Решение № 9516 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2023 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от завеждащия Консулска служба при посолството на Република България в Истанбул, Република Турция, срещу Решение 4846/17.07.2023г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 4470/2023 година. С обжалваното решение, по жалба на Р. П. Д. Ж., гражданин на Бразилия, със съдебен адрес гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. Я. Стойчев, административният съд е отменил мълчалив отказ на завеждащ Консулска служба в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, чрез Дирекция Консулски отношения на МВнР за произнасяне по негово заявление с рег. IST21017941/19.11.2021г. след постановено Решение 5 от 19.01.2023г. по адм. д. С-61/22г. на Върховния административен съд /ВАС/, Четвърто отделение и преписката е върната на административния орган за изпълнение на указанията, дадени в решението на съда по приложението на чл.30, ал.2 АПК. Със същото решение Министерство на външните работи е осъдено да заплати на Р. П. Д. Ж. съдебни разноски в размер на 645 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Касаторът иск отмяната му. Претендира разноски. Ответникът в касационното производство - Р. П. Д. Ж., гражданин на Бразилия, със съдебен адрес гр. София, [улица],[адрес], чрез адв. Я. Стойчев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Становището му е за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за касационното производство. Върховната прокуратура на Република България чрез участващия по делото прокурор изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и за неговото потвърждаване. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на Трето отделение преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, което е неблагоприятно за касатора. По основателността на касационната жалба Върховният административен съд приема следното: Административният съд е сезиран с жалба от Р. П. Д. Ж. против мълчалив отказ за издаване на Виза вид Д . В жалбата се твърди, че мълчаливият отказ е формиран по заявление на жалбоподателя от 19.11.21г. и след като с влязло в сила съдебно решение е отменен изричен отказ по това заявление за издаване на виза вид D . Административният съд е установил следното от фактическа страна: Със съдебно решение 4011 от 15.06.2022г. ,постановено по адм. д. 1761/2022г. от АССГ, по жалба на Р. П. Д. Ж., гражданин на Бразилия, е отменен отказ за издаване на виза тип D , /за дългосрочно пребиваване/, постановен от консулско длъжностно лице в Генералното консулство на Република България по заявление с рег. IST21017941/19.11.2021г. Решението е потвърдено с решение на Върховния административен съд, с което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението в 2-месечен срок от постъпването й. Съдът е установил, че преписката е върната на административния орган на 30.01.2023година. Приел е, че от дата 30.01.23г. започва да тече 2 месечният срок, който изтича на 30.03.23 година. Съдът е установил, че на 06.02.23г. чуждият гражданин чрез адв. Стойчев е подал искане до МВнР за потвърждаване на изпълнение на указанията , дадени със съдебното решение. Посочил е, че на същата дата е изготвено писмо от с изх. 23-ПР-462 от директора на дирекция Консулски отношения на МВнР, според което консулското длъжностно лице има готовност да изпълни указанията на съда, но следва да се дадат указания на чуждия гражданин да подаде ново заявление за виза със съответните придружаващи документи, предвид това, че голяма част от приложените към вече подаденото заявление, са с изтекъл срок и следвало да се актуализират. Съдът е установил, че на 12.4.23г. адв. Стойчев подновил искането си, на което получил отговор от директора на същата дирекция, който препраща към писмото му от 06.02.23г. От правна страна, административният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ, независимо, че е след съдебно решение, с което изричният отказ по заявлението на жалбоподателя е отменен. Приел е, че след като за административния орган съществува задължение за произнасяне в срок до 30.03.23г., то с изтичането на срока и непроизнасянето му се формира мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК. Съдът е преценил, че с отменителното съдебно решение и връщането на преписката на административния орган, се е възобновила висящността на административното производство, което вече е образувано по подаденото заявление от 21 година. Посочил е, че ако административният орган е преценил като нередовно заявлението, то е следвало да даде съответните указания на жалбоподателя, за отстраняване на тези нередовности, на осн. чл.30, ал.1 и 2 АПК. На следващо място, съдът е посочил, като принципно верни твърденията на ответника, че специалните разпоредби на чл.11 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим установяват компетентност на консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата или в трета държава / по изключение/, но тези разпоредби не освобождавали органа от задължението за произнасяне по възобновеното след 30.01.23г. административно производство. Съдът е посочил, че указанията на административния орган, дадени в двете поредни писма е следвало да се дадат по реда на чл.30, ал.2 АПК, а тъй като това не е сторено, тези писма не са спрели изтичането на срока за произнасяне. Съдът е продължил разсъжденията си, че не може да се формира мълчалив отказ по нередовно искане, но в настоящия случай, лицето не е било изрично уведомено, че искането му е нередовно. Съдът е посочил, че упражняването на правомощието по чл.30, ал.2 АПК ще внесе яснота в процедурните отношения между страните. Така мотивиран съдът е постановил решението си. В изпълнение на задължението си по чл.218, ал.2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като недопустимо по следните съображения: Безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение е отменен изричен отказ по същото заявление на жалбоподателя и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество, в посочения в решението срок. Следователно, след връщане на преписката от съда на административният орган, последният е следвало да се произнесе по заявлението, спазвайки указанията, дадени в съдебното решение / чл.173, ал.2 АПК/. Спрямо мълчанието на органа в този случай не може да се приложи фикцията на чл.58, ал.1 АПК, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, което задължава органа да се произнесе. В този случай, с мълчанието си административният орган не изпълнява влязло в сила съдебно решение и редът за защита, предоставен от закона е друг - чрез иницииране на производство по чл.304 АПК, или чрез иницииране на изпълнително производство. Налице е също така практиката на Европейския съд по правата на човека, че неизпълнението на влязло в сила съдебно решение от публичен орган може да доведе до нарушение на чл.6, пар., от ЕКПЧ, в който случай засегнатото лице може да претендира и обезщетение за нарушени права. Жалбоподателят няма интерес от друго съдебно решение, отменящо отказ / макар и мълчалив /по същото заявление, тъй като не би могъл ефективно да защити правата и интересите си, ако органът продължава да мълчи и бездейства. По тези съображения, настоящият касационен състав счита, че е била налице процесуална пречка за образуване на съдебно производство по жалбата, с която е сезиран АССГ, изразяваща се в липсата на формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Оспорването е било недопустимо на осн. чл.159, т.1 АПК и съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата и прекрати образуваното по нея производство. Като не е направил това, АССГ е постановил недопустимо решение, което на осн. чл.221, ал.3 АПК следва да се обезсили, а вместо това жалбата на Р. П. Д. Ж., гражданин на Бразилия, със съдебен адрес гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. Я. Стойчев, срещу мълчалив отказ на завеждащ Консулска служба в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, чрез Дирекция Консулски отношения на МВнР за произнасяне по негово заявление с рег. IST21017941/19.11.2021г. след постановено Решение 5 от 19.01.2023г. по адм. д. С-61/22г. на Върховния административен съд /ВАС/, Четвърто отделение, се остави без разглеждане и съдебното производство, образувано по нея се прекрати. Воден от горните съображения и на посоченото правно основание, Върховният административен съд