Решение № 1683 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2016 г.

Решение № 1683 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Н. А. и С. К. А., и двамата от с. Д., община Д., чрез техния пълномощник адв. К. Б., срещу решение № 216 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 472/2015 г. по описа на Административен съд П.. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, кметът на община П., чрез процесуалния си представител в писмен отговор, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. П. А. съд П. Р. Н. Аврамов е оспорил заповед № 1549/11.09.2015 г. на кмета на община П., с която на Р. Н. А. и С. К. А. е наредено премахнат незаконен строеж "Двуетажна масивна жилищна сграда и пристройка към нея", разположена в имот с идентификатор 55871.507.254, по кадастралната карта на град П.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото е установено, че извършеното строителството на гореописания строеж е без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. От описанието на строежа, дадено в назначените от съда две съдебно-технически експертизи е видно, че същият съответства на констатациите в оспорения административен акт и отговаря на понятието "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая обаче, предвид данните за времето на строителството след 1991 г., релевантно за спора е да се установят обстоятелства за търпимостта на строежа съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ и дали е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно търпимостта на строежа. От представените по делото доказателства, както и от заключенията на двете съдебно-технически експертизи, е видно, че са налице предпоставките по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Строителството е започнало през 1991 г., след изменението на кадастралния план със заповед № 1621 от 1.04.1991 г. и след даденото съгласие от собственика на имот ХIV-6670, кв. 25 да се строи на границата с декларация от 22.07.1991 г. С протокол № 27-7 от 29.07.1994 г. на Експертния съвет за комплексно изграждане на териториалните единици при община П. е приет проектът за изменение на плана, одобрен на 6.09.1994 г. С посоченото изменение е предвидено ситуиране на нова двуетажна сграда на границата с парцел ХIV-6670, която безспорно е процесната. Наред с това, сградата е декларирана на 20.03.1998 г. - в срока по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Всички тези обстоятелства водят до извода, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, административният съд е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, както и самата заповед. С оглед изхода от делото, основателна е претенцията на касаторите за присъждане на направените от тях и доказани по делото разноски за двете инстанции. О. П. следва да заплати на Р. Н. А. сумата от 810 лева, представляваща разноски пред Административен съд П. за адвокатско възнаграждение (600 лв), държавна такса (10 лв) и депозит за вещо лице (200 лв). За разноски пред настоящата инстанция община П. следва да заплати на Р. Н. А. и С. К. А. сумата от 405 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение (400 лв) и държавна такса (5 лв). Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,