Решение № 3730 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Громико, гражданин на Руската Федерация, чрез адв. Т. Патаринска, против решение 1144 от 31.07.2023г., постановено по адм. дело 1463/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение 9502/02.06.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за произнасяне по същество за отмяна на оспореното решение на органа. Счита за доказани предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В съдебно заседание, касаторът поддържа доводите и исканията в жалбата. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Георгиева, устно в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано и правилно, поради недоказаност на предпоставките за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по постъпила жалба от Д. Громико, гражданин на Руската Федерация, против решение 9502/02.06.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят Д. Громико, е роден на [дата]. в гр. Уфа, Русия, гражданин на Руската Федерация, руснак по народност, [вероизповедание], разведен; завършил военноинженерна школа и отслужил редовна военна служба като офицер-лейтенант. Според информацията от проведеното с кандидата интервю, майка му е украинка, а баща му е от Беларус, но е записан като руснак, независимо, че не се определя като руснак. Същият е напуснал легално Русия през м. 10. 2021 г., като е заминал за Полша, после за Чехия, след което отново се е върнал в Полша, след това заминал за Германия, оттам за Турция и от Турция през м. май 2022г. е пристигнал легално в България, където притежава имоти в гр. Варна и има регистрирани търговски дружества със седалище в гр. Варна. Кандидатът е мотивирал молбата си за закрила с психическото напрежение, което изпитвал в страната му на произход, породено от съществуващата политическа обстановка; с опитите да му бъде отнет бизнеса, а така също посочва, че в края на м. ноември 2021г. е получил /чрез роднини/ повиквателна да се яви на 03.12.2021г. във военно окръжие, като е бил уведомен, че ще бъде извикан запас за три месеца, което е породило опасения, че ще бъде изпратен да воюва срещу Украйна. Поддържа твърдения за несъгласие с политическата система и разпространената корупция в Русия, както и с войната срещу Украйна, което изразявал чрез множество публикации, вкл. в социалните мрежи. В съдебното производство са приети Справка от дирекция Международна дейност на ДАБ при МС с вх. ЦУ-829/15.06.2023г. относно актуалната ситуация в Руската федерация, Повиквателна Серия КК 70, изпратена до лейтенант . Громико, с която е поканен да се яви на 03.12.2021 г. в 09.00 ч. в районен/градски военен комитет в гр. Кореновск, относно въпроси за военната регистрация; правно становище от адвокат, представляващ интересите на жалбоподателя, с данни за това, че последният се е обърнал към него за правна помощ, защото е станал жертва на измамни атаки от група хора, като се е сблъсквал с тенденциозността на правоохранителната система, а проточилото се с години наказателно правонарушение не е намерило своето законно и справедливо разрешение, както и за това, че Громико през 2023 г. е потърсил правна консултация с друг адвокат, свързана с потенциална правна оценка на редица негови действия в Интернет пространството, публичното пространство и конкретно с информация в социалната мрежа "Вконтакте", публикации на хартиен източник, съдържащи критика към сегашното правителство и осъждане на Специална военна операция и съответно каква би била правната оценка на тези факти от правоприлагащите органи на Руската Федерация според действащото законодателство; извадка от Федерален закон 538-FZ от 30.12.2020 г. "За изменение на чл. 128. 1 от Наказателния кодекс на Руската Федерация" за престъплението клевета в Интернет. Съдът е възпроизвел мотивите в оспореното пред него решение, с които органът е отказал предоставянето на искания статут на жалбоподателя, а именно: че твърденията му за несъгласие с разпространената корупция в Русия и опита да му бъде отнет бизнеса, са проблеми от криминален характер, които не попадат в предметния обхват на ЗУБ; че не е доказано политическо преследване спрямо него в Русия, а и анализът на бежанската му история показва, че такова не е осъществено; че изпращането на повиквателни за запас е нормална практика в голяма част от страните по света и не сочи на заплаха за живота на кандидата, с оглед на които е направен извод, че чужденецът не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като не се установява заявените твърдения и притеснения за живота и сигурността на руския гражданин в страната му на произход да са относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Визирани са и основанията на органа за отхвърляне на молбата на Громико за хуманитарен статут, според които същият не е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, а е напуснал страната си легално; че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, страната не е в състояние на въоръжен конфликт, което е обсъждано във връзка със справка на Дирекция Международна дейност" на ДАБ-МС, с доводи за това, че не се установяват и разширенията, дадени в Тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, с оглед на които констатации е прието, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на кандидата по чл. 9 от ЗУБ. При горните доказателства и мотиви на органа, съдът с обжалваното решение, отхвърля жалбата на Д. Громико против оспореното решение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в обжалвания административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Изцяло възприема изводите на органа за отсъствие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, които изводи счита за обосновани и законосъобразни. Съдът сочи, че липсва основния елемент на фактическия състав, за да бъде прието, че следва да се предостави убежище на бежанец и хуманитарен статут на Громико доказателства, че е бил преследван, поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Приети са за недоказани твърденията на жалбоподателя за това, че е преследван поради различната си гражданска позиция и несъгласието си с официалната политика, както и с войната и военните действия срещу Украйна, включително когато е изразявал това свое мнение в Интернет пространството и в публикации в социални медии; че са му били извършвани многократни проверки; че срещу него са били образувани множество административни дела и наказателна преписка; че официалните власти в РФ предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи недоволство от политиката на президента. С липсата на горните данни е обоснован извод, че опасенията на жалбоподателя от преследване са неоснователни и че за него не съществува опасност да бъде задържан и репресиран, в случай че се завърне в страната си на произход. Отрича се наличието на действия на преследване по см. на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, а представената повиквателна е преценена като установяваща само вероятност за жалбоподателя да бъде мобилизиран и да се озове насред реални бойни действия. Горното е коментирано като опасения, които се считат за недостатъчни, за да се направи извод, че е налице реална заплаха от преследване, респ. че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец поради хипотетичната вероятност от мобилизиране. С оглед данните в справката за актуалната ситуация в Руската федерация за липса на масова военна мобилизация и според съставите за военни престъпления в Наказателния кодекс на Руската федерация, които се считат за неотносими към поведението на жалбоподателя, съдът е приел, че не са налице хипотезите на § 169 и § 170 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН. С отсъствието на доказателства за горните обстоятелства, съдът е отрекъл и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя по чл.9 от ЗУБ. Прието е, че същият не е обект на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, например изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Крайният извод е, че жалбоподателят не желае да се върне в Русия, поради икономически причини и такива от битов и личен характер, които са извън предметния обхват на ЗУБ, въз основа на който е отхвърлена жалбата му срещу решението на заместник председателя на ДАБ, преценено като законосъобразно. В касационното производство, като доказателство са приети представени от жалбоподателя в заверени преводи, копие от Повиквателна Серия КК 3, изпратена въз основа на Закона на РФ за военно задължение и служба, до лейтенант Д. Громико, с която е поканен да се яви на 29.05.2023 г. в 09.00 ч. във военен комисариат в гр. Кореновск, относно въпроси за военната регистрация, както и от Указ на президента на РФ от 18.02.2022г. за набор на граждани на РФ от резерва за военно обучение през 2022г., издаден в съответствие с федералните закони от 31 май 1996г. 61-ФЗ За отбраната и от 28 март 1998г. 53-ФЗ За военния дълг и военната служба , с който е постановено през 2022 година да се призоват граждани на РФ, които са в резерва, за да преминат военно обучение във Въоръжените сили на РФ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция констатира, че относимите за спора факти са установени в производството пред административния съд, който обаче не ги е анализирал обективно, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изводите на съда за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя не съответстват на събраните доказателства, което е довело до необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК поради следното: Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение на заместник председателя на ДАБ при МС е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ, а формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставките за предоставянето на международна закрила. Горните нарушения при издаване на оспорения административен акт не са констатирани от първата съдебна инстанция, вместо което с оспореното решение е заместена дължимата преценката на органа и са изложени аргументи, допълващи неговите мотивите. При наличните доказателствени средства, които следва да бъдат кредитирани след цялостния им анализ, е видно, че в случая са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя. Формираните изводи в обратен смисъл на административния орган и на съда са необосновани и незаконосъобразни. Съображенията са следните: Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В случая, жалбоподателят се позовава именно на нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, както правилно е приел и административният съд, тъй като видно от проведеното интервю, към момента в който е напуснал страната не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело (процес) и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално през м. 10. 2021г., като е заминал за Полша, после за Чехия, след това за Германия, оттам за Турция и от Турция е пристигнал легално в България през м. май 2022г. Междувременно чрез негови родственици са му връчени повиквателни, съгласно които е следвало да се яви първоначално на 03.12.2021г. , а с втората повиквателна на 29.05.2023г., във военен комисариат във връзка с военна регистрация, на които повиквателни жалбоподателят не се е отзовал. При провеждане на интервюто от кандидата се сочи, че не приема себе си за руснак, тъй като майка му е украинка, а баща му е от Беларус; че наред с други изброени причини за напускане на Русия, е страхът му от преследване заради множество публикации в социалните мрежи срещу официалната политика на държавата, включително срещу анексирането на територии на Украйна, а впоследствие и срещу войната против Украйна, вкл. срещу военните действия на РФ, което допълнително засилва опасенията му от преследване и евентуално от задържане ако се върне на територията на РФ. Във връзка с получените повиквателни и съществуващата в официални източници информация за започнала мобилизация, касаторът заявява отказ да воюва срещу Украйна и украинския народ, като твърди, че за него не е безопасно да живее в РФ, защото не поддържа властта. Изложените данни от кандидата не са преценени обективно въз основа на събраните доказателства и съобразно изискванията на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ, както от органа, така и от административния съд, в резултат на което констатациите за недоказаност на действия на преследване по см. на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ са необосновани и неправилни. Действително, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. Както беше посочено, от жалбоподателя не се твърди и предвид периода на напускане на страната, обективно не е възможно, той да е бил преследван в Русия поради тези свои убеждения. По делото обаче са ангажирани доказателства за външно изразяване на несъгласието му с агресивната политика на РФ и анексирането на територии на Украйна, а впоследствие и срещу войната в Украйна, в публикации в социални медии и в електронни сайтове, съответно преди и след напускането на Руската федерация, което е индиция за това, че притесненията му от преследване са основателни. Същевременно, изпращането и получаването на повиквателни за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като жалбоподателя е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. Съгласно втората повиквателна, жалбоподателят е следвало да се яви на 29.05.2023г. във военния комисариат, към който момент вече е бил обнародван указът на президента на Руската федерация, който е от 18.02.2022г. за преминаване на гражданите на РФ, които са в резерва, на военно обучение. Безспорно е, че Громико е от категорията на резервистите, тъй като е завършил военноинженерна школа и е отслужил редовна военна служба като офицер-лейтенант, а повиквателната е документът, с който според Федералния закон от 28 май 1998г., се извършва изпълнението на военната служба, в който смисъл са данните в т. 2 в Справката за актуалната ситуация в руската Федерация от дирекция Международна дейност на ДАБ с вх. ЦУ-829/15.06.2023г. От друга страна, в същата Справка се цитира закон от 28 май 2022г., с който е премахната горната възрастова граница от 40 години за служба в руската армия, т.е. и лица, навършили [възраст] възраст, какъвто е жалбоподателят, могат да служат в руската армия, както и Указ за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022г., който е последван от приемане на поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някой престъпления срещу военната служба. ДАБ в т.3 от Справката, визира законодателни промени, според които се увеличават сроковете на наказание "лишаване от свобода" за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация, както следва: за неизпълнение на заповед на началник по време на война или в условията на въоръжен конфликт, както и за отказ от участие във военни или бойни действия, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години, а при тежки нарушения до 10 години; за самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или във военно време или бойни действия - наказание лишаване от свобода до 10 години; за дезертьорство или за избягване на военна служба наказание лишаване от свобода до 10 години; за нарушаване на държавна отбранителна поръчка лишаване от свобода за срок от 8 до 10 години. Извън горното, на съда е служебно известено във връзка с други дела, че съгласно федерален закон от 14.04.2023 127-ФЗ "За изменение на някой законодателни актове на Руската Федерация", на гражданите които подлежат на призива за военна служба и са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, като се вземат временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване, сред които са: забрана за регистрация като индивидуален предприемач; ограничение на правото на управление на превозни средства; отказ за сключване на договор за кредит и др. Твърдения в изложения смисъл поддържа и жалбоподателят. Предвидена е и възможност за установяване на допълнителни временни мерки, осигуряващи явяването по призовката на военния комисариат, под формата на ограничение за получаване от гражданите на плащания, обезщетения, мерки за подкрепа и други преференции. С оглед на изложеното и доколкото е безспорно, че жалбоподателят не се е явил във военния комисариат, както на посочените дати, така и до настоящия момент, спрямо него биха били приложими посочените мерки, които безспорно са дискриминационни сами по себе си. Изложената информация в официалния документ, съставен от дирекция при ответника и събраните доказателства са съществени за преценката на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на касатора, но са интерпретирани едностранчиво и без връзка с правилата, относими към заявения статут или при неправилно приложение на същите. Така например органът не обсъжда, а съдът отрича приложимостта на: § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците /Наръчника/, съгласно който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, както и на § 170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В настоящия случай неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не се е справил с горната доказателствена тежест. От данните в подадените до ДАБ молби, в проведеното интервю с кандидата, както и в приложените публикации в социални мрежи и електронни сайтове, е видно, че той многократно заявява, че осъжда политиката срещу Украйна, вкл. анексирането на нейни територии, а впоследствие и войната на Русия срещу Украйна; посочва също така, че чрез майка си, която е украинка, чувства близост към украинския народ и не желае да воюва срещу него. Изводите от изложеното са, че жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения, т.е. изводи, обратни на приетите от органа и от съда в оспореното решение, които са неправилни. От друга страна и във връзка с § 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления /например с Резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, с която руската агресивна война срещу Украйна е осъдена най-категорично и се призовава Русия незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли всички сили и военно оборудване от страната/. Има множество данни и от други международни източници свидетелстващи в тази насока. Това допълнително мотивира съда да приеме, че в случая са налице условията на § 171 от Наръчника и че за Громико съществува реална опасност от преследване. В случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга страна се установява, че това преследване е по причина неговата националност гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група лице от мъжки пол, на възраст при която подлежи на военна служба и е призовано за явяване във военния комисариат. Настоящият съдебен състав, противно на приетото в оспорените административен акт и съдебно решение, приема, че по отношение на жалбоподателя е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.6 вр. с чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход. Персонално спрямо заявителя не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии, но както се посочи по-горе, за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ, международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. От интервюиращия орган не са изложени законосъобразни, а бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, които съдът е възприел без да прецени обективно и в пълнота събраните доказателствени средства. В чл. 9, ал. 1 от ЗУБ са уредени хипотези на реална опасност от тежки посегателства, а именно: хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В ал. 8 на чл.9 е посочено, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В тази връзка органът следва да прецени и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, защото от събраните доказателства за жалбоподателя съществува реална възможност, при завръщането си в страната по произхода, да бъде мобилизиран, изпратен да се обучава и да участва във военни действия. В този смисъл са представените доказателства, от които се установява, че с промени в законодателството са премахнати ограничения във възрастта за военна служба, както и че с указ на президента на РФ се призовават руските граждани, които са в резерва да преминат на военно обучение във въоръжените сили. Изложеното сочи на основанието "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, които административният орган е задължен да прецени, но в случая не е изпълнил това свое задължение надлежно. От горното следва да се направи извод за наличие на материалноправните предпоставки за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец или хуманитарен статут. Видът на статута, следва да се определи от административния орган, който след връщането на преписката е задължен да анализира описаните фактите и в зависимост от това да вземе решението си, като се съобрази с мотивите на настоящето решение. Както се посочи, обжалваният административен акт е издаден без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно се приема, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила. Горните нарушения не са констатирани от първоинстанционния съд, който е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното с нея съдебно решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено. Дължимо е произнасяне на осн. чл. 222, ал.1 от АПК за отмяна на оспореното решение на заместник председателя на ДАБ и за връщане на преписката за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода по делото, на ответника не се следват разноски, а касаторът не е предявил искане за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение