50 от ДОПК. Следва да се има предвид, че опущенията на органите по приходите при връчването чрез прилагане към досието при извършваните насрещни проверки не биха засегнали законосъобразността на РА, тъй като не от отсъствието на доставчиците е обоснован изводът за липсващи доставки. Твърдяните от касатора правни връзки между него и доставчиците му предполагат наличие на информационни следи както за възникването на облигацията, така и за изпълнението, които да се съхраняват не само у доставчиците, а и при получателя. Представянето на доказателствени средства за изпълнението е допустимо както в извънсъдебната, така и в съдебната фази на производството. Последиците от липсата или непредставянето им са свързани с доказателствената тежест. Положените процесуални усилия на органите по приходите за събирането на доказателства от доставчиците чрез насрещни проверки са съответни на изискването на чл. 5 от ДОПК. Правилно съдът с определението от 20.09.2012 г. е отхвърлил молбата на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за изменение на съдебното решение в частта за разноските. При действието на чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК при оспорването на РА ответника има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата, като вместо адвокатско възнаграждение се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Обстоятелството, че претенцията на администрацията е само за юрисконсултско възнаграждение и не са сторени други разноски, не преодолява последиците на чл. 80, изр. 2 от ГПК от непредставянето на списъка на разноските по изр. 1 от същата разпоредба. Непредставянето на списъка на разноските изключва правото на изменение на решението в частта за разноските. Изводите на първостепенния съд в същия смисъл са верни. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспорените решение и определение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение