Решение № 1111 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2019 г.

Решение № 1111 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ против Решение № 217/20.06.2019 г., поправено с Решение № 282 от 05.07.2019 г., постановени по адм. дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд /АС/ - Стара Загора, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002418001747-091-001/03.10.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 741 от 21.12.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. От изложеното в касационна жалба е видно, че се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на процесния РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, вкл. при претенция на насрещната страна за разноски е сторено възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба - "Араз Импорт 2012" ЕООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ненкова по съображения, изложени в писмен отговор и в пледоарията по съществото на спора. Заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция за което представя и списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е бил РА Р-16002418001747-091-001/03.10.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 741 от 21.12.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Араз Импорт 2012" ЕООД е отказано на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит в размер на 68 000 лева по фактура № 1000000003/05.08.2016 г., издадена от "Соло 11" ЕООД, и в резултат на това за данъчен период месец Август 2016 г. е установено допълнително задължение за ДДС за внасяне в размер на 68 000 лева, ведно с прилежащи лихви за забава за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 14 148, 91 лева. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК - от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, при надлежно възложено ревизионно производство, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, по които факти страните не спорят. За да отмени РА като материално незаконосъобразен, съдът след като е анализирал относимите правни норми, подробно е обсъдил писмените доказателства, приетата без възражения от страните комплексна съдебна експертиза и дадените свидетелски показания по делото, е обосновал извод за това, че доставчикът е прехвърлил правото на собственост/правота да се разпорежда с материалната вещ като собственик върху процесните стоки в полза на ревизирания субект в изпълнение на сключения между страните договор за покупко-продажба от 05.08.2016 г., за което е съставена и процесната фактура, опис към нея и приемо-предавателен протокол, надлежно двустранно разписани и конкретно индивидуализиращи предмета на доставката /индивидуално определени вещи/, при представени и неоспорени от органите по приходите доказателства за натоварване, транспортиране и фактическо получаване в базите в гр. Стара Загора от получателя през месец Май 2016 г., за разплащане между страните /по банков път както на данъчната основа, така и на начисления ДДС по спорната фактура/, както и такива за осъществяване на последваща облагаема доставка, поради което незаконосъобразно с РА е прието, че не е осъществена доставка на стока и не е налице право на данъчен кредит за получателя. Като неоснователни и несъответни на приложимия материален закон и вкл. относимата практика на СЕС /т. 38 от Определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14, Коела-Н/ са възприети доводите на органите по приходите, че не е установен фактът на реално осъществена доставка на стоки с аргументи, че не е установено по надлежен ред издателят на фактурата да е придобил преди това собствеността върху спорните стоки, както се сочи по силата на Договор от 07.07.2016 г., сключен между това дружество и "Петрол Север" ЕООД и приемо-предавателен протокол от 29.07.2016 г., и че фактически стоките са били получени от "Араз Импорт 2012" ЕООД още през месец Май 2016 г., с аргумента, че "прехвърлянето на правото да се разпорежда с материалната вещ като собственик по смисъла на чл. 14 пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него". Отречена е и възможността да не се признае правото на данъчен кредит с аргументи за липсата на кадрова и материална /в смисъл на притежание на собствеността върху спорните стоки/ обезпеченост на доставчика, както и такива за привидността на сделката между прекия и предходен доставчик с позоваване и на съдебната практика на СЕС по Решение по дело С-324/11, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С -277/14, по дело С-18/13 и дело С-285/11 и др. Посочено е все в тази връзка, че данъчните органи нито твърдят наличието на данъчна измама или злоупотреба, нито представят обективни данни за това, че данъчно задълженото лице е знаело или според обстоятелствата е следвало да знае, че сделката с която обосновава правото си на данъчен кредит е част от такава измама. Така постановеното решение е правилно. Правилно Административен съд – Стара Загора е приел, че оспорването е допустимо, както и че РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите. Правилна е преценката на съда, че не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административно производствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Твърденията в касационната жалба се свеждат до това, че след като по делото е безспорно установено, вкл. и посредством приетото заключение на комплексната съдебна експертиза, че процесните стоки – употребявано оборудване /конкретно индивидуализирано/ е било демонтирано от базата в гр. Бургас на "Петрол Север" ЕООД в периода 03.05. – 04.05.2016 г. от лица по списък, обучени, квалифицирани и командировани от "Араз Импорт 2012" ЕООД, съответно в същия период е и било предмет на транспорт за сметка на ревизирания субект от същата тази база до територията на складова база в гр. Стара Загора, кв. "Индустриален", ул. "Индустриална" № 1 /съгласно приложени товарителници, пътни листове и фактури/, където е било налично за периода от 03.05. – 05.08.2016 г., то очевидно е че "Араз Импорт 2012" ЕООД е било в контакт със собственика на същото към този момент – "Петрол Север" ЕООД, и няма как същото това оборудване да е преминало в собственост на "Соло 11" ЕООД по силата на сключен в последствие Договор от 07.07.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 29.07.2016 г. към него. Допълнителните аргументи са че това дружество /"Соло 11" ЕООД/ не разполага с технически и кадрови ресурс за изпълни задълженията си по договора от 07.07.2016 г. – разчистване, събиране и извозване на находящо се в базата на "Петрол Север" ЕООД в гр. Бургас оборудване, за да получи насрещната престация по същия този договор – прехвърляне на правото на собственост върху така демонтираното и извозено оборудване, както между впрочем не установено нито издаване на фактура по повод на твърдения бартер между "Петрол Север" ООД и "Соло 11" ЕООД, нито са налице счетоводни отразяване на една такава доставка, нито разчитане с бюджета на дължимия ДДС по нея. Или в обобщение според изложеното в касационната жалба, за да се прехвърли правото на разпореждане със стоката, е необходимо да е доказано, че доставчикът разполага с нея, а това в случая не е сторено, поради което и при липсата на доказателства за транспортиране до обекта на получателя през месец Юли 2016 г., правилно органите по приходите са приели, че не е на лице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е на лице единствено издадена фактура, без посечените в нея данни да обективират реално осъществени факти и събития. Допълнително е посочено и че "Араз Импорт 2012" ЕООД не е можело да не знае, че участва в едно такова фактуриране, без реално осъществена доставка, и като приспада данъчен кредит по фактура, която не отразява реална сделка, същото неоснователно реализира за себе си данъчно предимство, като намалява данъчния резултат за съответния период. Като не е съобразил тези факти, административният съд е постановил неправилно решение. Всъщност доказателствата събрани още в хода на ревизионното производство установяват по безспорен начин /а и това не са факти, по които страните спорят/, че на дати 03. 05. -04.05.2016 г. от работници и специалисти /служители на трети дружества/, притежаващи нужните познания и опит, надлежно командировани за целта от "Араз Импорт 2012" ЕООД е извършен демонтаж на находящото се в петролна база Бургас и собственост на "Петрол Север" ЕООД, спорното употребявано оборудване, след което е било транспортирано и до базата в гр. Стара Загора, отново за сметка на "Араз Импорт 2012" ЕООД, които разходи /командировъчни, за нощувки, транспорт и прочие/ са надлежно осчетоводени, съответно признати от органите по приходите. От приетото заключение по комплексната експертиза се установява, че в периода месец май – юни 2016 г. на място в гр. Стара Загора е осъществен подробен оглед на оборудването, свързване на отделните елементи измервателните системи и ел. им захранване с цел установяване тяхната комплектност и изправност, след което е започнало преместване на частите от базата на ул. "Индустриална"№ 1 и от площадката в района на бившето "АТЗ" до складовата база на ул. "Индустриална"№ 61, където са сглобени, тествани, преминали функционални и метрологични проверки и пуснати в експлоатация, като през месец юли 2016 г. процесното оборудване е преминало и задължителната метрологична проверка по реда на Закона за измерванията и Наредба за метрологичния контрол, вкл. е налична и поставена необходимата метрологична маркировка. Посочено е от експертите и местонахождението на всяка една част от оборудването и е констатирана неговата експлоатация. Така описаните факти са в пълен унисон и със събраните още в хода на ревизията писмени доказателства и по категоричен начин установяват, получаването на процесното оборудване от "Араз Импорт 2012" ЕООД, както се посочи през месец май 2016 г., но също така и последващото най-общо казано тестване на годността му, което е приключило към края на месец Юли 2016 г., когато е сторена метрологичната проверка от длъжностни лица на ДАМТН. От дадените по делото свидетелски показания, преценени и в съвкупност с така даденото заключение от вещите лице, се установява и че уговорките по прехвърляне на правата върху разглежданото оборудване са водени между представител на "Соло 11" ЕООД и "Араз Импорт 2012" ЕООД, като това обективно се е наложило поради съгласието на "Соло 11" ЕООД да се съобрази с изискването на сделката да бъде финализирана, разплатена и фактурира едва след установяване годността на оборудването за използването му по предназначение /което условие е отхвърлено при предходни преговори с "Петрол Север"ЕООД/, съответно постигане на съгласие за цената, като от друга страна и за тази цел всички разходи по демонтажа, транспорта и последващото тестване да са за сметка на купувача, съответно – интересуващото се от закупуване на оборудването лице /"Зара Е" ООД/ да се съобрази с изискването на "Соло 11" ЕООД не то да фигурира като купувач по договора, предвид предходните – неуспешни, преговори на същото с "Петрол Север" ЕООД по закупуването му. Следва да се посочи, че в този смисъл са дадените обяснения от всяка една от страните по доставката още в хода на ревизията, вкл. и съответстват на представените от един от крайните получатели на част от оборудването – "БТ" ООД доказателства и дадени обяснения в хода на извършената на него данъчна ревизия. Именно с тези уговорки между страните, съответно напълно логични и разкриващи едни нормални търговски отношения, се свързва и фактът на по-ранното транспортиране и фактическото наличие на оборудването в гр. Стара Загора още през месец Май 2016 г., но към този момент не може да се говори за осъществяване на каквато и да било облагаема доставка било то по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, било то по смисъла на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, вкл. и в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, при положение че към този момент не е било известно дали въобще ще се стигне до покупко-продажба, на каква част или на цялото употребявано оборудване, нито е било постигнато съгласие за цената, респ. не са били прехвърлени правата на разпореждане като собственик по отношение на стоките спрямо "Араз Импорт 2012" ЕООД. Консеквентно едва в начало на месец Юли 2016 г. "Соло 11" ЕООД е предприело действия по придобиване правото на собственост върху спорното оборудване. За целта е сключило Договор от 07.07.2016 г. с "Петрол Север" ЕООД, вкл. и с предмет събиране и извозване на бракувани движими вещи, описани в приложението към договора /чл. 1, т. 1, съответно Списък на активите на л. 119/, за което като възнаграждение е уговорено придобиването на правото на собственост върху същите вещи /чл. 2, ал. 1/, което право преминава в патримониума му на датата на съставяне на приемо-предавателен протокол за приемане на работата от възложителя /чл. 2, ал. 2/, в която връзка на 29.07.2016 г. е и подписан такъв, касателно именно спорното употребяването оборудване /л. 118, 119/. Съответно на 05.08.2016 г. едва след установяване годността на оборудването и постигане на съгласие относно цената по сделката, е сключен и Договорът за покупко-продажба между "Соло 11" ЕООД /продавач/ и "Араз Импорт 2012" ЕООД /купувач/, респ. на същата дата е съставен и двустранно разписан приемо-предавателен протокол между същите страни, фактура № 1000000003 от 05.08.2016 г. и опис на активите към нея, всички те двустранно разписани и неоспорени относно автентичността си от приходната администрация. Съответно на през месец Август 2016 г. /на дати 22.08, 23.08. и 25.08./ е извършено и разплащане по банков път на стойността на доставката, вкл. и начисления ДДС /доказателства на л. 154 и л. 171-гръб-172/. Закупеното оборудване е било предмет на последваща облагаема доставка /това не е било оспорено от приходната администрация, напротив – изрични са констатациите в РД за противното/ по фактура № 0000000005/08.08.2016 г., придружена с описа на оборудване и приемо-предавателен протокол от същата дата, последният и двустранно разписан /л. 174-175/. Представени са и доказателства за разплащане по банков път /л. 171-гръб и 172/. Съгласно приетото по делото заключение по допусната комплексна съдебна експертиза е на налице надлежно счетоводно отразяване на доставките /процесната и последващата, вкл. и на тези във връзка с разкомплектоването и транспортирането/ и разплащанията по тях, в счетоводството на "Араз Импорт 2012" ЕООД, като първоначално разходите за транспорт и прочие са осчетоводени по дебита на сметка 301 "Стоки на път" и кредита на сметка 40101 по партидата на съответния доставчик на датите на издаване на фактурите за това, респ. процесното оборудване на обща стойност 340 000 лева /без ДДС/ е заприходено на датата на издаване на процесната фактура по дебита на същата сметка 301 "Стоки на пъти" и кредита на сметка 40101 по партидата на "Соло 11", а начисленият ДДС в размер на 68 000 лева - по дебита на сметка 45301 и кредита на сметка 40101 /доказателства на л. 230/, след което на дата същата дата – 05.08.2016 г. по дебита на сметка 304 "Стоки" срещу кредита на сметка 301 "Стоки на път" е заприходено процесното оборудване с обща отчетна стойност 354 969, 77 лева, без ДДС /включваща и стореното разпределение на разходите по придобиването, като стоките са заведени съгласно описа, неразделна част от фактурата със съответните инвентарни номера/, която именно отчетна стойност е изписана при последващата им реализация срещу отчитане на приход по сметка 702 в размер на 350 000 лева и начислен ДДС в размер на 70 000 лева по сметка 45032. Или така обсъдените доказателства установяват по категоричен начин предаването на процесното оборудване от "Соло 11"ЕООД на "Араз Импорт 2012" ЕООД и последващото му реализиране – осъществена облагаема доставка в рамките на икономическата дейност на получателя. Безспорно е, че при така сложилите се фактически отношение, "Соло 11"ЕООД не е придобило физически стоката, но това не може да доведе до искания от приходната администрация резултат. Както е посочил и в своето решение Административен съд – стара Загора случаят е сходен с фактическата обстановка по главния спор, във връзка с който Административен съд – Варна е отправил преюдициално запитване до СЕС и от последния по него е постановено определение от 15 юли 2015 по дело С-159/14, "Коела-Н" ЕООД. В т. 38 и т. 39 от определението си СЕС посочва, че прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия продавач до втория купувач. Освен това не е необходимо първият купувач да е станал собственик на въпросните стоки към момента на превоза, тъй като наличието на доставка по смисъла на тази разпоредба не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл. Аналогично следва да се посочи е и тълкуването на закона, дадено с Определение на Съда от 15 юли 2015 година по дело C-123/14, фактите по главното производство по което и поддържаното от приходната администрация становище е било, че доставчиците "не са доказали, че са закупили и съответно влезли във владение на разглежданата в главното производство стока. Следователно не можело да се приеме, че трите дружества са продали стоката на "Италес". Фактурите не документирали действително прехвърляне на право на собственост и били без значение. Затова начисленият на тези дружества ДДС се явявал неправомерно начислен по смисъла на член 70, алинея 5 от ЗДДС, а на "Италес" законосъобразно бил отказан данъчен кредит", при които обстоятелства СЕС е приела, че "Съгласно постоянната практика на Съда понятието "доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. решения Евита-К, C-78/12, EU: C: 2013: 486, т. 33 и Dixons Retail, C-494/12, EU: C: 2013: 758, т. 20)/т. 35/. Прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 обаче не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. /т. 36 Съдът вече е имал повод в това отношение да изясни, че когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия продавач до втория купувач, така че са налице две последователни доставки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, но само един реален превоз. Освен това не е необходимо първият купувач да е станал собственик на въпросните стоки към момента на превоза, тъй като наличието на доставка по смисъла на тази разпоредба не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл (вж. в този смисъл определение Jagiello, C-33/13, EU: C: 2014: 184, т. 32) /т. 37/. Наистина съгласно постоянната практика на Съда, ако поради извършени от издателя на фактурата данъчни измами или нарушения смята, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, данъчната администрация, за да може да откаже да признае право на приспадане, трябва да установи — въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери (вж. определения Forvards V, C-563/11, EU: C: 2013: 125, т. 35 и Jagiello, C-33/13, EU: C: 2014: 184, т. 33) /т. 37/. Със същото определение и при обстоятелството, че българската данъчна администрация не е установила, че получателят е участвал в измама с ДДС и е знаел или да е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от такава измама, Съдът изрично е постановил, че "Разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, които се отнасят до правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с данъка върху добавената стойност и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. В тази връзка следва да се посочи, че действително не е била издадена фактура по повод отношенията между "Петрол Север" ЕООД и "Соло 11" ЕООД, нито такава доставка се установява да е отразена в дневника за продажби / съответно покупки, респ. справката декларация по ЗДДС от който и да е от двамата търговци, респ. не се установява данъкът по спорната фактура /въпреки надлежното начисляване на ДДС по смисъла на чл. 86 от ЗДДС/ да е разчетен с бюджета от "Соло 11" ЕООД. Тези обстоятелства обаче не доказват сами по себе си измамни действия или действия с цел злоупотреба от страна на ревизирания субект, като е разяснено в цитираната по-горе трайна практика на СЕС. Дори и сложилите се отношения между "Петрол Север" ЕООД и "Соло 11" ЕООД да са с измамна цел, то тя нито е твърдяна, нито е установена от органите по приходите, а още по-малко е установено знание от страна на "Араз Импорт 2012" ЕООД за осъществена от неговите предходни доставчици измама. Както е посочено в т. 42 от цитираното определение на СЕС по дело С-159/14, ако поради извършени от издателя на фактурата данъчни измами или нарушения данъчната администрация смята, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае право на приспадане, тя трябва да установи въз основа на обективни данни, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. Отделно от това предвид поддържаната теза, че в случая е създадена изцяло изкуствена конструкция, целяща "Араз Импорт 2012" ЕООД да приспадне данъчен кредит, който не му се следва, то необходимо е да се посочи следното. Действително принципът на недопускане на злоупотреба с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство, включително чрез допускане на данъчнозадължени лица да приспадат целия платен ДДС по получени доставки макар да не е налице основание за приспадане. Отчитането на действителното икономическо и търговско положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС (т. 42 от решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11). Относимо към казуса е и даденото тълкуване от СЕС с Решение от 10 Юли 2019 г. по дело С-273/2018 г., съгласно което "Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на отказа да се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) обстоятелството, че придобиването на стоки е следствие на верига от последователни продажби между няколко лица и че данъчнозадълженото лице е получило владението върху въпросните стоки в склада на участващо в тази верига лице, различно от посоченото във фактурата като техен доставчик, само по себе си не е достатъчно, за да се констатира наличието на злоупотреба от страна на данъчнозадълженото лице или на другите участващи във веригата лица, а компетентният данъчен орган е длъжен да установи, че това данъчнозадължено лице или тези други лица са получили неследващо се данъчно предимство. ". В същото това решение е прието и че "за да се установи злоупотреба в областта на ДДС, следва да са изпълнени две условия, а именно, от една страна, въпреки формалното прилагане на условията, предвидени в релевантните разпоредби на Директивата за ДДС и на транспониращото я национално законодателство, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство (решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C 419/14, EU: C: 2015: 832, т. 36 и цитираната съдебна практика) /т. 35/, като от мотивите, развити в т. 38, а и цитирания диспозитив, е видно, че тежестта за доказване на тези обстоятелства лежи изцяло в данъчната администрация. Но в случая данъчната администрация по никакъв начин не установява, какво е твърдяното от нея данъчно предимство за "Араз Импорт 2012" ЕООД при положение, че както "Соло 11" ЕООД, така и "Петрол Север" ЕООД са "данъчно задължени лица" по смисъла на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, респ. чл. 6 от ЗДДС, поради което и във всички случаи съобразно конкретните данни по делото, т. е. независими от кой от двамата търговци ще бъде доставено процесното оборудване, ще е на лице облагаема доставка, за получателя по която ще е на лице право на приспадане на начисления му и заплатен от него ДДС. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Административен съд – Стара Загора за правилно и законосъобразно. Поради това същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред ВАС, при реално осъществено такова в размер на 2 000 лева, за изплащането на което са представени и писмени доказателства. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар – при материален интерес на правния спор от 82 148, 81 лева /68 000 лева главница и 14 148, 91 лева – лихви/, минималното възнаграждение за един адвокат, определено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 164,47 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 217/20.06.2019 г., поправено с Решение № 282 от 05.07.2019 г., постановени по адм. дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Араз Импорт 2012" ЕООД, ЕИК 202292886, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Генерал Столетов"№ 82 а, ет. 2, ап. 24, разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Решението не подлежи на обжалване.