Решение № 7143 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15575/2010 г.

ВАСI отделение20.05.2011 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1277/30.09.2010 г. по адм. дело № 1278/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7143 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15575/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Велин Руменов Фиданов, действащ като ЕТ "Велин Фиданов", с. Баните, обл. Смолян, срещу решениe № 1277/30.09.2010 г. по адм. дело № 1278/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 210900065/04.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Смолян, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 24 323 лв. и съответните лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, иска отмяната му и отмяна на обжалвания РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмена защита, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел, че с РА, потвърден в обжалваната част от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, за данъчни периоди м. 09.2007 г. - м. 02.2008 г. законосъообразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 24323 лв. по 6 броя фактури, издадени от ЕТ "Евристрой - Емил Башев", гр. Джебел с предмет на доставките строителни материали - цимент, теракол, гипс, тухли и др. поради липса на реална доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Този си извод съдът е обосновал с липсата на каквито и да било доказателства за предаване на стоката, транспортирането или съхраняването и, които да сочат че издателят на фактурата е прехвърлил правото на собственост върху стоките на жалбоподателя, както и с обяснението на доставчика, депозирано по време на данъчната ревизия, че не е издавал фактури на жалбоподателя, не му е доставял стоки, поради което и не е осчетоводил процесните фактурите, налични единствено при жалбоподателя. Фактът, че жалбоподателят е извършил строително - монтажни работи/СМР/, в които е вложил и строителни материали, не доказва, че е получил тези строителни материали от ЕТ "Евристрой - Емил Башев", гр. Джебел, както и не е доказано, че в тези СМР са вложени съответстващи по вид и количества на фактурираните материали. Изводите на АС - Пловдив са обосновани и материалноправно законосъобразни. Обясненията на вписания като издател на фактурите са годно доказателствено средство в данъчната ревизия съобразно чл. 57 ДОПК. Не отговаря на събраните по делото доказателства, твърдението на касатора, че фактурите са издадени от сина на лицето, действащо като едноличен търговец, който е упълномощен да го представлява. Единственото представено пълномощно по делото, издадено от Емил Башев, действащ като ЕТ "Евристрой - Емил Башев е за ЕТ "Арда - Фьодор Малинов" и то е за представителство единствено пред административните органи, не и в търговската дейност. Освен очевидната разлика във фамилните имена на двамата търговци, следва да се отбележи, че упълномощеният е само с три години по-млад от упълномощителя и не би могъл да е негов син. При установения факт, че вписаният като издател на фактурите не е прехвърлил вещно право на собственост върху описаните във фактурите строителни материали, е ирелевантно дали жалбоподателят е вложил в СМР същите по вид и количество строителни материали, което също не е установено по безспорен начин, тъй като видно от заключението на вещото лице голяма част от извършените СМР са скрити. Изводът на съда, че без наличие на облагаема доставка на стока, изразяваща се в прехвърляне на вещни права върху стоката от посочения като доставчик във фактурата, право на приспадане на данъчен кредит не се поражда за получателя по фактурата, е съобразен с нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение не може да бъде присъдено, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт пред ВАС и освен това целият дължим размер юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е присъден от първата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1