Решение № 10130 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2011 г.

Решение № 10130 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1452/19.08.2011 г. по адм. дело № 1754/2010 г. на Административен съд-гр. Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Клуб по аеробика "Виолена", гр. Хасково, чрез пълномощника си - адв. Делчева, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, подробно развити в писмена защита, която представя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на Сдружение с общественополезна дейност "Клуб по аеробика Виолена", гр. Хасково, Административен съд-гр. Пловдив е отменил РА № 26-1000919/22.06.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 547/26.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на сдружението е определен за внасяне корпоративен данък, както следва: за 2005 г. - в размер на 2394.15 лева, ведно със законна лихва в размер на 1359.35 лв.; за 2006 г. в размер на 3743.61 лв., ведно със законна лихва в размер на 1632.34 лв.; за 2007 г. в размер на 1540.16 лв., ведно със законна лихва в размер на 448.60 лв.; и за 2008 г., в размер на 1834.59 лв., ведно със законна лихва в размер на 255.64 лв., от увеличението на финансовия резултат за тези години, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО /отм./, респ. чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения РА е материално незаконосъобразен и че с него неправилно е увеличен финансовия резултат на Сдружението за ревизираните години. Според съда Сдружението би било данъчно задължено по ЗКПО (отм.) за 2005 и 2006 г. и по ЗКПО за 2007 и 2008 г. при положение, че е извършвало стопанска дейност. Съдът е установил, че в РА липсват констатации на органа по приходите за извършвана стопанска дейност на сдружението по сключените договори за реклама, но въпреки това е счел, че следва да извърши анализ за наличието й, с оглед на установените с РА задължения за корпоративен данък и разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1 от ЗКПО (отм.), респ. чл. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. При този анализ съдът е приел, че за стопанска дейност на юридическите лица с нестопанска цел следва да се приеме "всяка дейност за която получената насрещна престация е определена на пазарен принцип, с цел реализиране на печалба". Само при наличие на такава стопанска дейност лицата са данъчно задължени по ЗКПО и следва да бъдат обложени с данък по реда на този закон. При преценката на извършените от ревизираното лице дейности по сключените рекламни договори с: "Неохим" АД, "Химтекс" ООД и "Марчела-90-Т " ООД, дали отговарят на даденото определение за "стопанска дейност", съдът е установил, че не отговарят. Същият е възприел доводите на жалбоподателя за характера на сключените договори като такива за спонсорство, които нямат за предмет стопанска дейност. За съда предоставените от спонсорите финансови средства са употребени от Сдружението за осъществяване на основната му дейност-участие в състезания, срещу популяризиране името, марката и обществения престиж на спонсора, а не за търговска дейност, поради което няма задължение за водене на счетоводна отчетност по СС 9 и да включва получените от спонсорство приходи в годишните си счетоводни отчети за приходи и разходи от стопанска дейност. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения РА. С последния са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) и по ЗКПО, за данъчен период 2005-2008 г., от извършена стопанска дейност, неправилно отчетена от ответника като нестопанска. Според органа по приходите извършваната от Сдружението дейност по сключените рекламни договори е търговска /стопанска/, приходите и разходите от която е следвало да бъде отчетена като стопанска и съответно печалбата обложена с данък, по реда на ЗКПО (отм.) за 2005 и 2006 г. и по реда на ЗКПО, за 2007 и 2008 г. Както правилно е установено и от решаващия съд, в РА липсват каквито и да са констатации за фактите въз основа на които е прието, че дейността на ответника по тези договори е стопанска. Облагането с корпоративен данък е обосновано с наименованието на договорите като рекламни и с включването на рекламата като вид услуга в обхвата на търговските сделки /чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ/, приходите от които са облагаеми. Липсва анализ на съдържанието на тези договори и на извършваната от ответника фактическа дейност, дали отговаря на изискванията за стопанска дейност, за да бъде обложена. В тази връзка настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че от анализа на договорите и на фактически извършваната от Сдружението дейност по рекламиране името и марката на възложителя по време на вътрешни и международни състезания, не може да се направи извод за извършване на стопанска дейност от ревизираното лице, представляваща рекламни услуги по чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ. Дейността не е търговска, поради недоказаност, че рекламата е извършена на пазарен принцип, с цел реализиране на печалба от ответника. В случая са налице данни, че печалба за Сдружението няма, тъй като предоставените парични средства съответстват на разходваните средства по участие в състезания, закупуване на екипи и пр., установено категорично от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за всеки един рекламен договор. Същевременно липсват доказателства, че рекламата извън популяризирането на името, марката или обществения престиж на възложителя /"Неохим" АД, "Химтекс" ООД и "Марчела-90-Т" ООД/ по време на състезания, включва и други цели, парично съизмерими на предоставените парични средства. От съдържанието на самите договори и от извършените насрещни проверки на тези възложители, не следват изводи за предоставени рекламни услуги от Сдружението, извън тези по рекламиране на името и марката. В тази връзка необосновано органа по приходите приемат наличието на търговска дейност, с оглед счетоводното оформяне от възложителите на извършените плащания, като разходи за реклама и отразяването им в ГФО като такива. За облагане печалбата на ответника от извършена стопанска дейност са без значение счетоводните отразявания при контрагентите му. Недопустимо е да бъде допуснато такова облагане, без каквито и да са доказателства за наличие на реална печалба от такава дейност по отношение на ревизирания правен субект, както е в случая. По изложените съображения неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение, именно с оглед необсъждането на тези осчетоводени плащания при възложителите на ответника. Неоснователно, въз основа на тях, касаторът прави доводи за липса на спонсорство, респ. дарение, с цел да оправдае извършеното с РА облагане на ответника с корпоративен данък. Касационният съд споделя изводите на съда, че корпоративен данък за ревизираните периоди не се дължи, поради това, че се налице доходи от спонсорство, а не от стопанска дейност-рекламни услуги, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационното обжалване на ответника следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция в размер на 400 лева, за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие на адв. Делчева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение