Решение № 11521 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 14379/25.04.2025 г., постановено по адм.д. 9081/2024 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменен ревизионен акт Р-22221023006433-091-001/15.05.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София в частта на установените задължения по ЗДДС в общ размер от 110 876, 57 лв. за данъчен период м.09.2023 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Кесекеда ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221023006433-020-001/02.11.2023 г., е възложено извършването на ревизия на Кесекеда ЕООД за установяване на задължения на дружеството по ЗДДС за данъчен период от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221023006433-092-001/15.04.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221023006433-091-001/15.05.2023 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1024/26.07.2024 г. е потвърдил ревизионния акт. Установено е, че през м. септември 2023 г. Кесекеда ЕООД е упражнило право а приспадане на данъчен кредит в размер на 76 840 лв. по фактури, издадени от Неви Ексим ЕООД с предмет на доставката строително-монтажни работи. Органите по приходите са направили изводи за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Установено е, че тези фактури са отразени три пъти в отчетни регистри по ЗДДС. Ползван е данъчен кредит в периодите на издаването им м.01.2022 г. и м.03.2022 г. същите са сторнирани в данъчен период м.08.2023 г., като са включени в дневник покупки със знак минус. През м.09.2023 г. отново е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Установено е, че през данъчен период м.09.2023 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 800 лв. по фактури, издадени през м.11.2022 г., издадени от Холден ДСВ 2022 ЕООД. Органите по приходите са направили изводи за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Установено е, че тези фактури са отразени три пъти в отчетни регистри по ЗДДС. Ползван е данъчен кредит в периодите на издаването им същите са сторнирани в данъчен период м.08.2023 г., като са включени в дневник покупки със знак минус. През м.09.2023 г. отново е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Установено е, че през данъчен период м.09.2023 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7236, 57 лв. по фактура, издадена от Даждбог ЕООД. Към фактурата са представени приемо-предавателен протокол и договор. Органите по приходите са направили извод за недоказана реалност на доставката по тази фактура. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е определил като безспорно обстоятелството, че фактурите, издадени от Неви Ексим ЕООД и Холден ДСВ 2022 ЕООД са включени в отчетните регистри по ЗДДС за съответните месеци на издаването им през 2022 г., като дружеството е ползвало данъчен кредит. Определил е, че няма спор и по обстоятелството, че дружеството е включило същите фактури със знак минус в дневника за покупки за данъчен период м. август 2023 г., който не е включен в обхвата на ревизията. В резултат на подадената справка декларация през м. август 2023 г. е възникнало задължение за дружеството за внасяне на данъчния кредит в размера, в който е ползван. Приел е, че няма спор и по обстоятелството, че същото това задължение по същество е сторнирано през м.09.2023 г. посредством декларирания от дружеството данъчен кредит за възстановяване. Приел е, че не са събрани доказателства по отношение на процесните фактури да са издавани кредитни известия и да са били развалени договорите, по които са били издадени процесните фактури. Първоинстанционният съд е направил изводи за доказана реалност на доставките по фактурата, издадена от Даждбог ЕООД. Решението е правилно. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. септември 2023 г. При съобразяване на това обстоятелство и на обстоятелството, че процесните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са били включени в отчетните регистри по ЗДДД С към момента на издаването им и за тях е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит в периода на издаването им м.01.2022 г. и м.03.2022 г., следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Следва и извода, че така установените обстоятелства не изискват преценката на обстоятелството за наличие на реалност на доставките за процесните фактури по отношение на данъчен период м. септември 2023 г. Изводи в тази насока не следва да се правят. Съобразява се и обстоятелството, че при обхват на данъчната ревизия за м. септември 2023 г. не може да се изследват предпоставките за реалност на доставките, извършени през 2022 г. по издадени фактури съответно през м.януари 2022 г. и м.март 2022 г. Едновременно с това, спор между страните по отношение на фактите пред първоинстанционния съд не е съществувал. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че процесните фактури, издадени от Неви Ексим ЕООД и Холден ДСВ 2022 ЕООД са отразени в отчетните регистри по ЗДДС в периодите на издаването им. Същите фактури впоследствие са отразени в дневника за покупки за м. август 2023 г. със знак минус. По този начин, както правилно посочва процесуалният представител на ответника по спора дружеството се е задължило към републиканския бюджет със задължението през м. август 2023 г. да върне ползваното право на данъчен кредит по издадените фактури от двете търговски дружества. Това обстоятелство се установява от справката декларация по ЗДДС за м. август 2023 г. и дневниците за покупки и продажби към нея. След като е установена допуснатата грешка при декларирането, което обстоятелство правилно е възприето като такова и в ревизионния акт, тази грешка е коригирана със справката декларация по ЗДДС за м. септември 2023 г. Следователно, доставките по процесните фактури са осъществени през 2022 г., през 2023 г. има две записвания в справките декларации по ЗДДС, като второто е отстранило ефекта на първото записване. Не е било спорно между страните и обстоятелството, че доставчиците по процесните фактури не са издавали кредитни известия, не е налице разваляне на договорите, по които са били издадени процесните фактури, не е налице връщане на осъществените плащания по фактурите, които плащания са били извършени в месеците на издаване на фактурите. Действително, корекцията не е била направена по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, но се съобразява обстоятелството, че ревизионното производство по отношение на дружеството е проведено именно за данъчен период м. септември 2023 г., което е следвало да определи и задълженията на дружеството в съответствие с приложимите законови разпоредби. Не е спорно обстоятелството, че процесните фактури, по които е упражнено право на данъчен кредит са отразени в отчетните регистри и в справката декларация за съответните данъчни периоди, това обуславя извода, че декларирането им отново през м. август 2023 г. е извън срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Това изключва корекцията на грешки по правилата на чл. 126, ал. 2 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства не се установява възлагането на извършване на ревизия по отношение на търговското дружество за м. август 2023 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на обстоятелството на незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от Даждбог ЕООД. Към процесната фактура, с предмет на доставката плащане по договор, е представен приемо-предавателен протокол и сключен договор от 07.02.2023 г., с който на дружеството е възложено да извърши проучване на българското и европейското законодателство в областта на отглеждането, преработката и търговията с етерично-маслени култури, етерични масла, да предостави консултации по регистрационните и митнически режими, да събере информация на български и английски език относно отглеждането и преработката на етерично маслени култури, тенденциите в търсенето и предлагането на пазара на етерични масла за целите на козметичното и парфюмерийно производство. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са обосновани с обстоятелството на липсата на конкретни клаузи в договора относно начина на калкулиране на услугата, условията и параметрите по възложените услуги. Правилно първоинстанционният съд в тази насока е съобразил представените писмени доказателства от ревизираното дружество, съдържащи данни и отчет за извършената работа. Доколкото органите по приходите не са формирали изводи за наличие на данъчна измама, обосновани въз основа на обективни данни, тази съдебна инстанция съобразява и определение на Съда на Европейския съюз от 12 февруари 2025 г. по дело С-262/24, съгласно което правото на справедлив процес, установено в член 47 от хартата на основните права на европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че спазването му изисква данъчнозадълженото лице да е знаело и да е могло да разисква при условията на състезателност пред сезираната национална юрисдикция доказателствата, на които се позовава данъчната администрация, за да приеме, че това данъчнозадължено лице участва в измама с ДДС. Позоваване на такива доказателства, съдържащи обективни данни за наличие на данъчна измама не е осъществено от данъчната администрация. По отношение начина на определяне на цената на услугата, посочено като обстоятелство, от което зависи правото на приспадане на данъчен кредит, посочено в касационната жалба, тази съдебна инстанция съобразява решение на Съда на европейския съюз от 25 ноември 2021 г. по дело С-334/20. Съгласно това решение доставката на услуги е извършена възмездно по смисъла на директивата за ДДС и следователно подлежи на облагане с ДДС само, ако между доставчика и получателя съществува правоотношение в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Случаят е такъв, ако съществува пряка връзка между извършената услуга и получената й равностойност и платените суми действително представляват насрещна престация за услуга, която е определяема в рамките на такова правоотношение, при което се правят взаимни престации. За сметка на това обстоятелството, че дадена икономическа сделка е извършена на цена, по-висока или по-ниска от нормалната пазарна цена е без значение за квалификацията ката възмездна сделка. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд е правилно. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като следва да му се присъдят направените разноски в производството пред касационната съдебна инстанция в размер на 10 920 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение