Решение № 15346 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2014 г.

Решение № 15346 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас срещу решение № 163/4.02.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 588 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 201201579/21.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас. Оплакванията на касатора са за необоснованост и противоречие с материалния закон на съдебния акт. Според него е доказано осъществяване на ВОП от ревизираното лице, като условие за възникване на задължението му за обратно начисляване на ДДС, чието неизпълнение е поправено с начисляването на данъка с РА и установяването на задължение за закъснителна лихва. Оспорва се и частта от решението за разноските. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Алфа фарм" ЕООД, чрез повереника си адв. Чечова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на "Алфа фарм" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 87 458.63 лева за данъчни периоди м. 11 и 12.2009 г. и за лихви за забава в размер общо 25 720.49 лева. РА е постановен при нова ревизия след отмяна по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК на предходния ревизионен акт. Органите по приходите са начислили ДДС на основание чл. 84 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, като са приели, че РЛ е получател по ВОП от гръцкото дружество KPEATEMПOPIH EANOHE AE TYPO - MEAT AE по 4 бр. фактури с предмет 64 113 кг замразено свинско месо и 6 853 кг замразени джолани на обща стойност 223 584.44 евро. Ценена е информация, постъпила от гръцката данъчна администрация по реда на административното сътрудничество, според която гръцкият търговец е декларирал ВОД по фактура № 19/31.10.2009 г. на стойност 59 665,50 EUR, фактура № 21/29.11.2009 г. - 60 006.53 EUR, фактура № 22/18.12.2009 г. - 52270,05 EUR и фактура № 23/19.12.2009 г. - 51642,36 EUR; плащането е направено чрез АТТICА ВАNК; транспортът на стоките е извършен съгласно СМR от български превозвач. Към отговора на гръцката администрация са приложени 4 бр. инвойси, 4 бр. гръцки товарителници и 4 бр. вносни бележки за внесени в брой суми в банка АТТICА ВАNК, 4 бр. международни товарителници - СМR, в които в кл. 16 за превозвач е поставен кръгъл печат на "Алфа фарм" ЕООД - Сливен, а в кл. 23 освен кръглия печат на "Алфа фарм " ЕООД - Сливен е вписан регистрационен номер на товарен автомобил с полуремарке № СН9727НС/СН1666ЕЕ, собственост на жалбоподателя, в кл. 24 са поставени подписи и не са посочени мястото и датата на разтоварване, както и печат на получателя. Макар служителят в дружеството на длъжност шофьор да е отрекъл да е извършвал превоз на датите на международните товарителници, да ги е подписвал, както и да е нареждал плащанията в гръцката банка и да липсва потвърждения за пътувания на тези дати от администрацията за граничен контрол, крайният извод на ревизиращия орган е за извършено ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени РА, съдът е оценил абсурда на извършеното от администрацията доказване с отрицателни факти. При открито от него производство по оспорване на доказващите ВОП писмени доказателствени средства /ЧМР, квитанции за получени суми и товарителници/ е ценил заключението на графическата експертиза, според което тези документи не са подписани от никой от работещите в дружеството. Така е изключил автентичността им и доказателствената им стойност за установяване на получаването на стоките. Като релевантно за спора е определил получаването на стоките по конкретните фактури, а не наличието на предходни търговски отношения и действията или бездействията на получателя по получени преди това ВОП. С решението са възложени на ответника разноските по производството в размер 6 750 лева. Според съда не съществуват основания да се намали платеното адвокатско възнаграждение в размер 6 500 лева. Решението е правилно. С арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на приходната администрация е да проведе пълно доказване на правно релевантните факти, пораждащи установеното с РА публично задължение. При твърдение за осъществено ВОП в обсега на доказването се включват установяването на качествата ДЗЛ на доставчика и на получателя /вж. чл. 2, § 1, б. i от Директива 2006/112/ЕО; по противоречащите на Директивата чл. 13, ал. 1 и чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставчикът и получателят следва да са регистрирани за целите на ДДС ДЗЛ/ и възмездното придобиване на стоки на територията на страната изпратени от територията на друга държава членка /така цитираната разпоредба от Директивата и чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/. ВОП е обратната страна на вътреобщностната доставка на стоки по чл. 138 от Директивата. Като всяка доставка на стока нейното съдържание е прехвърлянето на материална вещ от едно лице на друго с овластяването на получателя да се разпорежда фактически с нея като собственик /арг. от чл. 14, § 1 от Директивата/. В случая не е доказано "Алфа фарм" ЕООД да е придобило правото да се разпорежда с процесните стоки като собственик. При успешно проведеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство оспорване на автентичността на международните товарителници, товарителниците и квитанциите за платени суми, тези документи следва да се изключат от кръга на доказателствата - чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Без тях не съществуват доказателствени източници за получаването на стоките. Не се основава на процесуалните и логическите правила очакването на касатора да се направят изводи във вреда на данъчния субект от двойното отрицание - недоказаното непреминаване от притежавания от Алфа автомобил през границата с Гърция в дните на спорните доставки. Всъщност тежестта да установи положителния факт на преминаването като индиция за ВОП е на администрацията. Не е аргумент за законосъобразност на РА безспорният факт на опущения на Алфа при документирането на предходни ВОП от същия гръцки търговец. Както сочи касаторът, липсва счетоводно отразяване при РЛ на плащане по твърдяните ВОП, което е съображение против позицията за получени от друга държава членка стоки, щом има доказателства за плащане по издадените от гръцкото дружество фактури. Правилно съдът е оценил фактическата и правна сложност на делото, за да определи като съобразено с нея възнаграждението на повереника на жалбоподателя. Основателен е отказът му да го намали. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение