Решение № 3027 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2008 г.

Решение № 3027 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Неделино е подал касационна жалба срещу решението от 27.06.2008 г. по адм. дело № 57/2008 г. по описа на Административния съд - Смолян с което е била отменена издадената от него заповед № 199/4.03.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Зоя Викторова Какалашева за длъжността директор на дирекция "Управление на собствеността, стопанска дейност, икономическо развитие, проекти и хуманитарни дейности" в Общинската администрация - Неделино. Направени са оплаквания за недопустимост на решението, както и за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, и е поискано да бъде отменено като се присъдят направените разноски. Ответницата Зоя Викторова Какалашева е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено с връщането на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна Административният съд е установил, че със заповед № 113/1.04.2005 г. на кмета на община Неделино Зоя Викторова Какалашева е била назначена на длъжността началник на отдел "Канцелария на кмета" в дирекция "АПНОН, ОМП, ИО" на Общинската администрация - Неделино по служебно правоотношение. Със заповед № 116/16.08.2005 г. на кмета на община Неделино за длъжността била определена нова индивидуална месечна заплата. Със заповед № 148/21.09.2006 г. на кмета на община Неделино, на основание чл. 67 от Закона за държавния служител и решение № 394/20.09.2006 г. на Общинския съвет - Неделино, на Зоя Какалашева била определена индивидуална месечна заплата за длъжността директор на дирекция "Управление на собствеността, стопанска дейност, икономическо развитие, проекти и хуманитарни дейности". Зоя Какалашева не била назначавана на тази длъжност със заповед на органа по назначаване. На 3.01.2008 г. Калакашева получила предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на щата след изтичане на двумесечен срок, считано от 3.01.2008 г. Със заповед № 199/4.03.2008 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, кметът на община Неделино прекратил служебното правоотношение на Зоя Какалашева, на длъжност директор на дирекция "Управление на собствеността, стопанска дейност, икономическо развитие, проекти и хуманитарни дейности" в Общинска администрация - Неделино, поради съкращаване на длъжността. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С нея било прекратено служебно правоотношение, каквото не е възникнало, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт. Макар да получавала заплата за длъжността директор на дирекция "Управление на собствеността, стопанска дейност, икономическо развитие, проекти и хуманитарни дейности", Зоя Какалашева не била назначена на нея, поради което съдът отменил административния акт за освобождаването й от държавна служба. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е допустимо. Неоснователно е възражението, че съдът следвало да прекрати производството поради липса на правен интерес на жалбоподателката, след като тя не била назначена на длъжността, за която било прекратено служебното й правоотношение. Издаденият от кмета на община Неделино административен акт не е благоприятен за държавния служител, което поражда правен интерес от оспорването му. Актът има за цел да предизвика определени правни последици, с оглед на които се преценява допустимостта на подадената срещу него жалба. Наличието на реално или на привидно засягане на правната сфера на адресата на акта е въпрос, свързан с валидността на направеното от административния орган волеизявление, което съдът проверява, решавайки спора по същество. Неоснователни са и оплакванията за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Отмяната на административния акт за нарушение, което не е посочено от жалбоподателя, не е в противоречие с процесуалноправните разпоредби. Както изрично гласи чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че фактическото изпълнение на длъжност, различна от тази, на която служителят е назначен, не води до изменение на служебното правоотношение относно заеманата длъжност. Определянето на възнаграждение за другата длъжност също не променя назначението на служителя. Поради това не може да бъде прекратено служебно правоотношение за длъжност, на която лицето не е било назначено със заповед на органа по назначаване. След като служителят не заема длъжността въз основа на влязъл в сила административен акт, органът по назначаване не разполага с възможност да издаде акт с обратното съдържание и да го освободи от нея. Направеното от кмета на община Неделино волеизявление би могло да има за последица прекратяване на фактическото изпълнение на длъжността директор на дирекция "Управление на собствеността, стопанска дейност, икономическо развитие, проекти и хуманитарни дейности" от Зоя Какалашева, но не може да доведе до прекратяване на служебното й правоотношение за тази длъжност. Елементите, които характеризират служебното правоотношение на държавния служител, следва да присъстват непроменени във волеизявлението на органа по назначаване, с което той прекратява правоотношението. Подмяната на основните елементи на правоотношението при неговото прекратяване опорочава съдържанието на административния акт. В случая става дума за освобождаване от длъжност, различна от длъжността по назначение, което води до нищожност, а не до недействителност на акта, както е приел първоинстанционният съд. Погрешната преценка на тежестта на порока на административния акт обаче не обуславя отмяната на решението, тъй като съдът е отменил правните му последици. При положение, че заповедта не е довела до прекратяване на служебното правоотношение, безпредметно е да се изследва дали е налице действително съкращаване на длъжността директор на дирекция "Управление на собствеността, стопанска дейност, икономическо развитие, проекти и хуманитарни дейности". Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд