Решение № 7367 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма "Интеррег V-A Румъния-България" 2014-2020 г. (Програмата), чрез пълномощник, срещу Решение 1679 от 20.12.2024 г. по адм. дело 409/2024 г. на Административен съд Видин. С обжалваното решение е отменено негово Решение РД-02-14-1255 от 26.07.2024 г., с което на Сдружение Агенция за регионално развитие и бизнес център Видин е определена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по Договор ROBG 399-05 от 15.05.2019 г. с изпълнител НИБ-А-Консулт ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 5 от Постановление 160 на МС от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016 г.) във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирано като нередност по т. 2, б. а от Приложение 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Националния орган по Програма "Интеррег V-A Румъния - България" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита за неправилни и правно необосновани изводите на съда, че постановеното от НО решение за определяне на финансова корекция на бенефициера - Сдружение Агенция за регионално развитие и бизнес център Видин е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че процесният административен акт, независимо от прилагането му към представената на съда административна преписка на хартиен носител, е създаден като електронен документ по смисъл на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и е подписан с квалифициран електронен подпис. Касаторът сочи, че доколкото създаденото като електронен документ решение за определяне на финансова корекция чрез средствата на внедрената в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, административна информационна система (АИС), осъществяваща вътрешния документооборот на електронни документи, създадени в резултат на административната процедура по администриране на нередност, доказано е регистрирано с РД-02-14-1255 от 26.07.2024 г. в АИС, то същото има достоверна дата, поради което и не е налице липса на изискуемия по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, реквизит на акта. В допълнение посочва, че констатациите на съда за липса на номер и дата на акта са необосновани и противоречащи на постановения от него диспозитив на съдебното решение, тъй като въпреки констатирана липса на номер и дата, последният е отменил административният акт с конкретен номер и дата. Счита изводите на съда за липса на изрично посочен адресат, за неправилни и правно необосновани, доколкото за съда няма съмнение кой е адресатът на оспорваното решение на ръководителя на НО, както и за самият адресат от чиято страна не е изразено каквото и да е съмнение или неразбиране на обстоятелството, че е адресат на решението за определяне на финансова корекция. Сочи за неясни и неправилни твърденията на съда и за неяснота относно размера на определената финансова корекция, тъй като в диспозитива на акта изрично и ясно е посочено, че финансовата корекция е в размер на 100 % от допустимите разходи, финансирани със средствата на ЕСИФ по Договор ROBG 399-05 от 15.05.2023 г. с изпълнител НИБ-А-Консулт ЕООД, на стойност 13 403, 00 лв. с ДДС, като е посочено и че от стойността на договора следва да бъде изваден собствения принос на бенефициера в размер на 2 % (допустимите разходи без собствения принос са в размер на 13 134, 81 лв. с ДДС). В заключение касаторът счита, че решението е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите по закон реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част и възможност за обжалването му. По отношение на изводите на съда за материална незаконосъобразност на административният акт, сочи, че в същия ясно е посочено, че нарушението се квалифицира като нередност по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която нередност кореспондира с изложените фактически и правни основания, като в част II Становище на Националния орган на Програмата от административния акт е посочено изрично, че констатираното нарушение представлява нередност по т. 2, б. а от Приложение 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Сочи, че посочването на Приложение 2, вместо на Приложение 1 се дължи на техническа грешка и не опорочава иначе ясната воля на НО по отношение на направените констатации, които са били ясни и за бенефициера, видно от възражението му. Твърди, че противно на изводите на съда, релевантен за квалифицирането на констатираното нарушение като конкретна нередност по някоя от хипотезите на Приложение 1 е датата на започване на административното производство по администрирането на постъпил сигнал за нередност. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност, в случай че ответната страна е поискала присъждане на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, ако същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на СЕС по дело C-438/22. Ответникът по касационната жалба Сдружение Агенция за регионално развитие и бизнес център Видин, чрез пълномощник, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 31.07.2018 г., въз основа на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 81852/17.07.2018 г., между Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния, в качеството му на управляващ орган на Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България и Агенция за регионално развитие и Бизнес Център - Видин, като водещ бенефициер, е сключен Договор за субсидия от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на обща допустима стойност 497 763, 43 евро, от които 423 098, 90 евро от ЕФРР, 64 704, 29 евро съфинансиране от държавните бюджети и 9 960, 24 евро собствен принос от партньорите. На 28.08.2018 г., между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, като НО по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България" 2014 2020 г. Агенция за регионално развитие и Бизнес Център - Видин, като партньор, е сключен административен договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния- България" 2014-2020 г. с peг. РД-02-29-296 от 28.08.2018 г. На 10.01.2019 г. Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" е сключил с Николас - Ц ЕООД, Договор за доставка ROBG-399-02 с предмет: Изработка и доставка на брандирани тениски по проект Драконови лодки, код на проекта: ROBG- 399, финансиран по Програма Интеррег V-A Румъния - България, на стойност 25 272, 00 лв. с ДДС. В изпълнение на сключените договори Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" е публикувало публична покана за избор на изпълнител, с предмет: Изготвяне на рекламни материали, както следва: 1. Подготовка и отпечатване на брошура А4, пълноцветна, 20 страници на български език 2000бр.; 2. Подготовка и отпечатване на дипляна А4 двустранна на български и английски език, 135 гр. 2000 бр.; 3. Подготовка и отпечатване на транспарант с визуализация тип Рол - ъп с размери 80/200 см. 3 бр.; 4. Подготовка и отпечатване на плакати А3, пълноцветни, 130 гр. 500 бр.; и 5. Подготовка и отпечатване на грамоти А3, пълноцветни, 300 гр. 1800 бр. На 15.05.2019 г. Сдружение Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин е сключило Договор за услуга ROBG-399-05 с НИБ-А-Консулт ЕООД с предмет Изготвяне на рекламни материали по проект Драконови лодки, код на проекта: 399, съфинансиран по Програма Интеррег V-A Румъния - България, на стойност 13 403, 00 лв. с ДДС. На 04.07.2024 г. Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" е уведомено за констатирани нарушения и предстоящо определяне на финансова корекция. На 15.07.2024 г. бенефициерът е представил възражение. На 26.07.2024 г., с Решение РД-02-14-1255, ръководителят на НО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с § 5, т. 4 и § 70 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ, е определил на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" финансова корекция в размер от 100 % от засегнатите допустими разходи по Договор ROBG-399-05 от 15.05.2019 г. с с НИБ-А-Консулт ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 5 ПМС 160/2016 г. във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, квалифицирано по т. 2, б. а от Приложение 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство е представена Заповед РД-02-14-564 от 29.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Националния орган по Програма "Интеррег V-А Румъния България 2014 2020". Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, от формална страна в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай в издадения от ръководителя на НО административен акт, липсват някои от задължителните императивни изисквания посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. Обосновал е изводи, че от една страна обжалваното решение няма номер и дата на неговото издаване, в нарушение на т. 8 на чл. 59, ал. 2 АПК, като фактът, че на допълнителен лист е посочен номер и дата на решението, не санира обстоятелството, че такива липсват в съдържанието му. От друга страна според съда, от НО не е спазено изискването, посочено в т. 3 на същата разпоредба, а именно посочването на адресат на акта, доколкото никъде не е посочено, че Сдружение Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин е адресат на този конкретен акт, тоест че точно той трябва да понесе финансовата корекция. Съдът е приел също и че, определената финансова корекция не е ясно определена по размер, тъй като в разпоредителната част на акта липсва изрично посочване, че финансовата корекция е 100 % от сумата 13 134, 81 лв. с ДДС в нарушение на т. 5 на чл. 59, ал.2 АПК и е допълнил, че също така нито от фактическата обстановка се разбира дали сумата е изплатена (и то коя сума) и следва да се възстановява от непосочения адресат или следва да не се верифицира при последващи искания за плащане. Предвид посоченото, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на административния акт, НО е допуснал нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 3, т. 5 и т. 8 АПК, което е достатъчно основание за отмяната му. Въпреки наличието на предпоставки за отмяната на акта, съдът е обосновал изводи и по отношение на материалната законосъобразност на същия, като е приел, че твърдяното за осъществено от бенефициера нарушение неправилно е квалифицирано като нередност по т. 2, б а от Приложение 2, тъй като договорите с изпълнителите и по конкретно договорът, по който е определена финансовата корекция от ръководителя на НО, са сключени при действието на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., а именно в първоначалната й редакция, съгласно която нарушение по т. 2, б. а от Приложение 2, не съществува. Първоинстанционният съд е приел, че към датата на сключване на договорите, относимото приложение към чл. 2, ал. 1 от Наредбата е Приложение 1, а не Приложение 2, както неправилно е приел НО, като е допълнил, че дори и да се приеме, че става въпрос за Приложение 1, то относимата редакция към договора с определена финансова корекция отново не е тази, която е приложена в обжалвания административен акт. Счел е за неоснователни доводите на бенефициера за изтекла погасителна давност, като е обосновал подробни изводи позовавайки се на относимата нормативна регламентация и установената съдебна практика по този въпрос, че погасителната четиригодишна давност е неприложима. Въз основа на горното, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно като краен резултат. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция. На първо място е необходимо да се посочи, че изводите на първоинстанционният съд за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй като административният акт не съдържа номер и дата на издаване, са неправилни. По делото е безспорно установено, че обжалваният административен акт е подписан с квалифициран електронен подпис и представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). При издаването на електронен документ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Не се спори, че съставеният електронен документ съдържа електронно изявление, поради което изводите на първоинстанционния съд за нарушаване на формата на административния акт са неправилни. Налице са специални норми, уреждащи съдържанието на електронните документи, които в случая първоинстанционният съд не е взел предвид. Неправилни са и изводите на първоинстанционният съд, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като в разпоредителната част на същия, не се съдържа конкретно идентифициран адресат на акта. От данните по делото е видно, че името на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център Видин" действително не фигурира в разпоредителната част на обжалваното решение, но изрично е посочен проекта, договора и изпълнителя по договора, върху който се определя финансовата корекция. Изложените в мотивите на акта факти са относими към договора за услуга, сключен от страна именно на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център Видин" с НИБ-А-Консулт ЕООД. От представените доказателства по преписката за издаване на акта може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че именно сдружението се явява единствен адресат на акта, като на него е дадена възможност за възражения с Писмо 99-00-3-79-