Решение № 2717 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2015 г.

ВАСVII отделение10.03.2016 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 2427 от 13.11.2014 г. постановено по адм. дело № 1898 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив и решение № 293 от 18.02.2015 г. постановено по адм. дело № 1898 по описа за 2014 г. на АС - Пловдив. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Емили 1881" ООД срещу заповед № РД-09/3585-568 от 16.06.2014 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА "Емили 1881" ООД, ЕИК 200212496, с адрес гр. Пловдив, ул. "Полковник Бонев" 20, ет. 4, да заплати на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив направени по делото разноски в размер на 600, 00 лв. (шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2717 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от "Емили 1881" ООД срещу решение № 2427 от 13.11.2014 г. постановено по адм. дело № 1898 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09/3585-568 от 16.06.2014 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив и срещу решение № 293 от 18.02.2015 г. постановено по адм. дело № 1898 по описа за 2014 г. на АС - Пловдив, с което е отхвърлена молбата на дружеството за допълване на решение № 2427 от 13.11.2014 г. постановено посоченото административно дело. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решенията са нищожни, недопустими и незаконосъобразни, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че с решението, с което е отхвърлена жалбата му срещу административния акт, съдебният състав е тълкувал влязло в сила решение на друг съдебен състав, което е недопустимо и неправилно. Ако се допусне някакво тълкуване, то е дали действията на административния орган са в изпълнение на предходното съдебно решение. С решението на практика се отнема изпълнителната сила на предходното влязло в сила решение. Новата проведена процедура от административния орган е нищожна, поради противоречие със съдебно решение и следва да бъде обявена нейната нищожност, а органът следва да бъде задължен да изпълни предходното съдебно решение и да продължи процедурата по конкурса от там откъдето е постановено. Сочи, че решението, с което е отхвърлена молбата му за допълване на постановеното по делото съдебно решение, е немотивирано и неразбираемо и води до застрашаване на неговите права и интереси, а направените в него изводи противоречат на закона. Прави искане решенията да бъдат отменени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директорът на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби по съображения изложени в писмен отговор и в писмено становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваните съдебни решения, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. С решение № 2427 от 13.11.2014 г. постановено по адм. дело № 1898 по описа за 2014 г. на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Емили 1881" ООД срещу заповед № РД-09/3585-568 от 16.06.2014 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив, с която е открита процедура по провеждане на публично оповестен конкурс с тайно наддаване за отдаване под наем на павилион с площ 42 кв. м., находящ се в двора на гимназията и дружеството е осъдено да заплати на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив сумата от 300,00 лв., представляваща направени по делото разноски. С решение № 293 от 18.02.2015 г. постановено по адм. дело № 1898 по описа за 2014 г. на АС - Пловдив е отхвърлена молбата на "Емили 1881" ООД за допълване на решение № 2427 от 13.11.2014 г. постановено посоченото административно дело. За да достигне до този резултат си съдът е изложил, че с влязло в сила съдебно решение постановено по административно дело № 3437 от 2012 г. на АС - Пловдив, образувано по жалба на "Емили 1881" ООД, е отменено решение № 1 от 08.08.2011 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив, с което ЕТ "ТОТ - 2222 - Тошо Тодоров" е обявен за класиран на първо място за наемане на следния недвижим имот: павилион (метален) с площ 42 кв. м., ситуиран в южната част на двора на гимназията до общежитие към ЕГ "Пловдив" и преписката е изпратена на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив, за продължаване на административната процедура по провеждане на процесния публично оповестен конкурс с ново назначаване на комисия в съответствие с чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 91, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ/Наредбата) и решение № 171, взето с протокол № 15 от 27.05.2010 г. на Общински съвет Пловдив и при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закон. С оспорената заповед № РД-09/3585-568 от 16.06.2014 г. на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета (ППЗНП), във връзка с решение № 942 по адм. дело № 3957/2012 г. на АС - Пловдив и във връзка с писмо изх. № 14Х210-1 от 09.06.2014 на председателя на Общински съвет гр. Пловдив е открита процедура по провеждане на публично оповестен конкурс с тайно наддаване за отдаване под наем на павилион 42 кв. м, находящ се в двора на гимназията; определен е състава на комисия за провеждане на конкурса; разпоредено е публично оповестеният конкурс за отдаване под наем да се проведе въз основа на конкурсна документация, изготвена и приета от комисията до 23.06.2014 г.; развити са други хипотези във връзка с конкурсната процедура. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че "Емили 1881" ООД е участвало в последващата (след съдебното решение по административно дело № 3437 от 2012 г. на АС - Пловдив) конкурсната процедура. Независимо от това съдът е приел, че жалбата на дружеството не е недопустима, доколкото по административно дело № 1883 от 2014 г. на АС - Пловдив е била разгледана молба от "Емили 1881" ООД, по реда на чл. 306, във връзка с чл. 304 от АПК, с наведени твърдения за неизпълнение на съдебно решение. При така установеното съдът е приел, че предходното съдебно решение създава задължения за административния орган по тълкуването и прилагането на закона при провеждането на спорния конкурс, но само в рамките и в случай на провеждане на такъв. Приел е, че съдебното решение не се разпростира върху сферата на оперативна самостоятелност на административния орган, включително и върху преценката за това дали и кога да се провежда такъв конкурс. Поради това е достигнал до извод, че обявяването на нов конкурс е право на преценка на административния орган и не е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. По направеното искане за допълване на съдебното решение, с искане да се посочи, дали оспорената заповед освен, че е незаконосъобразна е и нищожна, съдът е посочил, че при извършената проверка на заповедта, имплицитно е извършил проверка относно нейната нищожност. При проверката не е констатирал наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт като нищожен. Посочил е, че при отсъствие на основни недостатъци засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа - издател, актът не е засегнат от такива съществени пороци, които да обусловят неговата недействителност. Поради това искането за допълване на решението е неоснователно. При тези данни Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваните съдебни решения са недопустими, предвид следните съображения: Абсолютна процесуална предпоставка за търсене на съдебна защита е наличието на правен интерес, който съгласно чл. 15, ал. 2 от АПК следва да е личен, пряк и непосредствен. В настоящия случай жалбоподателят не е доказал правен интерес от оспорването на заповед № РД-09/3585-568 от 16.06.2014 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов" гр. Пловдив. Видно от регламентацията в НРПУРОИ всички действия по провеждането на публично оповестен конкурс се извършват след откриване на конкурса и назначаване на комисия по чл. 94, ал. 1 от НРПУРОИ, именно от назначената от органа комисия. Съгласно чл. 96 от НРПУРОИ след назначаването си комисията изготвя конкурсна документация. Въз основа и в съответствие с утвърдената документация, комисията обявява конкурса (чл. 98, ал. 1 от НРПУРОИ), като обявата съдържа информация за неговия предмет, цената на книжата, размера на депозитната вноска, дата и място на провеждане, адрес и телефон за информация и други данни - чл. 98, ал. 2 от НРПУРОИ. Самият жалбоподател твърди, че е узнал за обявения конкурс на 01.01.2014 г. от обява, публикувана във вестник "Марица", но липсват данни същият да е закупил конкурсна документация, съответно - да е подал документи за участие в конкурса до изтичане на посочения в обявата срок (07.07.2014 г.). "Емили 1881" ООД не фигурира в регистъра за допускане на участниците в конкурса изготвен от изготвен от конкурсната комисия, съдържащ участниците подали предложения. Дружеството не може да обоснове правния си интерес от участието си в процедурата, приключила с отмененото решение № 1 от 08.08.2011 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов" гр. Пловдив, тъй като не би могло да се възползва от предходното подадено от него предложение. Съгласно регламентацията в НРПУРОИ, подаването на ново предложение за участие, в съответствие с изготвената от комисията нова конкурсна документация, е етап последващ етапа на назначаване на комисията по чл. 94, ал. 1 от Наредбата. Липсват данни и твърдения, че "Емили 1881" ООД е лишено от възможност за участие в конкурса, че приетата от комисията документация ограничава правото му на участие, че както и че то продължава да има намерение да участва в конкурса. Ето защо дружеството не е доказало, че административният акт непосредствено и обективно нарушава или застрашава негови права или законни интереси и не може да се приеме, че той го "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Предвид изложеното, решаващият съд неправилно е приел, че за дружеството е налице правен интерес от оспорване на заповед № РД-09/3585-568 от 16.06.2014 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов" гр. Пловдив. Липсата на правен интерес от оспорване на заповедта, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно, предвид нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционните съдебни актове - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваните решения следва да се обезсилят, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на решенията е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, наведени в касационната жалба. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно, поради което "Емили 1881" ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 600, 00 лв. (шестстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид факта, че същото е в посочения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата минимален размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

2