Решение № 6586 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2014 г.

Решение № 6586 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Маринов Вълев против решение № 4356 от 27.06.2014 г. по адм. дело № 3298/2014 г. на Административен съд София-град, с което жалбата му против заповед рег. № з-1543/28.01.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от две години, е отхвърлена и Вълев е осъден да заплати на СДВР сумата 400.00 лв. представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) реквизити и е подписана от издателя. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения (справка рег. № 64517/12.12.2013 г.), а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - наказанието е наложено след приемане не писмените обяснения на служителя (такива са представени на 14.01.2014 г. ) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР (отм.). В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 от ПЗМВР (отм.) за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Първият от цитираните текстове квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители (чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР отм.), както и неизпълнението на служебните задължения (чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР отм.). В конкретния случай е установено, че на 26.10.2013 г. жалбоподателят, държавен служител кат. Е - II степен, старши полицай в 04 взвод на група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" към 06 Районно управление "Полиция" (РУП) - СДВР като служител за охрана на пост № 2А на 06 РУП - СДВР за периода от 19.00 часа на 26.10.2013 г. - 07.00 часа на 27.10.2013 г. не изпълнява задълженията си по наблюдение и контрол на задържано лице и напуска поста за времето от 22.30 часа до 23.00 часа, без да уведоми дежурната част, оставяйки ключовете от помещението за задържане на лица на бюрото пред охранявания от него пост № 2. Отсъствието на Вълев дава възможност на задържания с мярка за неотклонение "задържане под стража" Божидар Богданов да напусне участъка на пост № 2А и да избяга от сградата на 06 РУП през прозореца на стълбищната площадка между втория и третия етаж. При тези факти правилно е преценено, че описаното поведение на служителя Вълев е в нарушение на т. 4 от част II и на т. 1 и т. 4 от част III на Указание за изпълнение на патрулно-постовата дейност на пост № 2А - охрана на задържани лица в помещенията за задържане в 06 РУП-СДВР, утвърдено от началника на 06 РУП - СДВР, според които предназначението на поста е да осигури непрекъснато наблюдение, обслужване и контрол върху задържаните лица, а постовият извършва непрекъснат контрол върху задържаните лица, както и на тези намиращи се на мястото за временен престой до решаване на статута на пребиваване в РУП. Действията на служителя са в нарушение и на т. 7 от част IV на заповед № з-194/27.03.2013 г. на началника на 06 РУП, регламентираща, че ключовете от помещенията за задържани лица се съхраняват в ОДЧ и при ползване се предават срещу подпис на служителя, работещ с дадено лице, както и на чл. 61, т. 1 от Инструкция № Iз-633/2013 г. за патрулно-постовата дейност (отм.), задължаваща полицейските органи при изпълнение на патрулно-постовата дейност да не напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. Аргументирано от страна на съдебния състав е преценено, че неизпълнението на задълженията по извършване на патрулно-постовата дейност, цитирани по-горе, следва да се квалифицират като нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (отм.), а с оглед обстоятелството, че неизпълненото на служебните задължения е довело до бягство на задържано лице, правилно е прието, че поведението на служителя следва да бъде санкционирано съгласно чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.), като му се наложи дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една до три години в какъвто смисъл е издадената заповед. Възражението на касационния жалбоподател, че видът на наказанието е неправилно определен, тъй като не съответства на възприетата от дисциплинарно наказващия орган правна квалификация, е неоснователно. Според разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.) избраната от органа санкция се налага за нарушаване на служебните задължения, доведи до бягство на задържано лице. Поведение, изразяващо се в "нарушаване на служебните задължения" обаче не е сред деянията приети за дисциплинарни нарушения съгласно чл. 224, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Според цитирания текст за такова нарушение се счита "неизпълнението на служебните задължения" (чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР отм.). Това налага извода, че е налице терминологично несъответствие, което дава основание използваните в двата текста формулировки да се възприемат като синоними, очертаващи поведение на служителя в противоречие с вменените задължения по служба. Поради това и с оглед настъпилата от поведението на Вълев последица правилно е прието, че последният следва да бъде наказан с по-тежката дисциплинарна санкция. Възражението на касационния жалбоподател, че описаните в заповедта нарушения не са довели до бягство на задържано лице, също е неоснователно. Отсъствието на служителя от поста по време на бягството на задържания Богданов се установява от обясненията на полицейските служители Бонев, Станчев и Мичев и фактически се признава и от жалбоподателя, който в докладна записка от 27.10.2013 г. обяснява, че около 22.45 часа полицай Мичев е слязъл с лицето Богданов, което е трябвало да бъде конвоирано до следствения арест, както и че при неговото връщане (на Вълев) на поста Богданов вече не е бил на пейката пред пост № 2А. Времето на бягството на задържания се установява от обясненията на посочените служители, включително от тези на жалбоподателя, цитирани в справката от извършената проверка и в този смисъл допуснатото в заповедта времево несъответствие между напускането на поста и бягството на Богданов е без значение, тъй като не променя факта, че от страна на Вълев са извършени дисциплинарни нарушения с характера на описаните в заповедта и настъпилите последици. Обстоятелството, че бягството на задържания е подпомогнато от поведението и на други полицейски служители, не води до снемане на отговорността от служителя Вълев, който следва да бъде санкциониран за извършените дисциплинарни нарушения и съобразно последиците от тях. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Съдебният акт е постановен в съответствие с ангажираните доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати от Вълев дисциплинарни нарушения се обосновават от събраните в хода на съдебния процес писмени доказателства. Представените по делото ежедневна ведомост за наряда в 06 РУП на 26.10.2013 г., установяваща времето, през което Вълев е следвало да изпълнява служебните си задължения на пост № 2А в управлението, обясненията на полицейските служители Бонев, Станчев и Мичев, които без противоречия установяват, че за част от периода Вълев не е бил на поста (обстоятелство, което не се оспорва и от последния), както и липсата на доказателства, които да сочат, че за отсъствието си Вълев е уведомил ОДЧ и е получил съответно разпореждане, мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за санкциониране на служителя по дисциплинарен ред. Допуснатите от служителя дисциплинарни нарушения и последиците от тях обосновават извода на съдебния състав за съответствие на тежестта на наложеното наказание с характера на извършеното нарушение. В частта за разноските решението на първоинстанционния съд също е законосъобразно. Възнаграждението за юрисконсулт е правилно определено с оглед изхода на правния спор, при съобразяване с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е присъдено в съответствие с Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общо събрание на колегиите на ВАС по тълкувателно дело № 5/2009 г. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,