Решение № 1136 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2012 г.

Решение № 1136 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Подадена е касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител Петя Карагеоргиева, против решение № 65 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 549 от 2011 г. по описа на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробно се изяснява същността на създадената интегрирана информационна система, която обединява данните от системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Излага се, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". В тази връзка се възразява, че от оспореното решение не става ясно какъв точно начин на проверка е следвало да извърши административният орган. Оспорва се изводът на съда за нарушение на разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като се сочи, че страната не е била лишена от възможност да се защити на един по-късен етап от развитието на административния процес. Твърди се, че актът е мотивиран, като конкретните данни за разликите в площите са посочени в таблица. Що се отнася до преценката дали лицето е добросъвестно, се възразява, че ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 796/2004 не предвиждат такова изключение за отпадане на отговорността за връщане на неправомерно получени средства. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите. Обосновано е становището на съда, че са допуснати съществени нарушения на чл. 26 и 34 от АПК. Съдът е констатирал, че никъде в акта не са посочени площите, които са приети като недопустими за подпомагане. Изплатените средства се дължат единствено на действията на органите на Разплащателната агенция, поради което задължението за възстановяване на сумите не следва да се вменява на земеделския производител. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22700 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Ивелина Георгиева Денева от гр. Тервел е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 5842,52 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 08/100709/38230. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Но при постановяването му е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложеното в него не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, кои са площите, които се считат за недопустими за подпомагане. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Приложените компютърни разпечатки и таблици не могат да се определят като официални документи, защото липсват данни за авторството им. Съдът е приел, че поради липсата на мотиви е невъзможно да бъде преценена материалната законосъобразност на акта. Посочил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 26 и 34 от АПК и на § 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Земеделският производител не е бил уведомен за започването на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Позовал се е на § 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Изтъкнал е, че за отстраняване на пропуските при определянето на допустимия за подпомагане слой административният орган е направил допълнителни анализи и проверки през 2010 г. Проверките са извършени от специализирани държавни органи и те са констатирали отклонения от данните за допустимия за подпомагане слой. Земеделският производител не само не е бил уведомен за тези проверки, но той лично не е могъл по разумен път да стигне до същите изводи и констатации. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 - поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и 34 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. С това е нарушил правото му да се защити и да представи доказателства относно спорните обстоятелства. Разпоредбата на § 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 регламентира възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на § 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,