Решение № 9396 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2019 г.

Решение № 9396 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", подадена чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 463 от 17.09.2019 г. на Административен съд - П., постановено по административно дело № 657/2019 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РД-01-358 от 03.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите на д. Дашев от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В" съгласно протоколи с № 613/25.05.2011 г. и № 753/21.06.2011 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" – В. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът не е отчел, че в чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 изрично е предвидено правомощието на изпълнителния директор да анулира резултатите от изпита за придобиване на правоспособност, когато се установи, че за допускане до изпит кандидатът си е послужил от неистински документ. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Дашев. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. Дашев, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че е без значение обстоятелството, че представената диплома за средно образование е неистински документ, тъй като към момента на явяването на изпит на кандидата все още се е изисквало завършено основно образование, а не завършен 10 клас. В. основа на това съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на това правомощие е приета Наредба № 38. По силата на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или документ с невярно съдържание. Дашев при подаване на съответните документи за допускане явяването му на теоретичен и практически изпит е приложил копие от диплома за завършено средно образование, която е призната от съд за неистински документ. От протоколното определение на съда става ясно, че този документ е използван от Дашев за допускането му до теоретичен и практически изпит. Именно това е дало и повод на административния орган да издаде оспорената заповед, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 56, т. 1 от Наредбата. Представянето на неистински документ или на такъв с невярно съдържание води до анулиране на изпита за придобиване на правоспособност. В тази хипотеза е достатъчно само да се установи, че при подаване на заявлението за кандидатстване за явяване на изпит за правоспособност съответния кандидат е представил неистински документи или такъв с невярно съдържание. В конкретния случай представената диплома за средно образование е неистинска и това е достатъчно основание на административния орган да издаде процесната заповед. Без значение в случая е обстоятелството, че Д. Дашев има завършено основно образование, което е достатъчно да покрие критериите за явяване на изпит за правоспособност, тъй като издадената заповед касае хипотеза при която се постановява анулиране при представяне на неистински документ. В разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Наредбата законодателят е посочил друго основание за анулиране на изпит за правоспособност, а именно когато лицето не отговаря на изискванията за допускане на изпит т. е. когато лицето не отговаря на условията на чл. 18 от Наредбата, както и тези на чл. 151 ЗДвП. В конкретния случай обаче, административния орган, за да издаде процесната заповед се е позовал на други фактически и правни основания, които не са свързани с липсата на предпоставки кандидата да отговаря на изискванията за допускане на изпит, а именно на т. 1 която е самостоятелно основание за издаване на заповед за анулиране на резултата от изпита. Видно от доказателствата лицето не е представило диплом за завършено основно образование, единствено и само диплом за завършено средно образование, като органът в случая не е имал задължение да извърши проверка дали Дашев има завършено основно образование т. е. дали отговаря на изискванията за явяване на изпит за праоспособност, тъй като такъв документ не е представен. Изложените от административния орган мотиви са напълно достатъчни, за да обосноват прилагането на разпоредбата на чл. 56, т. 1 от Наредбата. В тази връзка посочването, че лицето отговаря на изискванията за явяване на изпит за правоспособност е ирелевантна, тъй като анулирането е постановено на друго основание, а основанията посочени в нормата на чл. 56 от Наредбата са алтернативни. Като е стигнал до извод различен от горния и като е отменил оспорения административен акт АС – П. е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Д. Дашев срещу заповед № РД-01-358/03.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 24 от Наредбата да заплащане на правната помощ да заплати на касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 463 от 17.09.2019 г. на Административен съд - П., постановено по административно дело № 657/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Дашев срещу заповед № РД-01-358/03.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" ОСЪЖДА Д. Дашев от [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С., 100 (сто) лева разноски по делото. Решението е окончателно.