Решение № 9052 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2015 г.

Решение № 9052 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Ловеч, против решение № 20/18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 14/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч, с което е отменена заповед № 3925/29.12.2014 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Ловеч и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № 3925/14.11.2014 г. при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката отговаря на изискването по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ да е студентка, учаща в редовна форма на обучение и да отглежда детето си в страната, поради което няма право на претендираната еднократна помощ. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Мая Величкова Георгиева от гр. Ловеч, чрез упълномощения адв. Близнаков, оспорва жалбата в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение Административният съд - гр. Ловеч е отменил по жалба на Мая Величкова Георгиева заповед № 3925/29.12.2014 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Ловеч и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № 3925/14.11.2014 г. при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Мотивите на директора са били, че не било изпълнено изискването семейството да отглежда детето в страната и на основание чл. 8в във вр. с чл. 3, т. 2 ЗСПД е отказал предоставяне на еднократна помощ за дете на посоченото основание. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалваната заповед неправилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба - родила е дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция, наред с това е била студентка в редовна форма на обучение, молбата за отпускане на помощта е подадена в преклузивния срок. В тази връзка съдът е обсъдил и кредитирал свидетелските показания като обективни и безпристрастни, съответстващи на доказателствата по делото. Приел е, че били предприети инцидентни и кратки пътувания извън страната по обективни причини, но същите с нищо не променяли декларираното от Георгиева в молбата - декларация от 14.11.2014 г., че отглеждала детето си в България. Предвид това съдът е направил извода, че към датата на подаване на молбата-декларация Георгиева е българска гражданка, учаща в редовна форма на обучение, отглежда дете в РБ, което е български гражданин, условията на чл. 3, т. 2 ЗСПД са изпълнени, следователно за нея е възникнало правото по чл. 8в ЗСПД за получаване на исканата еднократно помощ. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Мая Величкова Георгиева е подала молба-декларация с вх. № 3925/14.11.2014 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете ката майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Мая Георгиева е родила дете на 7.08.2014 г. - Елеонора Георгиева Ценова, а от приложеното уверение зимен семестър 2014/2015 г., валидно от 1.10.2014 г. до 31.03.2015 г., издадено от Хумболд Университет Берлин, е видно, че тя е записана със специалност германистика-лингвистика за пореден семестър по специалността - четвърти, със специалност италиански език за пореден шести семестър по специалността. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за отпускане на тази помощ е регламентиран в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, като в чл. 16а, ал. 3, т. 3 от този правилник, е предвидено, че към молбата-декларация за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка /осиновителка/ студентка, учеща в редовна форма на обучение, се прилага уверение от висшето училище, че лицето е записано като редовен студент към датата на подаване на молба-декларацията. Спорът по делото е свързан с въпроса дали молителката /ответник в настоящото производство/ е отговаряла на изискването семейството да отглежда детето в страната. Предвид безспорно установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Безспорно е доказано по делото и със свидетелски показания, че майката е с постоянен адрес в гр. Ловеч. Същата макар и в редовна форма на обучение в Германия е била в отпуск по майчинство и подготвя магистратура по едната от специалностите си, във връзка с което й се налага да пътува до Германия, както е обяснила в декларациите си. В същото време има приложена справка за това, че в периода от раждането на детето до края на 2014 г. Мая Георгиева е направила две пътувания до Германия и се е върнала, което не доказва, че тя не живее в страната и не отглежда детето в РБългария. В тази връзка съдът се е позовал на свидетелските показания от съседи, които са удостоверили, че Мая живее и отглежда детето си в гр. Ловеч, но й се налага да пътува в Германия във връзка със следването. Доводите, на които се позовава Дирекция "СП" - гр. Ловеч, че при извършените посещения на адрес, било посочено, че входната врата на кооперацията била заключена, но било установено, че на етаж 4 в апартамент № 7 Мая Георгиева не била вкъщи, са неоснователни. Фактът, че са били възпрепятствани да влязат в кооперацията не доказва, че тя не е била на посочения адрес. От справка в МВР действително се установява, че е отсъствала за период от около седмица, но в края на 2014 г. се е завърнала в страната и към момента на подаване на жалбата до настоящия момент е в страната. След като е безспорно установено, че Мая Георгиева е записана и се е обучавала в редовна форма на обучение, то само с факта за тази редовна форма на обучение, че е в Германия, заради което са предприемани кратки пътувания, не се променя извода, че майката отглежда детето си в България. Поради това и след като молителката не е била завършила към датата на подаване на молбата-декларация, то се налага единствения обоснован извод, че е отговаряла на изискването да е студентка, учаща в редовна форма на обучение и отглежда детето си в страната. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл, са правилни. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,