Решение № 10758 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16382/2010 г.

Решение № 10758 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16382/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора против решение № 358/12.11.2010 г. по адм. дело № 193/2010 г. на Административен съд - Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Търговско стопанска кооперация "РИК" - гр. Казанлък счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като прецени оплакванията и становищата на страните, заключението на представителя на прокуратурата и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 358/12.11.2010 г. по адм. дело № 193/2010 г. Административен съд - Стара Загора е отменил постановление от 22.04.2010 г. за обявяване съществуване на трудово правоотношение между ТСК "РИК" гр. Казанлък и Васил Ненков Василев, считано от 4.01.2010 г., издадено от старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора по реда на чл. 405а от КТ. За да уважи оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е установено, че към момента на проверката лицето Васил Василев е работило по граждански договор за предоставяне на консултантска услуга, с уговорени възнаграждение, начин на плащане, вид на услугата и срок за извършване с ТСК "РИК" гр. Казанлък. Липсват факти за постоянно работно място, определено работно време, уговорени почивки, отпуски и други условия. Дейността на Василев е била свързана с даване на консултации на технологията и качеството на продукцията през различни периоди от време при поискване от страна на възложителя. Предвид полаганите грижи за свой близък в писмено заявление до съда и контролните органи лицето изрично е заявило, че не желае да упражнява консултантската си дейност по трудов договор. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 405а от КТ сочи, че когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а с постановлението се определя и началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да се приеме наличието на трудово правоотношение към момента на установяването то трябва да съществува, т. е. към този момент да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място и с определено работно време Като се е позовал на липсата на данни за предоставяне на работна сила (договаряне на работно място, трудова дисциплина, и др. характерни за длъжността функции), административният съд законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 2 от КТ за уреждане на правоотношенията между ТСК "РИК" гр. Казанлък и Васил Ненков Василев като трудови. Фактическите констатации на Старозагорския административен съд са съобразени с установените по делото правнозначими факти и сочат неосъществяване на трудови функции от Васил Василев към момента на проверката на инспекторите на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора в кооперацията. Обосновано са ценени събраните по делото гласни доказателства и изявленията на заинтересованото лице, които подкрепят направения извод, че към момента на проверката Василев, не е работил на машините, не е бил в работно облекло, не е договорил работно време, почивки и отпуски, не е бил запознат с безопасността на труда и трудовата дисциплина. При липсата на доказателства, че лицето е изпълнявало работа с определени трудови функции, място на работа и работно време, срещу което да се дължи трудово възнаграждение в определен размер, не може да се приеме, че е възникнало трудово правоотношение. Съобразявайки гореизложеното, първоинстанционният съд е приложил точно разпоредбата на чл. 405а от КТ. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице твърдяните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение