Решение № 400 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 685/2012 г.

Решение № 400 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 685/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба от адв. М. М. и Б. И. - процесуални представители на ответницата по исковата молба Б. К. Х. от [населено място], за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о. и твърди, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като същото противоречи на влязлото в сила решение от 5.08.2010 г. по гр. д. № 4037/2009 г. на СГС. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката - адв. И.. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] - [населено място] посредством процесуалния си представител - адв. Н. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представителна ответника по молбата - адв. Б. Ответницата по молбата за отмяна - Р. К. Х., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника по молбата [фирма] - С., становищата на молителя и ответника по молбата [фирма] - С., изразени в съдебно заседание, и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е постъпила в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: Твърдяното от молителката основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Изискването на закона е да са постановени две влезли в сила съдебни решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. В процесния случай визираната хипотеза не е налице, тъй като двете решения, за които молителят твърди, че си противоречат са решения на две различни инстанции -въззивна и касационна. Не е налице противоречие между двете решения, тъй като те са постановени по отношение на различни лица - въззивното срещу Р. К. Х., а касационното - срещу молителката в настоящото производство. Следователно не е налице изисквания от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК субективен идентитет, като основание за отмяна. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,