Решение № 167 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9901/2025 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Й. Г., чрез адв. П. Бозов, против решение 20031 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело 11480/2024 г. по описа на Административен съд София град(АССГ), в частта с която не е уважен изцяло предявения размер на иска за неимуществени вреди. С решението АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени в размер на 1000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразното задържане със заповед за задържане на лице с рег. 230зз-142 от 6.2.2023 г., издадена от полицай при 09-то Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2024 г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлил исковата претенция за разликата до 5000 лева. Също така, СДВР е осъдена да заплати на С. Й. Г. направените по делото разноски в размер на 210 лева. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е определил размера на присъденото обезщетение, поради и което моли същото да бъде увеличено като бъде изцяло уважена исковата претенция. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител юрк. Алипиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е уважил частично иска на С. Й. Г., предявен против Столична дирекция на вътрешните работи с твърдения, че е понесла неимуществените вреди, изразяващи се в ограничено придвижване, както и стрес, унижение, психически дискомфорт; нравствени, емоционални и психически терзания; уронен е престижа й в обществото, загуба на доверие в правозащитни институции и т.н. Посочено е, че същите са претърпени вследствие на задържане със заповед за задържане на лице с рег. 230зз-142 от 6.2.2023 г., издадена от полицай при 09-то Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. Заповедта е оспорена от Г. пред Софийски районен съд, който с решение 1295/14.03.2024 г., постановено по НАХД 3360/2023 г. е отменил горепосочената заповед (обявил е за незаконно задържането), и с решение 20680/21.10.2024 г., постановено по КАНД 5680/2024 г. по описа на Административен съд София - град решението на районния съд е оставено в сила. В исковата молба се поддържа, че в следствие на задържането на С. Й. Г. на 06.02.2023 г., тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, силен стрес, притеснения неудобства, накърнен авторитет, ограничение на свободата на движение на ищцата. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства, като за изясняване на обстоятелствата по иска са разпитани и двама свидетели. Въз основа на установеното съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на заповед за задържане на лице с рег. 230зз-142 от 6.2.2023 г., издадена от полицай при 09-то Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. АССГ е счел, че самият факт на незаконосъобразно задържане на С. Й. Г., както и невъзможността за свободно придвижване и поставянето й в изолирана среда, предполага настъпването на дискомфорт, притеснение и неудобства, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. При определяне размера на обезщетението съдът преценил понесените от ищцата неимуществени вреди, посочвайки, че исковото производство за обезщетяване не следва да се превръща в източник за обогатяване. Изложено е, че Г. действително е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и стрес, но по делото не е доказано това състояние на ищцата да е било трайно или по някакъв начин да се е отразило на професионалния/личния й живот. Така, съобразно чл. 52 ЗЗД, исковата претенция е уважена до размер от 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за задържане, като в останалата ѝ част до 5000 лева е отхвърлена. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт заповед за задържане на лице с рег. 230зз-142 от 6.2.2023 г., издадена от полицай при 09-то Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. От незаконосъобразното задържане в продължение на няколко часа (от 14,35ч до 16,40ч) за ищцата реално са настъпили неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Правилно и обосновано съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди. За да уважи частично иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Действително, от самия акт на незаконосъобразно задържане Г. е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание. Посегателството върху свободата, каквото е задържането без законово основание, несъмнено поражда неимуществени вреди, но съдът е съобразил краткият период на задържане, интензитетът на болките и страданията, социално-икономическите условия в страната, относими към исковия период, поради което определеното обезщетение в размер на 1000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е изцяло съобразено и с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобни случаи. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника - СДВР за присъждане на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение